Научни издания


сп. Съпоставително езикознание

Списание, посветено на дискусионни проблеми на общата и частната лингвистика, историята на българското езикознание и връзките му с други лингвистични традиции, историята на световната лингвистика (портрети на изтъкнати български и чуждестранни езиковеди, историята на езикознанието в България и история на българистиката в чужбина), теорията и практиката на превода и др.

сп. Литературата

Издание за литературна история и теория на Факултета по славянски филологии.
Редактори-основатели: проф. д-р Милена Цанева, проф. дфн Симеон Янев
Редакционна колегия: проф. дфн Валери Стефанов (главен редактор), доц. д-р Гергана Дачева, гл.ас. д-р Амелия Личева, гл.ас. д-р Иван Иванов, гл.ас. д-р Ноеми Стоичкова

Littera et Lingua

Електронно списание
Редакция: Ренета Божанкова, Андрей Бояджиев, Добромир Григоров

сп. Българска реч

Списание за езикознание и езикова култура


Годишник на Факултета по славянски филологии


сп. Болгарская русистика

 

За определителния член ta в словенския език

 

Милен Малаков

Югозападен университет „Неофит Рилски“

 

В статье анализируется употребление определенного артикля ta в словенском разговорном языке, который рассматривается как морфологическое средство выражения грамматической категории детерминации. Охват данной категории сужается до детерминации прилагательных, а значение определенного артикля названо детерминацией признака. Представлены части речи, которые связываются с определенным артиклем ta, а также уточняется его семантика.

 

The article analyzes the use of the definitive article ta in the Slovenian colloquial language, which is considered as a morphological means of expressing the grammatical category of determination. The scope of the category is limited to the determination of adjectives, and the meaning that the article marks is called a definiteness of the attribute. The parts of speech that can be used with the definite article are presented, as well as some clarifications about the article's semantics.

 

Ключови думи: словенски език, определеност / неопределеност, определителен член

Keywords: Slovenian language, definiteness – indefiniteness, definite article

 

 

ЗА СЕМАНТИЧНАТА ЕВОЛЮЦИЯ НА НЯКОИ МИНИ-ТЕКСТОВЕ В СЪВРЕМЕННИЯ АНГЛИЙСКИ ЕЗИК: ЛИНГВОКУЛТУРОЛОГИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ

 

Румяна Петрова

Русенски университет „Ангел Кънчев”

 

Настоящая лингвокультурологическая работа является  продолжением другой ранней работы автора. Она посвящена исканию духовных смыслов некоторых мини-текстов  (фразеологизмов, пословиц, поговорок, сентенций) на современном английском языке в мистической доктрине шведского философа, ученого и богослова эпохи Европейского Просвещения Еммануела Сведенборга (1688–1772).

 

This linguocultural study, which is a continuation of an earlier work of the author, seeks to unravel the transcendental meanings of some precedent mini-texts (proverbs, sayings and phrases) in modern English parlance through examining their interpretation in one of the works of the distinguished Swedish scientist, philosopher, theologian and mystic of the European Enlightenment, Emanuel Swedenborg (1688–1772).

 

 Keywords: linguoculturology, precedent mini-texts, Swedenborg, transcendental meaning

 

Кунка Молле

Софийски университет „Св. Климент Охридски”

 

В третьей, последней части серии работ результаты анализа семантики и функционирования неопределенных конкретных и нeконкретных фраз в болгарском языке, а также в некоторых артиклевых европейских языках – английском, французском и отчасти немецком, обобщаются в типологическом аспекте. Существует основная когнитивная информация об объектах внеязыковой реальности, которую говорящий может выражать посредством этих двух типов именных фраз. В рассматриваемых европейских языках она фиксируется на теоретическом уровне, но оказывается трудно дифференцируемой в коммуникативном плане из-за использования одного и того же маркера – неопределенного артикля, и общего наименования – неконкретности. В болгарском языке семантическое разнообразие неконкретных фраз, зафиксированное в европейских языках, выражается четко не только неопределенным артиклем, но и специализированными детерминаторами. Однако полисемантизм термина неконкретный не отражается на метаязыковом уровне, поэтому его использование в болгарских исследованиях нельзя считать эквивалентным использованию термина specific в зарубежной лингвистике.

The third and final part of the series on specificity summarizes the findings on the semantics and functions of indefinite specific and non-specific noun phrases in Bulgarian and other European languages such as English, French and German, which have a definite article. Speakers express their reference to real-life objects using two types of noun phrases. In linguistic analyses of European languages, these ways of making reference are described and differentiated at a theoretical level. From a communication standpoint, however, non-specific NPs are difficult to differentiate due to their use of the same article (indefinite) and the same term (non-specificity). Like in other European languages, non-specific phrases in Bulgarian are semantically diverse. This diversity is expressed in Bulgarian not only through the definite article, but also by using certain determiners. As used in Bulgarian linguistics, however, the term non-specificity encompasses only one of the meanings distinguished in other European languages. This restricted interpretation of the term differs from its use in the international linguistics literature and does not reflect the semantic diversity found in spoken communication.

Ключови думи: именна фраза, неопределеност, референция, специфичност, неспецифичност

Key words: noun phrase, indefiniteness, reference, specificity, non-specificity

За специфичността на именната фраза в българското и чуждестранното езикознание. Част II

 

Кунка Молле

Софийски университет „Св. Климент Охридски”

 

Данная статья является второй частью серии, посвященной семантике и функционированию оппозиции конкретных ~ неконкретных именных групп. В первой части были систематизированы и обобщены трактовки этого вопроса, существующие в зарубежной лингвистической литературе. Представлены и обсуждены взгляды лингвистов по поводу именных фраз, традиционно рассматриваемых как конкретные и неконкретные. В сравнительном плане устанавливается, что не существует полной функциональной и семантической эквивалентности в употреблении неконкретных именных групп в болгарской и зарубежной лингвистике.

 

This article is the second of a series dedicated to the semantic and functional features of the opposition specific ~ non-specific in the context of indefinite noun phrases. The first article summarized and systematized the various interpretations found in the foreign-language linguistic literature regarding this issue. The current article presents and discusses the same problems in the context of the study of the Bulgarian language. The contrastive analysis establishes that the use of the term non-specific, unlike the term specific, does not show full semantic and functional correspondence in the Bulgarian and foreign-language linguistic literature.

 

Key words: nominal phrase, indefiniteness, reference, specificity, non-specificity, adefiniteness

Ключови думи: именна фраза, неопределеност, референция, специфичност, неспецифичност, адефинитност.

 

 

В НАВЕЧЕРИЕТО НА ЧЕТВЪРТОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ

 

 

Списание „Съпоставително езикознание" публикува материали (статии, обзори и хроники), посветени на съпоставителното езикознание, общото езикознание, теорията и практиката на превода, историята на лингвис­тиката (портрети на изтъкнати български и чуждестранни езиковеди, история на езикознанието в България и история на българистиката в чужбина); рецензии за издания от всички области на езикознанието; тематични и персонални библиографии. Списанието излиза 4 пъти годишно по 8 коли всяка книжка. Печатат се статии на български, руски, английски, немски, френски и испански език. Всяка статия се оценява от двама независими рецензенти. Статии, публикувани или под печат в други издания, не се приемат.

 

 

book77Списание Съпоставително езикознание / Сопоставительное языкознание / Contrastive Linguistics [списание на Софийския университет “Св. Климент Охридски”], започнало живота си по идея и под ръководството на проф. Светомир  Иванчев през 1976 г. като Бюлетин за съпоставително изследване на българския език с други езици, навлиза в своето четвърто десетилетие. След смъртта на неговия основател, от 1990 г. и до днес, благородната мисия на главен редактор поема проф. Живко  Бояджиев. То е първото в света периодично издание, посветено на съпоставителни лингвистични изследвания.


През изтеклите не цели три десетилетия в този печатен орган на Софийския университет "Св. Климент Охридски" са публикувани съпоставителни изследвания на основата на повече от 50 езика. Освен това на страниците на списанието намериха място разнообразни проучвания върху дискусионни проблеми на общата и частната лингвистика, върху историята на българското езикознание и връзките му с други лингвистични традиции, историята на световната лингвистика (портрети на изтъкнати български и чуждестранни езиковеди, историята на езикознанието в България и история на българистиката в чужбина), теорията и практиката на превода и др. В Съпоставително езикознание “проходиха” редица млади докторанти, асистенти, научни сътрудници. Печатат се статии на български, руски, английски, немски, френски и испански език. Списанието излиза 3 пъти годишно по 8 коли всяка книжка.
Списанието многократно е получавало висока оценка от световни специалисти. Ще приведем само два ласкателни отзива:

Еухенио Косериу [години наред беше член на редакционния съвет на СЕ]: “Поздравления за това превъзходно списание – може би най-доброто списание по съпоставително езикознание, което изобщо някога е било обнародвано!”

Тамара Репина [видна романистка]: “Пожелавам на вашето списание по-нататъшна ползотворна дейност и запазването за дълги години на високия авторитет, с който то се ползва в научния свят”.

Безмерно благодарни сме на всички покойни и живи автори, редактори, рецензенти, редактори-уредници, преводачи, коректори, служители, на ръководствата (предишни и сегашни) на двата филологически факултета на Софийския университет, на поредните ректорски ръководства, на ръководството и на всички сътрудници и приятели в Университетското издателство “Св. Климент Охридски”, които в продължение на трийсет години са допринесли за съществуването и за престижа на Съпоставително езикознание.
Трийсет години е почтена възраст за едно периодично издание. Да се надяваме, че на Съпоставително езикознание предстоят още дълги, дълги години творчески живот!

От редакцията



Професор д-р Живко Бояджиев

(14.04.1936–09.08.2007)
In memoriam

На 09.08.2007 г. българската лингвистика понесе тежка загуба - напусна ни завинаги проф. д-р Живко Бояджиев. Отиде си тихо и някак изведнъж, а от това болката е още по-силна. Без него кабинетът на преподавателите по общо езикознание изглежда празен и необикновено голям, още по-празна е редакцията на списание "Съпоставително езикознание", на което след смъртта на проф. Светомир Иванчев той беше несменяем и незаменим главен редактор. Днес ние, неговите приятели и колеги, си спомняме за кой ли път всичко, което е направил проф. Бояджиев, и не преставаме да се учудваме на неговата изключителна ерудиция, трудоспособност, трудолюбие и отдаденост на всичко, което вършеше, било то преподавателска, научна или редакторска дейност. Той не умееше да прави нищо наполовина, не умееше да се разтоварва, не умееше да почива, никога не повишаваше глас и ако нещо не вървеше, търсеше преди всичко вината в себе си. Неговият стоицизъм, съчетан с благ характер, го правеше необикновена и силно привлекателна личност. Такива личности са рядкост, те се изграждат с много труд и самовзискателност. И все пак не биха могли да се формират, ако няма нещо от Бога дадено. Проф. Бояджиев имаше всички тези качества. На първо място изпъкваше неговият изследователски талант, но ние знаем, че той се разви благодарение на постоянните и неуморни занимания с най-прекрасната, според думите му, наука - лингвистиката.

Подобно на Ленард Блумфийлд, проф. Живко Бояджиев виждаше в лингвистиката път към самопознанието на човека. Затова с любов и упоение се вглъбяваше не само в общото езикознание и историята на езикознанието, които бяха основните му изследователски области, но паралелно с това се занимаваше и със съпоставително езикознание, граматична стилистика, обща теория на граматиката, социолингвистика, лингвистика на детската реч, лексикология, езикова култура, проблеми на романското езикознание, езикови контакти и т.н. Творческият път на Живко Бояджиев е белязан от изключителна последователност. Роден е в София на 14.04.1936 г. Още от детска възраст се увлича от изучаването на чужди езици. През 1958 г. завършва френска филология в Софийския университет, после добива втора специалност по български език и литература. В Софийския университет "Св. Климент Охридски" преминава през всички нива на преподавателската професия - от асистент до професор, доктор, носител на почетната златна значка на университета на синя лента. Теоретичните му възгледи се оформят не само под влияние на интелектуалните му наставници в СУ, но и в резултат на широката му осведоменост за развитието на лингвистичната мисъл в световен мащаб и на международните контакти, установени по време на преподаванията му в Римския университет, в Провансалския университет Екс-Марсей, на трите му специализации в Монреалския университет и на участията му в многобройни престижни международни лингвистични форуми. Проф. Бояджиев е първият историограф на лингвистиката у нас. Интересът му към зараждането и еволюцията на лингвистичните учения намира отражение в няколко монографии и в редица статии, чрез които Живко Бояджиев се утвърди като създател на жанра лингвистична персоналия у нас. Като член на съвета по езикознание при издателство "Наука и изкуство" проф. Бояджиев редовно предлагаше за превод най-интересните трудове от световната лингвистична класика. Заедно с проф. Петя Асенова той изработи и първия у нас превод на Сосюровия Курс по обща лингвистика. Добре ориентиран в чуждестранното езикознание, той отдели много сили и време на родния ни български език и беше сред радетелите за висока езикова култура. За това говорят както трудовете му, така и неговият личен стил на взискателна и в същото време толерантна редакторска работа в списанието.

За нас, колегите, проф. Живко Бояджиев беше преди всичко надарен изследовател, автор на многобройни трудове, ръководител на катедра "Общо и индоевропейско езикознание", човек с огромен административен опит в организацията на учебния процес. За студентите както от СУ, така и от Шуменския, Пловдивския и Благоевградския университет, той беше любим преподавател, Учител, наставник в най-благородния смисъл на тази дума. Учебниците му по увод в общото и в романското езикознание се четат леко и приятно, а в същото време "облъчват" със системетизирана информация младия човек, който все още твърде плахо пристъпва към онова описание на езика, което няма почти нищо общо с училищната граматика. Именно от учебниците на Живко Бояджиев нашите първокурсници придобиват смелостта да говорят за езика по един нов за тях, но безспорно привлекателен начин. Усвоили предложената от него терминология, те се чувстват в следващите години на обучението си по-уверени в изучаването на всички дисциплини, които постепенно им дават самочувствието да се наричат филолози.

Живко Бояджиев работи неуморно и изгоря на лингвистичния си пост твърде рано. Останаха ни неговите трудове, остана стилът, създаден от него в общуването с колеги и студенти. Но има ли нещо, което може да замени това, което е по-ценно и по-скъпо от всяка наука - неговата усмивка, неговата доброжелателност, умението му да прощава, да разбира хората и да им помага не според, а свръх силите си, неговото вярно и безкористно приятелство? Едва ли...

Да склоним глава и да помълчим в памет на проф. Бояджиев, на нашия Живко. И все пак да бъдем благодарни, че сме го познавали.

Стефана Димитрова

 

Русский English