Научни издания


сп. Съпоставително езикознание

Списание, посветено на дискусионни проблеми на общата и частната лингвистика, историята на българското езикознание и връзките му с други лингвистични традиции, историята на световната лингвистика (портрети на изтъкнати български и чуждестранни езиковеди, историята на езикознанието в България и история на българистиката в чужбина), теорията и практиката на превода и др.

сп. Литературата

Издание за литературна история и теория на Факултета по славянски филологии.
Редактори-основатели: проф. д-р Милена Цанева, проф. дфн Симеон Янев
Редакционна колегия: проф. дфн Валери Стефанов (главен редактор), доц. д-р Гергана Дачева, гл.ас. д-р Амелия Личева, гл.ас. д-р Иван Иванов, гл.ас. д-р Ноеми Стоичкова

Littera et Lingua

Електронно списание
Редакция: Ренета Божанкова, Андрей Бояджиев, Добромир Григоров

сп. Българска реч

Списание за езикознание и езикова култура


Годишник на Факултета по славянски филологии


сп. Болгарская русистика

 

Методика за формиране на автономна терминосистема

Формиране на словника на терминосистема

 

Маркс Попов

Технически университет, София

 

Одним из способов борьбы со стихийным ростом терминологии является использование определенных методов лингвистического конструирования и, в частности, конструирования автономных терминологических систем (АТс). Лингвистическое конструирование АТс включает два основных этапа: формирование словника АТс и формирование классификационной сетки (К-сетки) АТс. Настоящая статья посвящена разработке методики формирования словника и состоит из 3 частей: основные понятия и общие положения; операционная методика формирования состава словника и его каркаса; предварительный анализ.

 

One of the ways to fight the chaotic enlargement of terminology is the use of certain methods for the linguistic construction of autonomous terminological systems (Ats). The linguistic construction of Ats has two basic phases: the formation of the lemmas to be defined and the construction of a classificatory network (C-net) of Ats. The current paper is devoted to the development of the methodology for the formation of the list of lemmas and is structured into three basic parts as follows: basic terms and central assumptions; operational methodology for the formation of the list of lemmas and its skeleton and preliminary analysis.

 

Key words: terminological syste, term, integrator, list of lemmas, structure, model, graph

Ключови думи: терминологична система, термин, интегратор, словник, структура, модел, граф

 

Морфосинтактични измерения на категорията определеност / неопределеност в чешкия език

 

Борис Илиев

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

 

В статье определенность / неопределенность рассматривается как базовая лингвистическая категория. В первой части этот вопрос обсуждается с теоретической точки зрения. Сделан акцент на понимании данной категории как основного механизма выражения отношений между языковой структурой и действительностью, а также на процессе актуализации как решающем условии референции. Вторая часть статьи посвящена конкретным проявлениям категории определености / неопределенности в чешском языке. Исследуются разные средства выражения двух субкатегорий с учетом специфики их употребления и практики их языковой реализации. В работе проводится детальный анализ языкового материала.

 

The paper considers definiteness / indefiniteness as a basic linguistic category. The first part of the text focuses on the category as a way to express the connection between language and reality, and on the process of actualization as an important condition for linguistic reference. The second part of this article considers the specific applications of the category in the Czech language. Furthermore, different means of expression of both subcategories, considering their practical realization and use, are in focus. Finally, an analysis of particular language examples is proposed.

 

Ключови думи: определеност/неопределеност, референция, актуализация, общохуманитарни аспекти, практическа реализация

Key words: definiteness/indefiniteness, reference, actualisation, realisation

 

 

Нови електронни издания на ФСлФ

 

leaf logo

 

 


Св. Наум
Studia serdicensia humanitatis

 

 

Електронна среда за единна научна информация на Факултета по славянски филологии

 

 

3 2012

 

сп. Съпоставително езикознание

Списание, посветено на дискусионни проблеми на общата и частната лингвистика, историята на българското езикознание и връзките му с други лингвистични традиции, историята на световната лингвистика (портрети на изтъкнати български и чуждестранни езиковеди, историята на езикознанието в България и история на българистиката в чужбина), теорията и практиката на превода и др.

 

 

literature

 

сп. Литературата

Издание за литературна история и теория на Факултета по славянски филологии.
Редактори-основатели: проф. д-р Милена Цанева, проф. дфн Симеон Янев
Редакционна колегия: проф. дфн Валери Стефанов (главен редактор), доц. д-р Петя Осенова, доц. д-р Амелия Личева, доц. д-р Иван Иванов, гл.ас. д-р Ноеми Стоичкова

 

alexanrina_karadjova_amber

 

Littera et Lingua

Електронно списание
Редакция: Андрей Бояджиев, Ренета Божанкова, Добромир Григоров, Татяна Ангелова, Надежда Стоянова,Биляна Радева,Радостина Велева

Littera et Lingua публикува статии, кратки бележки, обзори на книги, описания на проекти, рецензии, информация от полето на хуманитаристиката и славистиката, които са от широк интерес за всички, които се занимават или интересуват от проблемите в тези области.

 

 

rech

 

 

 

сп. Българска реч
Списание за езикознание и езикова култура

Редакционна колегия: Надежда Сталянова (главен редактор), Андрей Бояджиев, Неда Павлова, Василка Алексова, Владислав Миланов, Георги Митринов, Радост Железарова.

 

 

studentsko spisanie chast-3 

 

„Филологически форум” е списание, в което публикуват свои научни разработки студенти, докторанти и млади учени. Основен акцент на изданието е междукултурният диалог, поради което в него място намират текстове на филолози от различни специалности и националности. Изданието е предназначено както за текстове, четени на Международния филологически форум, така и за самостоятелно подготвени изследвания. Повече за инициативите на екипа можете да научите на сайта: https://philol-forum.uni-sofia.bg/

 

Редакционна колегия: гл. ас. д-р Венета Савова, гл. ас. д-р Аглая Маврова, гл. ас. д-р Надежда Стоянова, гл. ас. д-р  Мартин Стефанов.

Помощник-редактори: Мария Русева, Борислава Иванова, Велимира Божилова, Георги Георгиев, Кристиян Янев

Технически сътрудник: Виктория Тончева

Художник: Петра Керкенезова

 

 

 

cclСписание за сравнително литературознание и балканистика 

Colloquia Comparativa Litterarum

http://ejournal.uni-sofia.bg/index.php/Colloquia

 

 

 

Годишник на Факултета по славянски филологии

Редколегия: проф. Гергана Дачева, доц. Добромир Григоров, доц. Калин Михайлов, проф. Маргарет Димитрова (гл. редактор), доц. Маргарита Младенова, доц. Николай Папучиев, проф. Ростислав Станков

Редактор: Елка Миленкова

Секретар: Надя Радованова

 

 

 

Алманах "Българска украинистика"

Алманахът „Българска украинистика“ е електронно издание на официалния сайт на профил „Украинистика”, Факултет по славянски филологии, Софийски университет „Свети Климент Охридски“, който представя веднъж годишно научни публикации в областта на хуманитаристиката и в частност на украинистиката. Алманахът публикува научни статии, обзори, рецензии на научни издания и информация за научни конференции, както на утвърдени български, украински и чужди учени, така и на студенти-дипломанти и докторанти, представящи цялостни дипломни работи, дисертации или отделни части от тях. Редакторският екип има за цел да представи новостите в украинистиката и в славистиката, да обедини учените и преподавателите от други области, чиито изследвания могат да попаднат в пообщото поле на украинистиката.
 
Редакционен съвет: Лидия Терзийска (София), Албена Стаменова (София), Олена Чмир (Киев), Валентин Гешев (София), Маргарита Младенова (София), Олга Албул (Лвов), Райна Камберова (София), Олга Сорока (София), Владимир Колев (София), Павлина Мартинова-Иванова (София) 
Главен редактор: Райна Камберова 
 
За контакти: e-mail: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

 
 
 
 
 

 

 

НАРЕЧИЕТО ТАМ  В ПРАГМАТИЧНИЯ КОНТЕКСТ НА ГРАМАТИКАЛИЗИРАНАТА УПОТРЕБА НА ДЕТО[1]

Мира Ковачева

СУ „Св. Климент Охридски”

 

...езиковите явления не се срещат с удобни етикети „граматическо“ или „прагматично“; какъвто и да е фокусът на вашия интерес при езиков анализ, вие трябва да сте отворени към възможността едно наглед граматическо явление да се окаже прагматично и обратно. (Комри 1998: 83)

 

Kонтекстуальная зависимость между наречием там и неизменяемым относительным маркером дето позволяет применить модель грамматикализации знаменательных слов к развитию локативного субординатора където „где“ в относительное слово „который“. Гипотеза о предсказуемой траектории развития маркера дето делает лишним объяснение, основанное на контакте с греческим. Анализ примеров из спонтанной речи направлен не на синтаксическую структуру относительных предложений, а на прагматическую мотивацию грамматического употребления слова в разговорной речи. Делается вывод, что обе грамматикализованные функции дето – в качестве относительного слова и в качестве комплементайзера, наряду с другими обыденными употреблениями – имплицируют  фамильярность общения. Первоначальный контекст грамматикализации – это мир дискурса, который воспринимается феноменологически как пространство. Отсюда и реинтерпретация локативной идентификации в референциальную, или в качестве маркера фамильярности в относительных предложениях и прочих употреблениях.

 

The frequent contextual dependence between the adverb tam “there” and the invariant relative marker deto allows the application of the model of grammaticalization of notional to functional words to the development from the locative subordinator kadeto to a relative marker “that”. The hypothesis for a predictable path of development of deto precludes the need to refer to contact influence from Greek. The analysis of examples from spontaneous speech is not syntactic but focuses on the pragmatic motivation for grammaticalization towards relativizer and complementizer. A number of typological parallels with other languages are drawn. The conclusion is that deto carries the implicature of shared information/familiarity. The original context for the grammaticalization is the world of discourse phenomenologically experienced as space, hence the interpretation of locative identification as referential and ultimately as a marker of familiarity in relative clauses and elsewhere.

 

Keywords: grammaticalization, semantic change, relativiser дето, reference

Ключови думи: граматикализация, семантична промяна, дето, референциалност

 

[1] Статията е съществено преработен и допълнен вариант на доклад, изнесен на Третия международен конгрес по българистика (Kovatcheva / Ковачева 2014). За съжаление, публикуваният в материалите от конгреса текст е безполезен, поради множество технически грешки, включително изтриване на библиографията по вина на редакторите. За ценни коментари по преработената версия благодаря на Христо Стаменов и Божил Христов.

 

 

 

 

НЕМСКИ ШИВАШКИ И ТЕКСТИЛНИ ТЕРМИНИ В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

 

 

Борис Парашкевов

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

 

Объектом исследования в данной статье является ряд болгарских швейных и текстильных терминов немецкого происхождения. Цель состоит в представлении не только их семантики, но также и их словообразовательной характеристики, которая сопровождается подробными примечаниями об их этимологии и пути их проникновения в болгарский язык. Анализируются как части одежды, так и названия тканей и швейных принадлежностей.

The article deals with a number of terms of German origin in the area of the dress-making and textile industries. The aim is, in addition to presenting their semantics, to analyze their characteristics from the point of view of word-formation and to offer a detailed account of their etymology including the way they came into the Bulgarian language. The lexemes analyzed refer items of clothing and their parts, various fabrics and tailoring appliances.

 

Ключови думи: немски заемки, шивашки и текстилни термини

Key words: German borrowings, dress-making and textile terminology