Научни издания


сп. Съпоставително езикознание

Списание, посветено на дискусионни проблеми на общата и частната лингвистика, историята на българското езикознание и връзките му с други лингвистични традиции, историята на световната лингвистика (портрети на изтъкнати български и чуждестранни езиковеди, историята на езикознанието в България и история на българистиката в чужбина), теорията и практиката на превода и др.

сп. Литературата

Издание за литературна история и теория на Факултета по славянски филологии.
Редактори-основатели: проф. д-р Милена Цанева, проф. дфн Симеон Янев
Редакционна колегия: проф. дфн Валери Стефанов (главен редактор), доц. д-р Гергана Дачева, гл.ас. д-р Амелия Личева, гл.ас. д-р Иван Иванов, гл.ас. д-р Ноеми Стоичкова

Littera et Lingua

Електронно списание
Редакция: Ренета Божанкова, Андрей Бояджиев, Добромир Григоров

сп. Българска реч

Списание за езикознание и езикова култура


Годишник на Факултета по славянски филологии


сп. Болгарская русистика

Как се приемат ръкописи за публикуване в

сп. Съпоставително езикознание

 

Всяка предложена статия се подлага на оценка от главния редактор или от друг подходящ член на редколегията. Те преценяват дали темата и научните качества на предложения материал съответстват на научния профил и на утвърдените изискванията на списанието. Ако това не е така, статията се отхвърля без по-нататъшни оценки. Ако статията е одобрена от главния редактор или от посочения за отговорен редактор, тя се изпраща на двама независими и анонимни оценители с молба да изразят мнението си по определени пунктове, посочени в специална рецензентска карта. Картата се връща в редакцията с препоръка дали да се приеме статията или да се отхвърли, дали да претърпи преработка, за да съответства на изискванията на списанието. Ако оценките изразяват противоположни мнения, по решение на редакцията, статията може да се изпрати на трети оценител за свръх-рецензия. Редакцията изпраща на автора по електронна поща решението си, придружено с текста с релевантни коментари и препоръки от двете /трите/ рецензии.

 

Peer reviewing at Contrastive Linguistics

 

Any paper submitted to the journal Contrastive Linguistics is initially reviewed by the Editor-in-chief or an assigned member of the editorial board who checks that the paper is appropriate for the journal and is sufficiently original and interesting. If the paper is deemed below par, it may be rejected without being reviewed any further.

Then the responsible editor assesses the paper’s composition and arrangement against the journal’s Author Guidelines to make sure it includes the required sections and conforms to the style sheet.

In case the paper conforms to the requirements, the Editor-in-chief or an assigned member of the editorial board sends invitations to individuals he or she believes would be appropriate reviewers (at least two). The reviewers who accept the invitation compose a detailed point-by-point review on the basis of a review card. The review is submitted to the journal, with a recommendation to accept or reject the paper, with the following option on acceptance – accept as it is or request revision (usually flagged as either major or minor).

The assigned member of the editorial board considers all the returned reviews before making an overall decision. If the reviews differ widely, the editor may invite an additional reviewer so as to get an extra opinion before making a decision.

The assigned member of the editorial board sends a decision email to the author including all relevant anonymous reviewers’ comments.

 

Рецензентска карта

Карта рецензента

Review card

 

 

 

КОЛИЧЕСТВЕННЫЕ ИССЛЕДОВАНИЯ БАЛКАНСКИХ ЯЗЫКОВ И ДИАЛЕКТОВ: ДОСТИЖЕНИЯ И ПЕРСПЕКТИВЫ

 

Александр Ю. Русаков, Мария С. Морозова

Институт лингвистических исследований РАН

 

Статья содержит краткий обзор количественных исследований, выполненных – полностью или частично – на материале балканских языков и диалектов с конца XX в. до настоящего времени. Рассматриваются последние достижения ареальной лингвистики в приложении к балканскому языковому ареалу, диалектометрические исследования на балканском материале, применение количественных методов к отдельным балканским языкам для изучения «контактной» истории формирования диалектных (микро)ареалов и количественные исследования, выполненные на материале языковых корпусов.

 

The paper makes a brief review of the quantitative research carried out – wholly or in part – on data extracted from the Balkan languages and dialects from the end of the 20th centuryto the present. The most recent achievements in the fi eld of areal linguistics are discussed,with a special emphasis on their application to the Balkan areal, dialectal measurements of Balkan linguistic data. The application of quantitative methods to the study of separate Balkan languages with the aim of( researcching the “contact” history of teh formation of dialectal (micro)areals as to corpus data is also elaborated on.

 

Ключевые слова:  количественные методы, балканские языки и диалекты, ареальная лингвистика, диалектометрия, диалектная классификация

 

Key words: quantitative methods, Balkan languages and dialects, areal linguistics, dialectal measurments, dialectal classifi cation

 

Ирена Станкова

 

Создание лексикографического продукта, который с помощью современных методов представлял бы анатомическую систему терминов для нужд медицинского образования в Болгарии, является серьезным лингвистическим и методическим вызовом, принимая во внимание возросший интерес к изучению специализированной лексики в разных областях науки. Словарь предназначен для студентов по медицине, дентальной медицине, фармации, биологии, для студентов разных специальностей медицинских колледжей, преподавателей и переводчиков, нуждающихся в корректном переводе анатомической терминологии. В этом смысле он является многофункциональным учебным пособием, в котором сочетаются теоретические разработки и практические упражнения.

 

Creating a lexicographic product which presents anatomical terminosystem for the purposes of medical education in Bulgaria is a serious linguistic and methodological challenge in view of the growing interest in studying specialized terms in various scientific areas. The Anatomical Latin-Bulgarian Dictionary is intended for university students of medicine, dental medicine, pharmacy, biology and college students, lecturers and specialists who need a reference book in translating anatomical nomenclature. In this sense the dictionary serves as a multifunctional guidebook, which combines theoretical principles and practical exercises.

 

КОНЦЕПЦИЯТА ЗА ГЛАГОЛНИЯ ВИД В ГРЪЦКОТО ЕЗИКОЗНАНИЕ: РАЗВОЙ И ОСНОВНИ ПРОБЛЕМИ

 

Христина Марку

Тракийски университет „Демокрит“

 

В данной статье рассматривается развитие концепции о виде глагола и изучение категории глагольного вида в греческой лингвистике. Выделяются и описываются основные работы, касающиеся проблемы аспекта в греческом языке, с начала возникновения лингвистического интереса к данной категории до современных исследовательских поисков. Уделяется внимание трудам, способствующим преодолению традиционных грамматических подходов и классической грамматической терминологии в толковании и описании данной категории. 

 

This article is devoted to the development of the conception of verbal aspect and to the description of this category in Greek linguistics. We pay attention to the main studies concerning the problem of the Greek verbal aspect by examining the place of the fundamental works from the beginning of the emergence of linguistic interest in this category, following the progressive development in this field. We emphasize the contributions to overcoming traditional grammatical approaches and classical grammatical terminology in the interpretation and description of the category.

 

Ключови думи: аспект, глаголна категория, гръцка лингвистика, аспектологични изследвания

Key words: aspect, verbal category, Greek linguistics, aspectology studies

 

ЛИНГВИСТИЧНИТЕ НАПРАВЛЕНИЯ ВЪВ ФОКУСА НА ИНТЕГРАЦИЯТА

 

 

Димитрина Хамзе

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски”

 

Сквозь призму анализа и оценки определенное направление нередко рассматривается в конфронтации с предыдущим направлением, которое необходимо вытеснить, чтобы утвердить выбранное исследователем направление в качестве более адекватного, перспективного, целесообразного и прогрессивного. Обычно говорят „в отличие от... “, чтобы выявить прежде всего различия, не обращая внимания на сходства, которых оказывается намного больше. При этом эти сходства имеют более существенное значение для будущего, для применимости и эффективности науки о языке. Цель настоящего исследования – показать, что даже самые отдаленные в идейно-концептуальном отношении платформы не терпят ярлыков „старое“ и „новое“, а тяготеют друг к другу, взаимно дополняют и обогащают друг друга, устраняя таким образом „необходимость“ взаимного отрицания.

 

 

Very often, when seen through the linguistic prism of analysis and evaluation, a given trend in linguistics is  presented as significantly opposed to a previous one, meant to be replaced with a view of the establishment of a new optimal, more promising and progressive model. “Unlike...” is a term often used in order to focus on the differences, without paying much attention to the similarities, often many and with significance for the future, applicability and efficiency of linguistics.  The purpose of this study is to prove that even the most distant platforms in terms of ideas and concepts, cannot be labelled “old” and “new”; rather they converge, overlap in terms of their scope, are mutually complementary and mutually enriching, and thus cancel the “need” for reciprocal ignoring.

 

Ключови думи: лингвистични направления, интегративни концепции, семантика

Key words: linguistics, trend, integration, semantic, perspective