Научни издания

Годишник на Факултета по славянски филологии, т. 103, 2018 г.

Уважаеми колеги,

   Том 103 на Годишника на Факултета по славянски филологии вече е публикуван на страницата на Университетската библиотека (на НАБИС:

http://digilib.nalis.bg/xmlui/handle/nls/22122

   Скоро статиите ще са и в ceeol на свободен достъп - благодарение на доц. дфн Николай Папучиев, т.е. годишникът е включен в база данни за индексация, всяка статия е рецензирана от специалисти (с писмена рецензия), а след това и върху нея е работила и редколегията.

   Съдържанието на този том отразява широката палитра от интереси, знания и откривателства, характерни за нашия факултет.

    Благодарим на всички автори за хубавите текстове, за усилията им да направят промени според предложенията на рецензентите и редколегията. Благодаря на редколегията за усилената работа (проф. д-р Гергана Дачева, доц. д-р Добромир Григоров, доц. д-р Калин Михайлов, доц. дфн Маргарита Младенова, доц. дфн Николай Папучиев, проф. д-р Ростислав Станков). Благодаря на Елка Миленкова за вещата редакторска работа.

    От 1 март 2019 г. ще очакваме статии за том 104 (2019). Изискванията за оформянето на статиите и студиите може да видите на края на т. 103. Приемаме публикации до 70 стр., в редки случаи и до 100.

     Маргарет Димитрова (гл. ред.)

Details

Category: Научни издания

Граматичната определеност на името и глагола

през призмата на контенсивната типология

Никола Кръстев

Софийски университет „Св. Климент Охридски”

Контенсивная типология является одним из немногих сопоставительных методов, которые предлагают семиотический взгляд на языковую систему. Контенсивный анализ грамматической определённости в номинальной и вербальной синтагме показывает, что она не является автономной грамматической категорией, а операцией языка распологающей своими инструментами, чья цель состоит в указании на референцию и денотацию знака. В языках мира для этой операции используются различные категории, имеющие ведущую роль в соответствующем контенсивном строе. Для номинальной фразы это класс / род в классных языках, притяжение в активных языках, падежи в эргативных, артикль и классификаторы в некоторых номинативных языках. Эта неоднородность грамматической определённости требует, чтобы ее принимали как операцию детерминации, подобную акцентированию и топикализации, даже если в данном языке имеется артикль для обозначения определенности. В глагольной подсистеме грамматическая определенность, выраженная формально через свойство согласования, разворачивается в плавном переходе от предикативной (+актантно-предикатной организации) к дейктической (-актантно-предикатной организации) функции.

Contensive typology is one of the few contrastive methods that offer a semiotic overview of the language system. Contensive typology analysis of the grammatical definiteness in the nominal and verbal syntagma shows that, rather than a grammatical category, it is a determinant operation with its instruments and that its main purpose is to specify the reference and the denotation of the linguistic sign. In the languages ​​over the world, a variety of categories are used for this operation. Among others, the leading nominal determinant categories for every content-oriented alignment are as follows: class / gender for class languages, possession in active languages, case in ergative languages, article and classifiers in some nominative languages. This non-homogeneity of grammatical definiteness requires that it be accepted as a determinant operation similar to emphatisation and topicalisation even when in a given language the article is available for definiteness purposes. In the verb phrase, grammatical definiteness, expressed formally through agreement features, unfolds in a smooth transition from predictive (+ argument-predicative organization) to deictive ( – argument-predicative organization) function.

Ключови думи: Контенсивна типология, номинална и вербална определеност, детерминация

Keywords: Contensive typology, nominal and verbal definiteness, determination

Details

Category: Научни издания

Уважаеми колеги,

Честита 2018 година!

През ноември излезе от печат томът на Годишника на ФСлФ за 2017 г., т. 102. Благодаря на колегите, които подготвиха чудесни публикации, както и на редакционната колегия. Вече томът е достъпен и по електронен път: http://digilib.nalis.bg/xmlui/handle/nls/22122

Годишникът на факултета ни е включен в ceeol и фигурира в списъка НАЦИД на реферирани и индексирани български издания в световните бази данни: http://nacid.bg/bg/scientists/#posfrm

От 1 март 2018 започваме работата по следващия том на Годишника за Факултета по славянски филологии, т. 103 за 2018 г. Очакваме Вашите статии и студии до 1 март 2018 на адрес: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. до 28 февруари 2017 г. Заповядайте!

Представяме ви изискванията за приемане и отпечатване на ръкописи в Годишника на СУ „Св. Климент Охридски“ и в частност – на Годишника на Факултета по славянски филологии. Правилата са одобрени на заседание на Ректорския съвет (7.10.2013 г, Протокол № 30).

            За печат се приемат непубликувани в други издания оригинални статии, студии, хабилитационни лекции, части от монографии и научноизследователски трудове (дисертационни и хабилитационни) на академичния състав и докторантите на Факултета по славянски филологии.

            Обемът на материалите е до 50 страници (включително библиография, снимки, таблици и др.) по 1800 знака на страница, 12 пункта и само при специални случаи до 100 страници. Основен шрифт е Times New Roman, редактор MS Word (под Windows). В случаите, когато се използват специални шрифтове, те се представят с електронната версия на ръкописите.

            Kатедреният съвет определя рецензенти за предложените за публикуване ръкописи (без изплащане на хонорар). За хабилитационните лекции и частите от дисертационни и хабилитационни трудове на академичния състав и докторантите не се изисква рецензиране, а само одобрение от катедрения съвет. Одобрените ръкописи и електронният им вариант се придружават с една рецензия и с препис-извлечение от протокол на катедрения съвет за избор на рецензент (само в посочените случаи) и за одобряване на ръкописите (във всички случаи).

            Ръкописите имат следната структура: уводна част, основен текст и литература. Уводната част включва следните параметри в два варианта – на български и на английски: заглавие, име и фамилия на автора (авторите), катедра, абстракт от 10-12 реда и ключови думи. Ако езикът на ръкописа е различен от български и английски, изброените параметри се дават и на този език. Данните за контакт с автора (име, пощенски и/или електронен адрес) се включват на първата страница на ръкописа като бележка под линия.

            Цитирането в текста е (Влайкова, Кънева 1978), (Влайкова 1981: 307), (Peterson, Jonson 2000: 123–156). Използваната литература включва всички цитирани автори, подредени по азбучен ред, като имената се изписват с редовни букви без разрядка. Ако студията е на чужд език, най-напред се изписва за­падната литература, следвана от българската, и обратно.Използват се следните стандарти при оформянето на използваната литература:

За периодично издание:

Векилска 1993: Векилска, Б. Педагогически експерименти в съвременната епоха. – Год. СУ, ФНПП, 76, 1993, 15–20.

За книга:

Ривърс 1999: Ривърс, Франсин. Плодът на изкуплението. Прев. П. Ганев. Добрич, Менора Прес, 1999.

Сираков 1981: Сираков, Д. Статистически методи. С., Наука и изкуство, 1981.

За сборник:

Блох 1999: Блох, Е. Човешкото самоотчуждение. – В: Идеи и културология. Т. 3. Съст. Д. Гинев. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 1998.

            Фигурите трябва да се представят в отделни файлове в JPG или TIF формат с резолюция поне 300 dpi. Изображенията да са не по-големи от формат А-4 и да позво­ляват намаляване, изготвени с рисувателни програми Corel (7, 8), Adobe Dlustrator (5, 7, 8), Adobe PhotoShop (4, 5).

            Ръкописът се представя в един книжен екземпляр и на електронен носител с рецензия и препис-извлечение от катедрения съвет до 01.03.2018 г. на секретаря на Годишника Снежана Филчева или на редактора на Годишника Елка Миленкова (каб. 132), This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

Годишникът се отпечатва в ограничен тираж за библиотечен обмен и за авторите. Електронният вариант се качва на интернет страницата на Университетската библиотека. http://digilib.nalis.bg/xmlui/handle/nls/22122. Последният излязъл брой е т. 102. От 1999 г. годишникът излиза всяка година.

Редакционна колегия (от 2016 г.): проф. Гергана Дачева, доц. Добромир Григоров, доц. Калин Михайлов, проф. Маргарет Димитрова (гл. редактор), доц. Маргарита Младенова, доц. Николай Папучиев, проф. Ростислав Станков.

С колегиален поздрав, М. Димитрова

Details

Category: Научни издания

Граматични средства за изразяване на несвидетелски

съждения в съвременния испански език

Мария Китова-Василева (София)

Целью исследования является доказательство того, что некоторые индоевропейские языки, в которых не реализована категорияevedentialis /testimonialis, могут развивать морфологические средства, специализированные выражать проблематические (вероятностные или возможностные) суждения, которые “по совместительству” в состоянии выражать и несвидетельствованность. Речь идет о структурах, принадлежащих глагольной системе испанского языка. Они представлены: а) рядом перифраз, образованных вспомагательными глаголами с облигативным значением + простой или сложный инфинитив и б) четырьмя будущими временами индикатива. Последние проявляют себя как “бипартиципантные”: относятся к разным парадигмам и занимают разные места в системе глагола. Они реализуют себя в рамках т. наз. “относительной достоверности” – модальной логико-оценочной субкатегории, отличающейся от наклонения – это междинная зона, обособленная в средней части виртуальной модальной оси, около этих двух полюсов расположены формы обоих основных испанских наклонений: наклонение объективной реальности (индикатив) и наклонение субъективно воспринимаемой реальности или нереальность (субхунтив). Вероятностные и возможностные структуры вписываются в рамки двух функционально-семантических полей, в которых расположены формы обоих субъективных эпистемических статусов, характеризирующихся сложной двуядерной структурой и градуальной (переливчивой) сущностью – единично субъективным вероятностным эпистемическим статусом и в двойне субъективным возможностным эпистемическим статусом.

The study aims at proving that some Indo-European languages that do not realize the category evidentialis / testimonialis are capable of developing morphological devices specialized at expressing problematic (probable or possible) judgments that can parallelly express ‘untestimony’ as well. These structures pertain to the verbal system of the Spanish language.  They are presented: a) by several lines of paraphrases formed by modal verbs of obligation + simple or perfect infinitive and b) by the four future tenses of the indicative. The latter function as ‘biparticipants’: they fall in different paradigms and take different positions in the verb system. The structures realize themselves in the so called “relative reliability” – a modal logical-evaluation subcategory, different from mood – an intermediate zone set in the middle of the virtual modal axes, around whose two poles the forms of the two basic Spanish moods are set: the mood of the objective reality (indicative) and the mood of the subjectively percepted reality or unreality (subjunctive). The probable and possible structures enter the frames of two functional semantic fields, where the forms of the two subjective epistemic statuses are placed, characterized by a complex double nucleus and gradual (overflowing) nature – a single subjective probable epistemic status as well as the double subjective possible epistemic status.

Ключови думи: проблематични съждения, бипартиципанти, относителна достоверност, модална логико-оценъчна субкатегория, вероятностен епистомичен статус, възможностен епистомиченстатус

Details

Category: Научни издания