Научни издания
Научни издания
сп. Съпоставително езикознание
Списание, посветено на дискусионни проблеми на общата и частната лингвистика, историята на българското езикознание и връзките му с други лингвистични традиции, историята на световната лингвистика (портрети на изтъкнати български и чуждестранни езиковеди, историята на езикознанието в България и история на българистиката в чужбина), теорията и практиката на превода и др.
Издание за литературна история и теория на Факултета по славянски филологии.
Редактори-основатели: проф. д-р Милена Цанева, проф. дфн Симеон Янев
Редакционна колегия: проф. дфн Валери Стефанов (главен редактор), доц. д-р Гергана Дачева, гл.ас. д-р Амелия Личева, гл.ас. д-р Иван Иванов, гл.ас. д-р Ноеми Стоичкова
Littera et Lingua
Електронно списание
Редакция: Ренета Божанкова, Андрей Бояджиев, Добромир Григоров
сп. Българска реч
Списание за езикознание и езикова култура
Годишник на Факултета по славянски филологии
Годишник на Факултета по славянски филологии
Годишникът на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ съществува от 1904 г. През периода 1905–1950 г. (№ 5–46) излиза серия Годишник на Историко-филологическия факултет, а от 1951 г. има специални броеве на Годишник на Филологическия факултет, който от 1966 г. се разделя на Годишник на Факултета по славянски филологии и Годишник на Факултета по западни филологии.
НАУЧЕН ПРОФИЛ НА ГОДИШНИКА НА ФАКУЛТЕТА ПО СЛАВЯНСКИ ФИЛОЛОГИИ: В Годишника на Факултета по славянски филологии се публикуват оригинални проучвания върху славянските и балканските езици, литератури и култури и техните взаимодействия с други езици и литератури в синхронен и диахронен план. Приемат се статии на всички славянски езици, английски, немски и френски.
РЕЦЕНЗИРАНЕ: Всяка статия или студия се рецензира анонимно (анонимността е двустранна за рецензента и за автора на труда) от двама рецензенти и се редактира от Редакционната колегия на Годишника. ПРАВИЛАТА за списване на годишниците на Софийския университет вж. ТУК.
МЕЖДУНАРОДЕН РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ: Аделина Ангушева-Тиханова (Манчестърски университет), Антония Зарадия Киш (Институт за етнология и фолклористика, Хърватска академия на науките и изкуствата, Загреб), Елена Крейчова (Масариков университет, Бърно), Елена Узеньова (Институт по славяноведение, Руска академия на науките, Москва), Ингрид Майер (Университета в Упсала), Марцел Черни (Славянски институт, Чешка академия на науките, Прага), Олга Младенова (Университета на Калгари), Рашми Джоши (Делхийски университет), Христина Марку (Тракийски университет „Демокрит“ в Комотини)
РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ на Годишника на Факултета по славянски филологии: Анета Димитрова, Гергана Дачева, Добромир Григоров, Калин Михайлов, Маргарет Димитрова, Маргарита Младенова, Николай Папучиев, Ренета Божанкова (гл. ред.).
РЕДАКТОР: Елка Миленкова
СЕКРЕТАР: Надя Радованова
ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРИЕМАНЕ НА РЪКОПИСИТЕ ЗА ПУБЛИКАЦИЯ
В Годишника на Факултета по славянски филологии се отпечатват оригинални научноизследователски статии, студии, рецензии, обзори, посветени на славянските и балканските езици и на литератури от различни периоди. Предложените за публикуване текстове може да са написани на всички славянски езици, на английски, немски или френски.
Не се приемат ръкописи, които са отпечатани или изпратени за печат другаде, не влизат в тематичния обхват на периодичното издание или не са оформени съгласно указанията (вж. по-долу). Авторът (или при екипна работа авторът за кореспонденция) декларира, че ръкописът не е изпратен за печат или публикуван другаде.
Постъпилите за публикуване статии и студии се рецензират по системата на двустранното анонимно оценяване. След получаване на рецензиите редакционният съвет оценява текстовете, предлага, ако има нужда, редакционни промени и взима решение за публикуване, връщане за корекция или отхвърляне.
Авторите предоставят авторските права на ръкописите на факултета. Това включва и правата за адаптиране и оформяне на ръкописите с цел използване на компютърни програми и системи, необходими при отпечатването.
Съдържанието на подготвената книжка от поредицата на Годишника се предава за утвърждаване от Факултетния съвет.
Годишниците се отпечатват в ограничен тираж за библиотечен обмен. Електронният вариант на Годишника се качва на интернет страницата на Университетската библиотека и на интернет страницата на Годишника. Статиите са на свободен достъп и в Central and East European Online Library (https://www.ceeol.com/search/journal-detail?id=1666).
Авторите и редакционната колегия се задължават да спазват етичния кодекс, нормативните актове и правилника на СУ „Св. Климент Охридски“.
Единствено авторите на публикуваните материали носят отговорност за съдържанието им и за изразените в тях позиции.
ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОФОРМЯНЕ НА РЪКОПИСИТЕ
Обемът на материалите е до 50 страници (включително библиография, снимки, таблици и др.) по 1800 знака на страница, 12 пункта и само при специални случаи – до 100 страници. Основен шрифт е Times New Roman, редактор MS Word (под Windows). За текстове на гръцки и стара кирилица се ползват уникодовски фонтове, например за гръцки – Times New Roman, Palatino Lynotype, а за стара кирилица – Bukyvede (може да се свали от http://kodeks.uni-bamberg.de/aksl/schrift/bukyvede.htm) и подобни. В случаите, когато се използват специални шрифтове, те се представят с електронната версия на ръкописите.
Ръкописите имат следната структура: уводна част, основен текст и литература. Всяка публикация започва със заглавие на езика, на който е написана, име и фамилия на автора (авторите), месторабота или местоживеене, резюме от 10–12 реда и ключови думи (най-много пет): те не трябва да повтарят думи от заглавието на публикацията. Същата информация се повтаря и на английски и на български. Данните за контакт с автора (име и електронен адрес) се включват на първата страница на ръкописа като бележка под линия.
Цитирането в текста е (Влайкова, Кънева 1978), (Влайкова 1981: 307), (Peterson, Johnson 2000: 123–156, (Peev et al. 2018), (Христова, Караджова, Икономова 1982). Използваната литература включва всички цитирани автори, подредени по азбучен ред, като имената се изписват с редовни букви без разредка. Ако студията е на език, който си служи с латинската азбука, най-напред се изписват заглавията с латински букви, а след това – с кирилски, и обратно.
Оформянето на библиографията (под заглавие ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА, LITERATURE CITED и под.) е следното:
Книга/Дисертация
Асенова, Красимира 2019. Развитие на мореполаването. 2. изд. (1. изд. 1896). София: Херон Прес.
Ако книгата е част от поредица, това също се указва, напр.:
Петрова, Анелия 2003. Ръкопис 1064 в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. София: Херон Прес (Библиотека палеославика 15).
При повече от един град на издаване, те се изреждат, разделени със запетая: London, New York, Leuven, Manchester.
Статия в сборник
Иванова, Стоянка 2009. Поглед към миналото. – В: Очерци за Родопите. Съст. Бояна Радева и Деяна Димова. София: Херон Прес, 30–50.
NB: Задължително се посочват съставителите!
Статия в енциклопедия се цитира по същия начин.
Статия в периодично издание (списание, годишник)
Иванова, Цвета 2005. Етимологични бележки. – Новое в лингвистике 21, 40–93.
Комитска, Анита 2007. Традиционни женски носии на торлаците от Северозападна България (XIX – началото на ХХ век). – Българска етнология XXXIII, бр. 1, 90–104.
NB: Изисква се годишнина на изданието, означена с римска цифра. В някои случаи се изисква и посочване на брой – с арабска цифра (ако всеки брой в една годишнина започва от с. 1).
Ако някои от тези публикации са вече онлайн, се посочва и онлайн адрес.
Електронни публикации
При цитиране на електронна публикация се изисква автор, заглавие на сайта и адрес/URL, т.е. те се цитират по същия начин, както останалите, но се посочва в квадратни скоби и кога е използван сайтът: [прегледан 5.10.2019].
При цитиране на том с повече от един автори, съставители
А. До трима съставители
В текста: Христова, Караджова, Мишайкова 1982.
В библиографията:
Христова, Боряна, Даринка Караджова и Анастасия Мишайкова 1982. Каталог на българските
ръкописи, пазени в България. София: Народна библиотека „Кирил и Методий“.
Б. При повече от трима автори, съставители
В текста: Христова-Шомова и др. 2016
В библиографията: Христова-Шомова, Искра, Венета Савова, Петко Петков, Анета Димитрова 2016. Песни за Климент. София: СУ „Св. Климент Охридски“ (Библиотека „Охридски извори“ 1).
В текста: Иванова и др. 2017
В библиографията: Иванова, Климентина, Елисавета Мусакова, свещ. Козма Поповски, Петко Петков, Андрей Бояджиев, Андрей Бобев, Любка Ненова, Маргарет Димитрова 2017. Каталог на кирилските ръкописи в Зографската света обител. Под общата и научна редакция на Климентина Иванова. Зографски манастир, Света гора, Атон.
За издания на стари автори
В текста: Паисий Хилендарски 2016
В библиографията:
Паисий Хилендарски 2016. История славянобългарска. Критическо издание. Превод на
съвременен български книжовен език Димитър Пеев. Издание на текста с разночетения: Димитър Пеев, Маргарет Димитрова, Петко Петков. Коментар: Димитър Пеев и Асен Николов. Научен редактор: Иван Добрев, Църковно-богословска редакция: иерод. Атанасий. 5. изд. (1. изд. 2012). Зографски манастир, Света гора Атонска.
Съкращения
Ако няма година на издание: бълг. – без г., lat. – s.a.
Без място на издаване: бълг. – без м. изд., lat. – s.l.
Описаните по-горе съкращения, както и съкращенията: с. (страница/и), В:, Съст., Ред. и др. се изписват на съответните езици, на които е библиографското описание.
Транслитерация
След всяка библиографска единица на кирилица в скоби се дава транслитерираният ѝ вариант.
За транслитериране на източниците на български език може да ползвате: https://slovored.com/transliteration/
За транслитериране на източниците на руски език може да ползвате: http://translit.ru
Илюстрации
Фигурите трябва да се представят в отделни файлове в JPG или TIF формат с резолюция поне 300 dpi. Изображенията да са не по-големи от формат А4 и да позволяват намаляване, изготвени с рисувателни програми Corel (7, 8), Adobe Dlustrator (5, 7, 8), Adobe PhotoShop (4, 5). Въпросите за правата за публикуване на изображения, схеми, скици трябва да са уредени от автора на предадения за публикуване текст.
Ръкописът се представя в един книжен екземпляр и на електронен носител на редактора на Годишника Елка Миленкова (каб. 132), This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.
От 1999 г. Годишникът излиза всяка година, индексиран е в НАБИС, а от 2017 г. е индексиран и в ceeol.
Броевете от № 98 нататък и някои предишни броеве са достъпни на: http://digilib.nalis.bg/xmlui/handle/nls/22122
- Details
- Category: Научни издания
Годишник на Факултета по славянски филологии, т. 103, 2018 г.
Уважаеми колеги,
Том 103 на Годишника на Факултета по славянски филологии вече е публикуван на страницата на Университетската библиотека (на НАБИС:
http://digilib.nalis.bg/xmlui/handle/nls/22122
Скоро статиите ще са и в ceeol на свободен достъп - благодарение на доц. дфн Николай Папучиев, т.е. годишникът е включен в база данни за индексация, всяка статия е рецензирана от специалисти (с писмена рецензия), а след това и върху нея е работила и редколегията.
Съдържанието на този том отразява широката палитра от интереси, знания и откривателства, характерни за нашия факултет.
Благодарим на всички автори за хубавите текстове, за усилията им да направят промени според предложенията на рецензентите и редколегията. Благодаря на редколегията за усилената работа (проф. д-р Гергана Дачева, доц. д-р Добромир Григоров, доц. д-р Калин Михайлов, доц. дфн Маргарита Младенова, доц. дфн Николай Папучиев, проф. д-р Ростислав Станков). Благодаря на Елка Миленкова за вещата редакторска работа.
От 1 март 2019 г. ще очакваме статии за том 104 (2019). Изискванията за оформянето на статиите и студиите може да видите на края на т. 103. Приемаме публикации до 70 стр., в редки случаи и до 100.
Маргарет Димитрова (гл. ред.)
- Details
- Category: Научни издания
Граматичната определеност на името и глагола
през призмата на контенсивната типология
Никола Кръстев
Софийски университет „Св. Климент Охридски”
Контенсивная типология является одним из немногих сопоставительных методов, которые предлагают семиотический взгляд на языковую систему. Контенсивный анализ грамматической определённости в номинальной и вербальной синтагме показывает, что она не является автономной грамматической категорией, а операцией языка распологающей своими инструментами, чья цель состоит в указании на референцию и денотацию знака. В языках мира для этой операции используются различные категории, имеющие ведущую роль в соответствующем контенсивном строе. Для номинальной фразы это класс / род в классных языках, притяжение в активных языках, падежи в эргативных, артикль и классификаторы в некоторых номинативных языках. Эта неоднородность грамматической определённости требует, чтобы ее принимали как операцию детерминации, подобную акцентированию и топикализации, даже если в данном языке имеется артикль для обозначения определенности. В глагольной подсистеме грамматическая определенность, выраженная формально через свойство согласования, разворачивается в плавном переходе от предикативной (+актантно-предикатной организации) к дейктической (-актантно-предикатной организации) функции.
Contensive typology is one of the few contrastive methods that offer a semiotic overview of the language system. Contensive typology analysis of the grammatical definiteness in the nominal and verbal syntagma shows that, rather than a grammatical category, it is a determinant operation with its instruments and that its main purpose is to specify the reference and the denotation of the linguistic sign. In the languages over the world, a variety of categories are used for this operation. Among others, the leading nominal determinant categories for every content-oriented alignment are as follows: class / gender for class languages, possession in active languages, case in ergative languages, article and classifiers in some nominative languages. This non-homogeneity of grammatical definiteness requires that it be accepted as a determinant operation similar to emphatisation and topicalisation even when in a given language the article is available for definiteness purposes. In the verb phrase, grammatical definiteness, expressed formally through agreement features, unfolds in a smooth transition from predictive (+ argument-predicative organization) to deictive ( – argument-predicative organization) function.
Ключови думи: Контенсивна типология, номинална и вербална определеност, детерминация
Keywords: Contensive typology, nominal and verbal definiteness, determination
- Details
- Category: Научни издания
Уважаеми колеги,
Честита 2018 година!
През ноември излезе от печат томът на Годишника на ФСлФ за 2017 г., т. 102. Благодаря на колегите, които подготвиха чудесни публикации, както и на редакционната колегия. Вече томът е достъпен и по електронен път: http://digilib.nalis.bg/xmlui/handle/nls/22122
Годишникът на факултета ни е включен в ceeol и фигурира в списъка НАЦИД на реферирани и индексирани български издания в световните бази данни: http://nacid.bg/bg/scientists/#posfrm
От 1 март 2018 започваме работата по следващия том на Годишника за Факултета по славянски филологии, т. 103 за 2018 г. Очакваме Вашите статии и студии до 1 март 2018 на адрес: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it. до 28 февруари 2017 г. Заповядайте!
Представяме ви изискванията за приемане и отпечатване на ръкописи в Годишника на СУ „Св. Климент Охридски“ и в частност – на Годишника на Факултета по славянски филологии. Правилата са одобрени на заседание на Ректорския съвет (7.10.2013 г, Протокол № 30).
За печат се приемат непубликувани в други издания оригинални статии, студии, хабилитационни лекции, части от монографии и научноизследователски трудове (дисертационни и хабилитационни) на академичния състав и докторантите на Факултета по славянски филологии.
Обемът на материалите е до 50 страници (включително библиография, снимки, таблици и др.) по 1800 знака на страница, 12 пункта и само при специални случаи до 100 страници. Основен шрифт е Times New Roman, редактор MS Word (под Windows). В случаите, когато се използват специални шрифтове, те се представят с електронната версия на ръкописите.
Kатедреният съвет определя рецензенти за предложените за публикуване ръкописи (без изплащане на хонорар). За хабилитационните лекции и частите от дисертационни и хабилитационни трудове на академичния състав и докторантите не се изисква рецензиране, а само одобрение от катедрения съвет. Одобрените ръкописи и електронният им вариант се придружават с една рецензия и с препис-извлечение от протокол на катедрения съвет за избор на рецензент (само в посочените случаи) и за одобряване на ръкописите (във всички случаи).
Ръкописите имат следната структура: уводна част, основен текст и литература. Уводната част включва следните параметри в два варианта – на български и на английски: заглавие, име и фамилия на автора (авторите), катедра, абстракт от 10-12 реда и ключови думи. Ако езикът на ръкописа е различен от български и английски, изброените параметри се дават и на този език. Данните за контакт с автора (име, пощенски и/или електронен адрес) се включват на първата страница на ръкописа като бележка под линия.
Цитирането в текста е (Влайкова, Кънева 1978), (Влайкова 1981: 307), (Peterson, Jonson 2000: 123–156). Използваната литература включва всички цитирани автори, подредени по азбучен ред, като имената се изписват с редовни букви без разрядка. Ако студията е на чужд език, най-напред се изписва западната литература, следвана от българската, и обратно.Използват се следните стандарти при оформянето на използваната литература:
За периодично издание:
Векилска 1993: Векилска, Б. Педагогически експерименти в съвременната епоха. – Год. СУ, ФНПП, 76, 1993, 15–20.
За книга:
Ривърс 1999: Ривърс, Франсин. Плодът на изкуплението. Прев. П. Ганев. Добрич, Менора Прес, 1999.
Сираков 1981: Сираков, Д. Статистически методи. С., Наука и изкуство, 1981.
За сборник:
Блох 1999: Блох, Е. Човешкото самоотчуждение. – В: Идеи и културология. Т. 3. Съст. Д. Гинев. С., УИ „Св. Климент Охридски“, 1998.
Фигурите трябва да се представят в отделни файлове в JPG или TIF формат с резолюция поне 300 dpi. Изображенията да са не по-големи от формат А-4 и да позволяват намаляване, изготвени с рисувателни програми Corel (7, 8), Adobe Dlustrator (5, 7, 8), Adobe PhotoShop (4, 5).
Ръкописът се представя в един книжен екземпляр и на електронен носител с рецензия и препис-извлечение от катедрения съвет до 01.03.2018 г. на секретаря на Годишника Снежана Филчева или на редактора на Годишника Елка Миленкова (каб. 132), This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.
Годишникът се отпечатва в ограничен тираж за библиотечен обмен и за авторите. Електронният вариант се качва на интернет страницата на Университетската библиотека. http://digilib.nalis.bg/xmlui/handle/nls/22122. Последният излязъл брой е т. 102. От 1999 г. годишникът излиза всяка година.
Редакционна колегия (от 2016 г.): проф. Гергана Дачева, доц. Добромир Григоров, доц. Калин Михайлов, проф. Маргарет Димитрова (гл. редактор), доц. Маргарита Младенова, доц. Николай Папучиев, проф. Ростислав Станков.
С колегиален поздрав, М. Димитрова
- Details
- Category: Научни издания
Граматични средства за изразяване на несвидетелски
съждения в съвременния испански език
Мария Китова-Василева (София)
Целью исследования является доказательство того, что некоторые индоевропейские языки, в которых не реализована категорияevedentialis /testimonialis, могут развивать морфологические средства, специализированные выражать проблематические (вероятностные или возможностные) суждения, которые “по совместительству” в состоянии выражать и несвидетельствованность. Речь идет о структурах, принадлежащих глагольной системе испанского языка. Они представлены: а) рядом перифраз, образованных вспомагательными глаголами с облигативным значением + простой или сложный инфинитив и б) четырьмя будущими временами индикатива. Последние проявляют себя как “бипартиципантные”: относятся к разным парадигмам и занимают разные места в системе глагола. Они реализуют себя в рамках т. наз. “относительной достоверности” – модальной логико-оценочной субкатегории, отличающейся от наклонения – это междинная зона, обособленная в средней части виртуальной модальной оси, около этих двух полюсов расположены формы обоих основных испанских наклонений: наклонение объективной реальности (индикатив) и наклонение субъективно воспринимаемой реальности или нереальность (субхунтив). Вероятностные и возможностные структуры вписываются в рамки двух функционально-семантических полей, в которых расположены формы обоих субъективных эпистемических статусов, характеризирующихся сложной двуядерной структурой и градуальной (переливчивой) сущностью – единично субъективным вероятностным эпистемическим статусом и в двойне субъективным возможностным эпистемическим статусом.
The study aims at proving that some Indo-European languages that do not realize the category evidentialis / testimonialis are capable of developing morphological devices specialized at expressing problematic (probable or possible) judgments that can parallelly express ‘untestimony’ as well. These structures pertain to the verbal system of the Spanish language. They are presented: a) by several lines of paraphrases formed by modal verbs of obligation + simple or perfect infinitive and b) by the four future tenses of the indicative. The latter function as ‘biparticipants’: they fall in different paradigms and take different positions in the verb system. The structures realize themselves in the so called “relative reliability” – a modal logical-evaluation subcategory, different from mood – an intermediate zone set in the middle of the virtual modal axes, around whose two poles the forms of the two basic Spanish moods are set: the mood of the objective reality (indicative) and the mood of the subjectively percepted reality or unreality (subjunctive). The probable and possible structures enter the frames of two functional semantic fields, where the forms of the two subjective epistemic statuses are placed, characterized by a complex double nucleus and gradual (overflowing) nature – a single subjective probable epistemic status as well as the double subjective possible epistemic status.
Ключови думи: проблематични съждения, бипартиципанти, относителна достоверност, модална логико-оценъчна субкатегория, вероятностен епистомичен статус, възможностен епистомиченстатус
- Details
- Category: Научни издания
Page 9 of 35