Конференции

Научни конференции

logo3

 

Софийски университет „Свети Климент Охридски“

Факултет по славянски филологии

Студентски съвет при СУ „Свети Климент Охридски“ 

 

student forum

 

П О К А Н А 

за участие в Международен филологически форум за студенти и докторанти

 

Уважаеми колеги,

Факултетът по славянски филологии има честта и удоволствието да Ви покани на Първия международен филологически форум за студенти и докторанти, който ще се проведе на 13, 14, 15 и 16 ноември 2014 г. в Ректората на СУ „Св. Климент Охридски“. 

 

Направленията, в които очакваме Вашите заявки, са: Литературознание, Лингвистика, Старобългаристика, Фолклористика и Културна антропология и Методика на обучението по български език и литература.         

    
В рамките на Форума са предвидени поредица от лекции на изявени
български учени, научни дискусии в Център „Проф. Иван Дуйчев“ и в Националния исторически музей. В програмата са включени и кръгли маси на следните теми: „Българистиката в чужбина“, „Студентски и докторантски обмен“, „Политическата и журналистическата реч“, „Моделиране на езика за компютърни приложения”, „Образование и нови медии“. Ще бъде организирано и литературно четене с участие на известни български писатели, както и изложба с книги на университетски преподаватели и студенти.

 

Последният ден, 16.11.2014 г., е предвиден за посещение на Рилския манастир.

 

Докладите ще бъдат коментирани и оценявани от международно жури.

Работни за Форума са всички славянски езици и английски език.

Срокът за подаване на заявката за участие е 15 октомври 2014 г. на адрес This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

Време за представяне на докладите – 15 минути.

 

Заявка за участие

 

Материалите от Форума ще бъдат събирани в срок до 15 януари 2015 г. и след научен подбор и редакция ще бъдат публикувани в електронни книги на серията „Дисертации“ на електронното списание на Факултета по славянски филологии LitteraetLingua[1]. На отличените студенти и докторанти ще бъде дадена възможността да публикуват свои материали и в специализираните издания на Факултета по славянски филологии („Българска реч“, „Литературата”, LitteraetLinguaи „Съпоставително езикознание“).

 

Студентите и докторантите са освободени от такса правоучастие.

Нощувките на чуждестранните участници, които предпочитат да бъдат настанени в общежитие, се поемат от организаторите.

 

Организационен екип: проф. дфн Адриана Дамянова, проф. д-р Ренета Божанкова, доц. д-р Андрей Бояджиев, доц. д-р Добромир Григоров, доц. д-р Маргарита Младенова, доц. д-р Петя Осенова, доц. д-р Иван Иванов, доц. д-р Дарин Тенев, гл. ас. д-р Владислав Миланов, гл. ас. Венета Савова, гл. ас. д-р Наталия Христова, гл. ас. д-р Надежда Стоянова

 

English                                                                                                    Русский



[1]    Техническите изисквания за оформлението на докладите ще намерите на сайта на сп. „Littera et Lingua“: http://slav.uni-sofia.bg/naum/lilijournal/authors.

 

 

 

П О К А Н А

 

Уважаеми колеги,

Поради продължаващата пандемична ситуация във връзка с COVID-19 провеждането на Международната конференция "Петнадесети славистични четения" тази година се отменя.

Програмен комитет

на Петнадесетите славистични четения

 

Уважаеми колеги,

Катедрата по славянско езикознание и Катедрата по славянски литератури на Факултета по славянски филологии, СУ „Св. Климент Охридски“ имат удоволствието да ви поканят за участие в Международната конференция Петнадесети славистични четения на тема

 

ПОЛЕМИКИ И ИЗБОРИ

 

Молим заявките да бъдат ориентирани към едно от следните направления:

I. Езикознание.

Заявките да се изпращат на адрес: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

II. Литературознание.

III. Kултурология.

IV. Aнтропология.

V. Фолклористика.

Заявките да се изпращат на адрес: This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

 

Докладите да са с времетраене до 15 минути. Работни езици на конференцията са всички славянски езици и английски език.     

Такса правоучастие: 70 лв. – при плащане в срок до 20 април 2020 г., и 90 лв. – след този срок. Студенти и докторанти от български университети и научни институти заплащат половин такса.

Таксата за правоучастие се превежда по банков път. Разходите за път и пребиваване се поемат от участниците.

Предвижда се публикуване на докладите в сборник. За печат ще се приемат текстове с обем до 22000 знака. Техническите изисквания ще бъдат изпратени допълнително.

Не се предвижда задочно участие в конференцията.

 

Заявките изпращайте до 15.03.2020 г.     

Заявка за участие

 

Организационен комитет:                                     Програмен комитет:

проф. дфн Бошко Сувайджич (Сърбия)                   гл. ас. д-р Елена Дараданова

проф. дфн Джузепе дел Агата (Италия)                   доц. д-р Албена Стаменова

проф. дфн Звонко Ковач (Хърватия)                        доц. д-р Ани Бурова

проф. дфн Луциан Суханек (Полша)                        доц. д-р Ина Христова

проф. д-р Людмила Ухлиржова (Чехия)                   гл. ас. д-р Жана Станчева

проф. дфн Маргарита Младенова (България)         гл. ас. д-р Славея Димитрова 

проф. дфн Панайот Карагьозов (България) 

 

Ръководител на Катедрата                                       Ръководител на Катедрата

по славянско езикознание:                                       по славянски литератури:

доц. д-р Албена Стаменова                                      доц. д-р Ина Христова

 

 

 

 

МЕЖДУНАРОДНА КОНФЕРЕНЦИЯ „БЪЛГАРИСТИЧНИ ЕЗИКОВЕДСКИ ЧЕТЕНИЯ“,  ПОСВЕТЕНА НА 130-ГОДИШНИНАТА НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ

 

Международна конференция „Българистични езиковедски четения“ ще се проведе на 19-20 ноември 2018 г. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

 

Събитието, организирано от Катедрата по български език на Факултета по славянски филологии, се провежда в рамките на честването на 130-годишнината на СУ „Св. Климент Охридски“.  Официалното откриване е на 19 ноември 2018 г. от 10:00 часа в Аулата на СУ „Св. Климент Охридски“. Над 100 български и чуждестранни учени от повече от 10 държави ще вземат участие във форума.

 

Докладите са обединени в шест основни тематични направления:

  1. Съвременни методи и подходи във фонетиката и фонологията
  2. Динамиката на лексикалната система и на нейните елементи
  3. Съвременни морфологични и синтактични подходи
  4. Актуални въпроси в прагматиката и стилистиката
  5. Вариантността, нормативността и кодификацията днес
  6. Лингвистични аспекти на превода

 

В рамките на Международната конференция „Българистичните езиковедски четения“ ще се организират и две Кръгли маси:  „Език и превод“ и „Българистиката и езикът на медиите“. В тях участие ще вземат изтъкнати преводачи и изследователи, както и представители на водещите медии в България.

 

Международната конференция е финансирана от Фонд „Научни изследвания“ на МОН, дог. № ДПМНФ 01/31 от 19.09.2018 г. и от  СУ „Св. Климент Охридски“, договор 80-10-25/17.04.2018 г.

 

Програма на конференцията

 

uni456

 

Международна конференция "Създаване и унищожаване на света"

 

2-3 ноември 2017 г.

Конферентна зала, Зала 1, Ректорат

 

Събитието се организира от Катедра "Теория на литературата" към Факултета по славянски филологии съвместно с Tokyo Metropolitan University.

 

The University of Sofia “St. Kliment Ohridski”

Tokyo Metropolitan University

 

Creation and Destruction of the World

 

November 2nd

New Conference Hall, University of Sofia, Main Building

 

18:00 – 20:00 Public Lecture

Yuji NISHIYAMA (Tokyo Metropolitan University)

Before the Door in the Land of the Rising Sun: Jacques Derrida in Japan

Moderator: Darin Tenev

 

November 3rd

First Conference Hall, University of Sofia, Main Building

10:00 – 18:00 Joint Symposium “Creation and Destruction of the World”

 

10:00 – 10:15 Opening Remarks : Yuji NISHIYAMA (TMU)

 

10:15 – 12:15 Session 1

Moderator : Leo Schloendorff

10:15 – 10:55 Daisuke KAMEI (Ritsumeikan University) – “Derrida and the Aporia of Historicism: Worldview, World-picture and 'Epoch'”

10:55 – 11:35 Bogdana PASKALEVA (University of Sofia) – “An Alternative to Finitude : Giordano Bruno, Boyan Manchev”

11:35 – 12:15 Jocelyn GROISARD (TMU) – “Catastrophe and Cyclical Time in Ancient Thought”

 

12:15 – 13:45 Lunch Break

 

13:45 – 15:45 Session 2

Moderator : Darin Tenev

13:45 – 14: 25 Masao AYABE (TMU) – “Reorientation of Engagement: On Fluctuations of “Normalities” in Anthropology”

14:25 – 15:05 Jun YAMAMOTO (TMU) – “Memory and Oblivion. Apocalyptic Structure formed in the Nibelungen-Book”

15:05 – 15:45 Shigeo OSUGI (TMU) (in Japanese with translation) – “A Spectral Catastrophe: Japanese Literature and Philosophy after “March 11th””

 

15:45 – 16:00 Coffee Break

 

16:00 – 17:30 Session 3

Moderator : Yuji Nishiyama

16:00 – 16:40 Leo SCHLOENDORFF (TMU) – “The End of the End. Apocalyptic Thinking in a Postmodern Context”

16:40 – 17:20 Boyan MANCHEV (New Bulgarian University, Universität der Künste–Berlin) – “After the End of the World”

 

17:20 – 17:30 Closing Remarks : Darin Tenev (University of Sofia)

 

Prosveshtenie

 

ФИЛОСОФСКИЯТ ФАКУЛТЕТ И КУЛТУРНИЯТ ЦЕНТЪР НА

СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“

в партньорство с

Факултета по философия на университета в Гуанахуато

Центъра по философия към Токийския университет

Факултета по хуманитарни науки на националния университет „Киево-Могилянска академия“

Департамента по сравнително литературознание на университета „Билги“ в Истанбул

обявяват

CALL FOR PAPERS

за международната интердисциплинарна конференция

ПРОСВЕЩЕНИЕТО ОТ НЕЗАПАДНА ПЕРСПЕКТИВА

 

 

ПРОБЛЕМНО ПОЛЕ НА КОНФЕРЕНЦИЯТА

Просвещението е интелектуален и философски връх в историческото развитие на Европа. То е създало могъщи идеи и идеали – свободата, моралния закон, автономното гражданство, братството и равенството, представителната демокрация и толерантността, както и идеите за прогрес и рационална управляемост на обществото. В същото време обаче, то е легитимирало и европоцентричното завладяване на света, служейки за универсалистко оправдание на имперски завоевания, на унищожаване на местни традиции, на безмилостното технологизиране и експлоатиране на различни неевропейски култури, на принудителен износ на „цивилизация” и „модерност”.

 

Днес основните последици от Просвещението изглеждат двусмислено: разпространение на грамотност, научен и икономически прогрес, върховенство на закона, еманципаторски движения, наред с векове на колониално управление, насилствени политически промени, бедстващ свят и локални войни. Просвещенските идеи са вдъхновили няколко вида революции – политически, философски, технологически. Те са нормативната основа на демокрацията, но също и на свободния пазар, технологията и капитализма; те легитимират колонизацията, но също и антиколониалните и антикапиталистически съпротивителни движения. Философи, писатели и публични фигури на Просвещението, заедно с агенти на масово образование и грамотност, са разпространили по света нормите на човешкото достойнство, суверенитета и еманципацията, които и днес са залегнали в правовия и моралния ред на „глобалното настояще“. Но техните тъмни двойници – европоцентризмът, национализмът, расизмът, ксенофобията, патриархализмът – се коренят в същия този интелектуален, морален и политически проект и също продължават да формират нашето настояще.

 

Всичко това показва, че Просвещението е все още актуален, дискусионен проблем с важни политически и интелектуални импликации; то повдига въпроси и съмнения – дали Модерността е завършен или все още незавършен проект? Именно в този смисъл мисленето за Просвещението и Модерността означава не само мислене за собствения ни произход, но и обосноваване на настоящето и проектиране на бъдещето ни.

 

Конференцията има за цел не просто да преосмисли тези, вече известни и неизбежни противоречия, но също и да де-европеизира историята на Просвещението и неговото съвременно състояние: да предложи нови перспективи от „перифериите”, които, както се надяваме, ще преразгледат амбивалентното наследство на Просвещението по нов евристичен начин.

 

Предлагаме следните възможни теми:

Историческата съдба на Просвещението в неевропейските периферии. Политически, публични и културни ефекти и тяхното развитие. Агенти, канали, дискурси, събития, личности.

Просвещението и неевропейските периферии/ култури/ модерности: внесени или автохтонни?

Съществуват ли специфични контексти и традиции – локални, пред-просвещенски, характерни за съответните култури; каква е спецификата на регионалните модернизации?

Вътрешни „периферни“ дискусии около просвещенските идеи и идеали: какви са локалните варианти на общите дебати и спорове?

Рецепцията на големите европоцентрични разкази на Просвещението и рецепция на големите просвещенски философи и писатели: тяхната функция, съдба и местна специфика в неевропейски контексти в епохата на колониализма.

Просвещение и пост-колониални изследвания. Разлики между неевропейски и незападни перспективи. Преразглеждане на стереотипа „незападна перспектива“. Дали „периферията“ е добро понятие и реална алтернатива? Просвещенските идеи и ценности в контекстите на колонизацията, пост-колониалното състояние, самоколонизацията.

Проблеми на десекуларизацията на света и критиката на Просвещението. Необходимо ли е преразглеждане на секуларния световен ред?

Какво е наследството на Просвещението в глобалния свят, в който свободата, властта на разума и човешкото достойнство са заплашени? Можем ли да защитаваме и предефинираме тези иде(ал)и днес?

Какви са различните видове анти-просвещенски движения: идеи, личности, дискусии, събития. Как „перифериите“ поставят под въпрос и провокират европоцентричния универсализъм на Просвещението?

Какви са местните отговори на глобалните въпроси: какво се случва след критиката и кризата на големите разкази, има ли нови алтернативни политически проекти, как би могло да се реагира на кризата на въображението и на липсата на алтернатива на неолибералния модел?

Край на Просвещението? Местното и историческо изчерпване на просвещенските идеи, утопии, понятия и дискурси. Дали локалните кризи са знак за глобално разлагане на просвещенския проект?

Утопията и наследството на Просвещението. Каква е съдбата на утопията след рухването на държавния комунизъм, в неолибералното настояще „без алтернатива“? Какви са начините и моделите на въобразяване на бъдещето днес?

 

УСЛОВИЯ ЗА УЧАСТИЕ

Конференцията ще се състои между 23 и 27 май 2016 година. Основната й част ще проведе в Ректората на Софийския университет на 23, 24 и 25 май. Втората част (докторантско училище) ще се проведе в УНБ „Цветан Бончев“, местност Гьолечица, Рила планина на 25, 26 и 27 май.

Официалният език на конференцията е английски.

 

Очаква се участниците да бъдат експерти в областта на философията, културните изследвания, антропологията, социологията, културната история, литературата и изкуствата и други хуманитарни области. Настоящият Call е отворен и за млади учени и докторанти, кандидатстващи за докторантското училище, което ще бъде ръководено от изтъкнати учени.

 

Краен срок за кандидатстване: 1 февруари 2016

 

Предложенията за участие (съпроводени с тема от проблемното поле на конференцията, резюме от 300 думи, кратка библиография и академично CV) трябва да бъдат изпратени на адрес This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.

Разходите за настаняване и храна на избраните участници (специално поканени лектори, утвърдени и млади учени) се покриват от Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Пътните разходи се поемат от самите участници.

 

 

 

English