за

... завладя Йерусалим и обогати Вавилон, аз, Варух, плаках непрестанно и говорех: “Господи, защо ти оправда цар ...

... и защо не пощади своя град Йерусалим, твоя славен град? Защо така направи, господи?” Тъй като плачех, ето застана пред мене ангел господен и ми рече: “Усмири, човече, своята жалост, защото подобаваше да бъде Йерусалим завзет. Така ти казва вседържителяг бог, който ме изпрати при тебе лично, за да ти кажа всички божии тайни, защото твоите сълзи и твоят глас влязоха в господните уши. Но обещай да не прибавиш нещо, нито нещо да скриеш; ще ти кажа много тайни, които ни един човек не е видял.” Аз, Варух, казах на ангела: “Жив е господ бог, ако ми покажеш и чуя, нито една дума няма да добавя. Ако не изложа всичко прилежно, нека господ ме съди.”...

... 2. И пое ме ангелът, и занесе ме на небесната твърд. Тя бе първото небе. На това небе ми показа огромна врата и ми рече: “Да влезем в тая врата.” И влязохме, и летяхме колкото седем дни път и ми показа спасението божие. Видях преголямо поле. Там живееха хора, които имаха волски лица, еленови рога, кози нозе, овнешки кръстове. И попитах аз, Варух, ангела :”Кажи ми, каква е височината на това небе, на което дойдохме, и какво е това поле, да разкажа на човешките синове.” И рече ми ангел Пануил: “Колкото е от изтока до запада, толкова е височината на небето, и колкото е от земята до небето, двойно толкова е ширината му. Полето, на което стоим, е много голямо.” И рекох аз на ангела: “Господарю, а тези другообразни кои са?” Ангелът отговори: “Тези са, които искаха да построят кула; господ ги преобрази.”...

... 3. И пое ме ангелът и ме заведе на второто небе, показа ми отворена преголяма врата и ми каза: “Да влезем в нея!” И влязохме летейки, и на 7 дни път ми показа много голяма къща. В нея [също] живееха другообразни хора. Лицата им бяха кучешки, нозете еленски, а рогата кози. И запитах аз, Варух, ангела: “Кои са тези, господине?” И рече ми ангелът: “Тези са, които построиха кулата, искайки да се качат на небето, защото затова зидаха кулата. Събраха се мъже и жени от цялата вселена да я строят. Тук можеше да се види как едни сечаха дървета, други горяха варовик, някои мъкнеха тухли, а други бъркаха вар. Просто да се каже, беше голяма грижа за всички онези хора от изток до запад, като че ли някой им отнемаше живота. За хората имаше много скръб и мъка. И родилката не отстъпи оттам, за да роди детето си, но го роди, бъркайки вар, и като взе покривалото от главата си, пови детето, хвърли го на земята и продължи да прави същото. Построиха кулата висока осемдесет хиляди и два сажена, а широка 500. И сковаха свредел да се качат и пробият небето, за да видят какво е: каменно, стъклено или медно. Господ, като видя тяхната лудост и високоумие, порази ги с невидима палица и им раздели езиците на 52 езика. И всеки започна да говори със свой език, а по-рано бяха говорили всички един език — сирийски, от ...

... 4. И пак ме пое ангелът и двамата като летяхме колкото 32 дни път, показа ми обширно поле, което човешкият ум не може да преумее. На това поле имаше много висока планина, а на нея лежеше змей, простиращ се от изток до запад. Той се навеждаше и отпиваше всеки ден от морето по един лакът и ядеше земя като сено. Аз, Варух, рекох на ангела: “Господине, този змей пие от морето по един лакът, а как то не намалява, като го пие всеки ден?” И рече ми ангелът: “Слушай, Варуше, господ бог създаде 343 големи реки: първата е река Алфея, втората Авирия, третата Горника, четвъртата Дунав, петата Ефрат, шестата Азафа, седмата Зетеус, осмата Неус, деветата Перикула, всичко са 343 реки и те всички се вливат в морето. Заради тях бог създаде този змей и му заповяда всеки ден да отпива от морето по един лакът. Ако не би пил змеят от морето, не би имало земна суша. Заради това бог нареди така и разшири утробата на змея да пие от морето по един лакът, за да не прелива, нито намалява.” И казах аз, Варух, на ангела: “Господарю, колко е голяма утробата на този змей, щом като така отпива от морето един лакът и яде земя като сено?” И рече ми ангелът: “Колкото е дълбок и широк адът, толкова е и утробата на тази ...

... 5. И пак рекох аз, Варух, на ангела: “Господарю, покажи ми дървото, на което ...

... — това бе отначало името му, но след като изпадна, бе наречен Сатана. И така, всички ангели посадиха различни дървета.” И пак казах аз, Варух, на ангела: “Господарю, покажи ми дървото, на което ...

... 6. И пак ми рече ангелът: “Ела, Варуше, ще ти покажа други тайни, ще видиш откъде изгрява слънцето. И ми показа колесница с четири образа. Конете бяха пламенни, а тези коне бяха ангели крилати. На колесницата седеше човек, който носеше огнен венец, а колесницата бе носена от 20 ангели. Пред тях летеше птица, чиито криле [се простираха] от изток до запад. И рекох аз, Барух, на ангела: “Кажи ми, господарю мой, каква е тази колесница, кой е човекът, който седи в колесницата и носи огнен венец, и коя е тази птица, кажи ми.” И рече ми ангелът: “Човекът, който седи в огнената колесница и носи огнен венец, това е слънцето, а тази птица, която виждаш да лети, тя е пазителката на целия свят.” И запитах аз, Варух, ангела: “Какъв пазител на света е птицата?” Ангелът ми отговори: “Тази птица простира своите криле и засенчва огнените лъчи на слънцето. Ако тя не засенчваше слънчевите лъчи, човешкият род и всяка твар не биха изтърпели слънчевия пламък. Защото господ заповяда на тази птица да работи за цялата вселена до свършека на света. Но погледни дясното й крило, какво е написано нам.” Като пристъпих, прочетох пк буквите бяха като голям харман и тези букви бяха златни. Прочетох ги, писаното бе това: “Нито земята ме роди, нито небето, но ме роди престолът на отца.” И рекох аз, ...

... , ангела: “Какъв пазител на света е птицата?” Ангелът ми отговори: “Тази птица простира своите криле и засенчва огнените лъчи на слънцето. Ако тя не засенчваше слънчевите лъчи, човешкият род и всяка твар не биха изтърпели слънчевия пламък. Защото господ заповяда на тази птица да работи за цялата вселена до свършека на света. Но погледни дясното й крило, какво е написано нам.” Като пристъпих, прочетох пк буквите бяха като голям харман и тези букви бяха златни. Прочетох ги, писаното бе това: “Нито земята ме роди, нито небето, но ме роди престолът на отца.” И рекох аз, Варух: “Какво е името на тази птица?” Ангелът ми каза: “Името на птицата е феникс.” И рече ми пак ангелът: “Почакай, Варуше, и ще видиш славата божия.” И двамата като стояхме, пеехме песен на бога. Тогава чух много силен гръм от небето и запитах ангела: “Какъв беше този гръм, господарю мой?” Ангелът ми отговори: “Гърмът, който чу, разделя светлината от тъмнината. Ангелите изнасят слънчевия венец до божия престол.” И видях слънцето да иде. Беше като човек унило и печално; а видях и птицата, идеща с него — също така унила. И запитах аз ангела: “Защо тази птица е така посърнала?” Той ми рече: “Отпаднала е от слънчевия зной и пек.” Тогава я чух да зове: “Светодавче, прати светлина на твоя свят!” Когато тя извика: “Светодавче, прати светлина на твоя свят!”, веднага пропя ...