Съдържание

• Молитва против треска
• За текста
• Превод

Молитва против треска

[За текста]

Публикувана от Я г и ч, История сербохорватской литературы, с. 104—105 (по р. пр., век непосочен). Подобни варианти с разлика в подробностите и обема у: Ф. Б у с л а е в, Исторические очерки русской народной словесности и исскуства, т. II, СПб., 1861, с. 47—48; Тихонравов, Памятники II, с. 351—352. Превеждам от публикацията на Ягич. Предпочитам този текст, защото е най-обширен и в литературно отношение най-интересен. Той стои близо до молитвата против треска на поп Йеремия, охарактеризирана в Погодиновия индекс.

[Превод]

Край Червено море стои каменна кула, на кулата седи свети велик апостол Сисиний и вижда: развълнува се морето до облаците и от него излизат 12 жени дълговласи — окаяно дяволско видение. И казаха тези жени: „Ние сме тресавиците, дъщери на цар Ирод.” Свети Сисиний ги запита: „Окаяни дяволи, защо сте дошли тука?” А те отговориха: „Ние дойдохме да мъчим човешкия род, който ни се противи; към него ще се привържем и задържим — ще го помъчим. Този, който сутрин се успива, не се моли на бога, не почита празници, а. като става, почва отрано да яде и пие, той е наш угодник.”

Св. Сисиний се помоли на бога: „Господи, господи! Избави човешкия род от тези окаяни дяволи.” И господ му изпрати двама ангели Сихаил и Анос и четиримата евангелисти. И започнаха да бият тресавиците с четири тояги железни, нанасяйки им по три хиляди рани на ден. Тресавиците им се молеха: „Св. велики апостол Сисиний, Сихайле и Анос и четирима евангелисти: Лука, Марко, Матей, Йоан! Не ни мъчете! Там, където се чуват вашите свети имена, и в който род се славят вашите имена, от този род бягаме три дни, три поприща“. И запита ги св. апостол Сисиний: „Какви са вашите дяволски имена?” Едната отговори: „Моето име е Тресея.” Другата отговори: „Името ми е Огнея — както печка от борови дърва се нажежава, така и Огнея гори човешкото тяло.” Третата каза: „Моето име е Ледея” — Ледея като студен лед мрази човешкия род, човек от нея не може и в печката да се сгрее. Четвъртата каза: „Името ми е Гнетея” — Гнетея се настанява в ребрата на човека и гърчи утробата му, ако някой човек иска да яде, нека яде, само че от душата на този човек всичко излиза навън. Петата каза: „Моето име е Грънуша” — тя се настанява в гърдите на човека, плещите загниват и излиза хъркане. Шестата каза: „Моето име е Глухея” — тя се настанява в главата на човека, запушва ушите, ломи главата и този човек оглушава. Седмата каза: „Аз се казвам Пухнея” — Пухнея прави да отичат хората. А деветата каза: „Моето име е Жълтея” — Жълтея е като жълтия цвят в полето. Десетата каза: „Моето име е Каркуша” — тя от другите е по-проклета, смъква жилите на ръцете и краката. Единадесетата рече: „Името ми е Гледея” — и тя е от другите по-проклета, не дава на човека сън през нощта, бесове пристъпват към този човек и умът му се побърква. Дванадесетата каза: „Моето име е Невея” — Невея е най-старата им сестра тресавица, която отсече главата на Йоан Предтеча, тя е от всички най-проклета. Хваща човека и той не може да оживее.