Стара българска литература. Т. 1. Апокрифи

Данни

Заглавие	Слово на господа наш Исус Христос
Автор	Донка Петканова
Издател	Катедра по кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, Софийски университет
Публикация	Електронно издание Андрей Бояджиев
Източник	Петканова, Донка (съст. и ред.). 1982. Стара българска литература. Том. 1. Апокрифи. София: Български писател.
Авторски права	CC BY-SA 4.0
Дата	2021

Текст

Слово на господа наш Исус Христос

[За текста]

Ако се съди по съдържанието на творбата, може да се мисли, че тя е създадена в България в традициите на апокрифните творби във форма на въпроси и отговори, или най-малкото, че е българизиран вариант. Най-вероятното време за оформяне или редактиране на творбата смятам края на XIII в. или първата половина на XIV.

И з д а н и я: Т и х о н р а в о в, Памятники II, с. 446 — 447 (по Измарагд р. ред., XVI в.); Ц о н е в, Опис Пл., с. 58—59 (по требник № 89, срб. ред., XVI в.) — друга версия, въпросите са в друг ред, има разлики в подробностите; А н г е л о в — Г е н о в, с. 363 — 364 (по Ловчански сб. в съкращения). Непубликувани преписи се намират в следните ръкописи в нашите библиотеки: Панагюрски сб. № 433, XVI в.; сб. № 309, XVI в. (Цонев, Опис 1, с. 225, фрагмент, само за трите царства и 72-та народа); сб. № 684, XVII в., срб. ред., НБКМ (Цонев, Опис 2, с. 224 — 232, също фрагмент — за знаците на народите под отделно заглавие, след което следва „Как се заченаха православните народи“) и др.

Превеждам творбата по Панагюрски сб. № 433, НБКМ, л. 50 — 52, л. 676—68.

[Превод]

През месец март, 1-ви ден, бог възкреси своя приятел Лазар; на 18-ти март бог направи връбницата; на 21 същия месец бог се преобрази; на 22 март бог направи тайната вечеря; в същия месец на 23 господ бог бе разпънат; на 24-ти същия месец господ бог бе погребан; на 25 същия месец Христос възкръсна. Христос живя на земята 33 години1 и три месеца. Възнесе се на 3-ти май в 6 часа.

Въпрос: На колко години беше Света Богородица до Гаврииловото благовещение?

Отговор: На 14 години. Света Богородица живя всичко 59 години.

И това да знаете: колкото дни има от Великден до четвъртия ден на месец май, толкова е Петровият пост.

Знайте и това: апостол Петър беше брат на апостол Андрей и двамата са синове на Йоан. Петър е зет на брата на апостол Варнава. Андрей беше девствемик. Отначало името на Петър беше Симон, Христос му даде името Петър.

Да знаете и това, братя, в годината има 52 недели, дните са 365, а часовете са 8 хиляди и 8-стотин и 60.

Знайте и това: На света има трима царе както е и света Троица на небето. На мястото на 12-те апостоли има 12 царе венчани на царските престоли. Първото царство е гръцкото, второто царство е българското, третото царство е аламанското2. С гръцкото царство е отец, с аламанского царство е синът, с българското царство е светият дух. Гърците ще предадат царството на господа3, аламанското царство ще стъпче всички полуверни народи.

Да знаете това: на света има всичко 72 народа. Правоверните народи в света са: 1. българи, 2. гърци, 3 сирийци. 4. грузинци, 5. руси4. В тях има три правоверни книги: гръцка, българска, грузинска5. Полуверните народи са 12: 1. аламани, 2. франки, 3. унгарци, 4. индийци, 5. яковити, 6. арменци, 7. саксонци, 8. поляци, 9. албанци, 10. хървати, 11. хизи, 12. немци6.

Въпрос: Как се заченаха правоверните народи и полуверниците? Откъде се родиха?

Отговор: Ной имаше трима синове: Сим, Хам и Афет. От Сим произлязоха правоверните християни. Понеже Сим имаше 8 синове и 8 дъщери, Симовите синове взеха своите сестри за жени. Така стана и с Афетовите (деца), същото и с Хамовите. Симовите синове обаче казаха: „Няма да се докоснем до своите сестри.“ Така и жените рекоха. Направиха две къщи и мъжете се събраха в едната къща, а жените в другата, като се пазеха един друг и само за ядене се събираха. Господ видя тяхното търпение и прати ангел, който ги благослови. И безплътно се плодяха с очи. Заради това от Сим водят началото си петте правоверни народи. От Афета се заченаха [полуверците; от Хама водят началото си]7 египтяните и фараоните. Понеже Хам бе прокълнат, затова и чедата им са прокълнати. (Бог) ги потопи [в Червено море]8.

Въпрос: Откъде се заченаха неверните народи?

Отговор: От Измаил и от Агара, неговата майка. Измаил е незаконно дете на Аврам. Той легна с майка си в Синай. Агара, майка му, рече: „Да взима моят род много жени, да победи рода Аврамов!“ От тях се заченаха неверните народи.

Кои са престолите на земята на мястото на 12-те апостоли?9

Отговор: Първи престол на мястото на свети апостол Петър е франкският престол; на мястото на свети Павел е арменският престол; на мястото на свети апостол Тома е иверският престол; на мястото на свети апостол Марко евангелист е африканският престол; на мястото на свети апостол Филип е трапезундският престол; на мястото на свети апостол Яков е словенският престол; на мястото на свети апостол Симон е деспотският престол10, от него се поставят царете.

Въпрос: Какви са знаците на народите?

Отговор: Франкът е лъв, турчинът — змия, сарацинецът — вепър, арменецът — гущер, грузинецът — овен, сириецът е зубър, чехът — елен11, аламанинът — куче, персиецът — врана, татаринът е копой, куманинът — леопард, българинът е бик, сърбинът — вълк, гъркът — лисица, влахът — котка, албанецът — бобър, унгарецът — рак, русинът — видра, немецът — сврака, литвиецът е тур, цаконинът — таралеж, ясин (?) — катерица, саксонецът е кон, голомъдрецът12 е риба, индиецът — гълъб, евреинът — язовец, египтянинът — козел, хунав(?) — заяк. 13

1. В ръкописа „30 години и 3 месеца“ грешка, в Тих. — „33 години и 3“; поправям по Тих.

2. Под „аламани“ през Средновековието се разбира „германци“; понятието е разпространено, среща се и в други бълг. паметници, затова не го осъвременявам. В Пловд. пр. вместо „аламанско“ — „иверско“. Под „немци“, споменати по-долу, се разбират обикновено австрийците.

3. В сб. № 309 — „Гърците ще предадат на бога царството, българите християнската вяра, а аламаните ще погубят всички народи“. В Пловд. сб.: „Гърците ще предадат на бога царството, иверите храбростта, а българите християнството.“

4. В сб. 309 православните народи са 9. Към изброените са добавени още: сърби, голомъдреци, словене, власи. В подредбата има разлики, но и тук българите остават на първо място.

5. В сб. № 309 също са посочени три правоверни книги, но на първо място е българската, също така и в Ловч. сб. През Средновековието грузинците се наричат „ивери“.

6. Привеждам текста, за да се види как се назовават тези народи у нас в миналото: а҃. аламан, в҃. фрѫзи, г҃. вѫгре, д҃. ѫдиꙗне, е҃. ꙗковите, ѕ҃. армѣне, з҃. саси, и҃. лѣси, ѳ҃. арбанаси, і҃ харвате, аі҃, хизи, ві҃ нѣмци. ꙙдиꙗне, в друг пр. — „ундиане“, в трети — „индиане“ — митическо племе, което по-късно се изравнява с индийците. Под „яковити“ някои разбират последователите на ап. Яков — най-вероятно племе в Азия. Има и религиозна секта „иаковити“. Те са монофизити (осъдена секта на 4 Халкидонски събор), разделила се впоследствие на много секти. Иаковитите са последователи на Иаков Барадей, който по времето на Юстиниан (527—565) обединява монофизитите в една партия. Сектата била разпространена в Сирия, Персия и Месопотамия. Хизите са християнско племе в Африка. Саксонците в Банат и досега се наричат саси (или саши). Те били прочути рудари.

7. В текста тези думи са пропуснати, попълвам според Тих.

8. В текста само „и потопи“, останалото попълвам по Тих. Тук се напомня за издавянето на фараоновите войски в Червено море по време на бягството на евреите от Египет, предвождани от Мойсей.

9. Частта оттук нататък в Панаг. сб. се намира отделно като самостоятелна част. В Тих. и Пловд. пр. тя е съединена с горните части и подхожда по смисъл към тяхното съдържание. Като предполагам, че първоначално творбата е имала вида, който има в преписа на Тих., съединявам двете части от Панаг. сб. В Пловд. пр. църковните престоли са разпределени по друг начин: „На мястото на св. Петра — франкския престол, на мястото на св. Павел е унгарският престол, на мястото на свети Матея — хизийският [африканският], на мястото на свети Марко — кипърският, на мястото на свети Йоан — сръбският престол, на мястото на свети Андрея — аркадският престол, на мястото на свети Тома — индийският, на мястото на свети Вартоломей — чешкият престол, на мястото на свети Симеон — немският престол, на мястото на свети Филип — деспотският“.

10. Под „деспотски“ престол (от гр. δεσπότης — господин, началник, монарх, владетел) се разбира вероятно вселенската църква.

11. В текста — „зих от гр. τσέχος.

12. За народ „голомъдреци“ се говори в „Александрия“, те били потомци на Адамовия син Сит. През Средновековието тези легендарни хора навярно започват да се схващат като реално съществуващ народ. Не е изключено да се отъждествяват с някой азиатски народ.

13. В Пловд. пр. тази част е поставена преди царствата и престолите и има следния вид: „Отговор: Франкът е лъв, аламанинът — орел, сарацинецът — вепър, турчинът — змия, арменецът — гущер, индиецът е гълъб, сириецът — риба, грузинецът — овен, татаринът е копой, русинът — видра, литвиецът — тур, маркарин (моравянин?) — мечка, гъркът — лисица, българинът — бик, влахът — котка, сърбинът е вълк, унгарецът — рис, аланинът — зубър, чехът е катерица, ясин (?) — елен, саксонецът — кон, сакулатин (?) — каня, черкезинът е бивол, персиецът — жерав, хърватинът — аспида.“
Алани — гр. Ἀλανοί — племе в Сарматия.