Съдържание

• Житие на блажения апостол Петър
• За текста
• Превод

Житие на блажения апостол Петър

[За текста]

За апостол Петър възниква вероятно през II или началото на III в. една повест под заглавие „Деяние Петрово“. Най-старото свидетелство за нейното съществуване срещаме у Евсевий Кесарийски (265— 340) в неговата „Църковна история“. Тази стара повест е запазена във фрагменти (за нея и изданията ѝ вж. у Хенеке — Шнеемелхер, II, с. 177—188; немски превод на запазените откъси на с. 188—221).

Нашето житие е късна обработка, което има малко общо със старото Деяние; то е съвсем нов апокриф. В отделни моменти показва близости с известните ни разкази за пътуванията на апостолите (някои от тези близости посочи Радченко, Заметки, с. 176—198). За мястото на неговото възникване в науката няма единство на мненията, според едни възниква в средата на гностиците, според други в сирийска среда през V—VI в. Гръцкият оригинал е публикуван от Фолиери 1956.

У нас творбата е преведена от гръцки твърде рано, може би още през Х в. Споменава се в Погодинов индекс, като се набелязват основните моменти в нейното съдържание: „Житие на апостол Петър, как риби ходели по сухо и за Христовото детство, как продали господа като дете, еретик е писал“. Тази характеристика остава и в по-късните индекси (Яцимирский, Библ. обзор, с. 44, № 46). Сантос Отеро изрежда 30 преписа на творби, свързани с живота на Петър, между тях и преписите на Житието (Ръкописни апокрифи, с. 53—59).

Издание на текста: Радченко, Заметки, с. 199—211 (по Виенски пр. от XIV в. с варианти по Соф. пр. № 309); Архангельский, К истории, с. 112—119 (по Соф. пр. № 309/68 от НБКМ, без началото); Мочульский 1896 (по Загребски сб. от XVI в.); Строхал, с. 30—32 (по глаголически текст от XVII в.).

Преписи в българските библиотеки: освен в сб. № 309, който е обнародван, още в сб. № 684, XVII в., НБКМ (Цонев, Опис 2, с. 228).

Преписите очертават две редакции на апокрифа без съществени разлики. Според мен касае се за два различни превода, може би от два различни гр. преписа. Към едната ред. причислявам: Рад., Арх.; към другата Моч., № 684.

Превода тук правя по най-стария и най-добре запазен препис от изданието на Радченко.

[Превод]

1. След разпятието, възкресението и възнесението на нашия господ Исус Христос бяха извършени чудеса от нашия господ, от неговите свети апостоли и най-вече от светия апостол Петър. Подигна се гонение срещу светата църква и срещу светите апостоли и най-много против свети Петър, ключаря на небето и земята, и против Павел, просветител на целия свят.

2. Павел обходи цялата вселена да проповядва Христа, а Петър, като достигна до дълбока старост — 130 години, — намисли да отиде в пустинята, не можейки повече да понася скръб от беззаконните евреи. И възлезе на Салимската планина, и влезе в Дамаската земя, където намери малка пещера и в нея извор, по-бял от снега, а пред пещерата финикова палма, която раждаше сладки плодове, а през лятото цветове. Апостол Петър, като видя това, зарадва се с голяма радост и рече: „Заради това ме доведе господ в пустинята.“ Той прекара в самота 30 години, пеейки с ангелите.

3. В неделя, на тридесетата година, в Петдесятница, му се яви архангел Михаил в такава велика слава, че не бе възможно да се гледа неговата светлина. И рече: „Радвай се, апостоле Петре, че ще видиш пресветлата светлина, Христа, когото желаеш, и ще се наситиш на неговата слава.“ И като каза това, стана невидим. А Петър се зарадва, поклони се и каза: „Слава на тебе, Христе мой, че не си ме изоставил в пустинята, но посети моята старост.“

4. Като изминаха няколко дни, в деветия час през деня, господ дойде при него в образ на много красиво дете, което държеше в ръцете си жезъл. И рече му: „Радвай се, Петре, друже Христов!“ Петър падна по лицето си, щом чу името Христово, после стана, поклони се и го целуна в устата с думите: „Просия вече моята старост, защото видях в твоето лице образа на Христа, моя учител. Ето, изминаха в това пусто място 30 години, откакто не съм видял човек. С какво да ти услужа, човече, като нямам дори и хляб да ти дам да ядеш, нито легло да си починеш; но ела да се нахраним от финиковия плод и да славим нашия бог Исус. Тук дойдох 5 години след неговото възнесение и прекарах 30 години, без да видя човек.“ Детето рече: „Кой е този, когото наричаш Христос? Той не умря ли при Пилат Понтийски?“ — „Да — отговори Петър, — но той възкръсна из гроба и други мъртви възкреси. А ти, юноше, кой си, защото твоето лице е добро. Аз съм смутен от твоето идване, да не би ти да си Христос?“ Юношата отговори: „Не съм старче, този, за когото говориш. Друг съм аз — Юдов и Венеаминов. Дойдох в тази пустиня, като чух за тебе, за да се поуча от теб за пророческия закон. Приеми ме, отче, при себе си.“ Петър му каза: „Ти много приличаш на моя Христос — виждам те по негов образ.“ Юношата рече: „Не съм аз, когото ти назоваваш, аз съм човек римлянин. Като си вървях по пътя, срещна ме ангел и ме запита: „Откъде и накъде отиваш?“ Аз му рекох: „От Авсида ида, в Рим отивам и пак ще се върна.“ Той ми рече: „Вземи това послание и се качи на Салимската планина. Там до финиковата палма ще намериш един човек на име Петър, който се нарича апостол Христов. Дай му това писмо и му кажи: “Утре слез от планината и иди край морето. Там ще намериш малък кораб, а в него двама моряци и едно дете. Трябва да отидеш в Рим и там да завършиш своя жизнен път в името на твоя господ, когото ти призоваваш.“ Момчето рече: „Вземи жезъла ми в ръцете си и тръгни, така ще те качат в кораба при себе си, защото и аз съм от онези моряци.“ Петър пое жезъла от младия човек, целуна жезъла и посланието, казвайки с плач: „Благословя те, владико, вечни Исусе Христе, защото не си презрял мене, бедния. Да бъде твоята воля, владетелю, дари ме с милостта си и не ме оставяй!“ Детето, след като му даде посланието и жезъла си, напусна го.

5. На утрото Петър слезе от планината и стигна до морето. Видя малък кораб с двама моряци и едно малко дете. Той дойде до тях и ги запита: „Къде отивате с това корабче?“ А те му рекоха: „Заминаваме за Рим по търговия, а ти, стари човече, откъде си и накъде отиваш?“ Петър им отговори: „От Рим съм и ето, слязох от планината и искам пак в Рим да ида. Щом като отивате там, вземете и мене в кораба си, та да ида заедно с вас в Рим.“ В този час той издигна ръцете си към небето и се помоли, казвайки; „Благословен е господ бог Исус Христос, който ме е сподобил така бързо да намеря този кораб! Приведи ме, господи Исусе мой, на мястото“, където ще ме причислиш към себе си!“ Един от моряците му каза: „Понеже ти зовеш разпънатия Христос, няма да те приемем в нашия кораб.“ Петър рече: „Не говори, брате, хула срещу моя бог.“ И тогава, макар и да не искаха, пуснаха го в своя кораб и веднага се спуснаха в морската шир.

6. Господ повели да се развълнува морето, вдигнаха се вълни, като да потопят кораба. Морякът рече на Петър: „Заради тебе се развълнува морето и ето че загиваме. Не ти ли казах, не зови името на Христа!“ Петър рече: „Потърпи малко, брате мой, и не хули моя Христос, защото се надявам на неговата сила — скоро ще ни помилва.“ — „Как да търпя — отговори морякът, — аз вече виждам смъртта.“ Той слезе на дъното на кораба и заспа. А детето остана в кораба заедно с Петър. Кормчията се обърна към Петър: “Стани и се помоли на твоя бог.“ Тогава Петър подви колене и се помоли с тези думи: „Господи Исусе Христе, заради моите грехове се разгневи морето, защото се отрекох от тебе по време на твоето разпятие.“ Той заплака с горчиви сълзи и рече: „Прости моите грехове днес, владико, разбрах, че твоят жезъл е в моите ръце, днес, потъващ в тази дълбина, викайки и молейки ти се. Чуй ме, господи, помогни ми и превърни вълнението в тишина, да не рече врагът: „Няма го неговият бог.“ Помогни ми, господи, както ми каза в Галилея: „Където вие идете, и аз ще дойда с вас.“ Днес ме оставяш да потъна в тази глъбина за радост на дявола и на неверниците. Спомни си, господи, че когато ходех по морето и започнах да потъвам, ти ме прие. И днес ме чуй, господи, твоя грешен раб, защото си благословен за вечни времена, амин.“

Бог чу тези думи, просълзи се от Петровата молитва и морето утихна. И настъпи голяма тишина.

7. Петър се зарадва, слезе долу и събуди моряка: „Стани, брате, да видиш божията слава и не отхвърляй моя Христос. Не бъди неверен, а верен на моя Христос. Стани и виж как се укроти морето.“ Той веднага стана, целуна Петра по лицето и по главата, казвайки: „Вярвам, отче, че е велик този бог, в когото вярваш, и няма друг бог освен него. Моля се на твоята мъдрост да ме покръстиш.“ Петър рече: „Вярвай, брате, за да се спасиш. Защото всеки, който вярва в него, не ще погине, нито ще бъде посрамен, но ще се спаси.“ Морякът отговори на апостола: „Дай ми, отче, кръщение в името на Христа, да вярвам и да се спася.“ Апостолът стана и се помоли с думите: „Моля твоята доброта, господи, слава на тебе, господи, че намерих мъж, който да слави твоето име и да моли за кръщение в твоето свето име!“ И като го пое за ръка, спусна го в морето и го запита: „С какво име да те назова?“ Онзи му рече: „Моето име е Съдържител, такова е и името на моя баща.“ Когато го кръщаваше в това име, светъл стълб възсия от небето до морето там, където бе морякът, и силен глас прозвуча: „Алилуя!“

И дойдоха 400 души, които чуха за станалите над покръстващия се чудеса, и те искаха да бъдат кръстени от господния апостол. А апостолът се зарадва и прослави бога, като видя чудото, слизащо над мястото на кръщението. Той извика към народа: „Елате и се покръстете, приемете благодатта, която ми се яви за всеки човек, вярващ в моя Христос.“ В този ден хората празнуваха. И Петър се радваше заедно с покръстилия се моряк. Морякът рече на Петър: „Тъй като намерих добро от тебе и се сподобих с кръщение заради твоето учение и заради Христа, когото ти призова, и вече вярвам, че е велик твоят бог, искам да ти въздам добро за добро. Вземи това дете от мене да ти служи по пътя, защото си вече стар човек.“ Петър отговори: „И аз бих му се радвал, но нямам какво да дам за него, защото ние, апостолите, имаме такава заповед от нашия учител — да не носим злато, нито сребро, нито две ризи.“ Морякът рече: „Цената му е 12 жълтици, вречи ми се и го вземи да ти служи.“ Апостолът се зарадва, помоли се богу за моряка и взе детето от него. Всичко това стана така, защото тъй бе пожелал бог — да се смири и да слезе в образ на роб.

8. По произволение на бога отец апостол Петър поведе детето и тръгна за Рим. И започнаха да преминават през. селата и градовете. И ето, Христос, като вървеше през стъгдите, срещна една жена, която бе измъчвана от нечист дух. Нечистият дух веднага излезе и избяга, стенейки: „Какво направи, Петре, довел си това дете! То е Христос, който пострада по своя воля и се възнесе на небесата.“ Тогава детето заповяда на духа да изчезне и положи ръка на устата на жената, за да мълчи, да не го издаде пред Петър и хората. А жената, която оздравя от нечистия дух, вече не се отдели от детето и от апостола. Петър рече на детето: „Какво беше това, което слушам за тебе? Ако го научат гражданите, ще ни бият и изгонят.“ Детето отговори на Петър: „Не бой се, господарю мой, злият дух, като видя благодатта на тебе, избяга. Надявам се, отче, че със силата на твоя Христос, в когото вярваш, ще правиш по-големи добрини: ще направиш слепи да проглеждат, куци да ходят, прокажени ще очистваш, мъртви ще възкресяваш. Не се смущавай, господарю мой; ако и да съм дете, зная всичко, което се отнася до тебе и което те очаква заради любовта, която имаш към него. Защото видях как молитвата ти укроти морето поради милостта на твоя Христос. И днес не се плаши от множеството римляни, но когато влезеш в техния град, покажи чудесата на твоя Христос, за да разберат, че е велик богът, в когото вярваш.“ Петър се зачуди на премъдростта на детето и рече в себе си: „Как намерих това дете, мъдро и така разумно, голяма премъдрост има в него. Как изцели жената само с докосване на ръката!“

9. И ето двамата наближиха царските врати. Срещнаха ги старейшините на града и рекоха на Петър: „Откъде имаш това хубаво дете? Ако ти е роб, продай го, ако ли е свободен, дай го на учение.“ — „Детето е свободно — отговори Петър, а аз съм пътник.“ После се обърна към детето: „Иди при морето и ми улови рибица “. Детето отговори: „Ти ми скови 12 въдици, тогава ще отида и ще ти уловя.“

Детето стана, отиде при морето и за един час улови 12 000 риби. И като се върна, каза на Петър: „Да идем, господарю мой, да пренесем рибите.“ И когато Петър отиде и видя множеството риби, зачуди се: „Откъде имаш това изкуство?“ Детето отговори: „Когато моят господар ме даде на тебе, аз откраднах риба от господаря и я скрих в земята, а като тръгнах с теб, я взех. А сега, отче, не ме питай за това, ами вземи рибата и я раздай на нуждаещите се и на вярващите в твоя Христос.“ Петър направи така, както му каза детето.

10. След това момчето отиде при идолите, докосна се до тях и в този миг те станаха на прах. Юдеите възкликнаха: „Откъде се взе това дете!“ А духовете проплакаха: „Защо дойде момчето да ни мъчи преждевременно!“ Детето заповяда на нечистите духове и те млъкнаха. После повели на рибите, които бяха останали, след като раздаде на бедните: „Тръгнете след моя господар!“ — И веднага рибите тръгнаха по сухо и всички люде се удивляваха. И не само рибите вървяха след него, но и земните зверове. Апостолът каза: „Защо правиш, чедо, такива странни чудеса. Да не би да ни пребият гражданите и да ни умъртвят?“ А детето отговори: „Не бой се, отче, а вярвай в Христа, уповавай се на него. Защото всички те с помощта на твоя Христос са за похвала на твоята вяра.“

11. В същия час пламна огън без огниво. И понесе се мълвата из целия град. Дойде при Петър един човек, първи в града, на име Аравист. „Продай ми — рече — момчето, отче, защото го харесвам заради красотата му, да му поверя моите дела.“ А Петър не му отговори. Тогава детето рече на Петър: „Продай ме, господарю мой, ще ида при Аравист и ще му слугувам.“ И обърна се сърцето Петрово и той го продаде. Петър каза на Аравист: „Дай ми цената му 30 жълтици!“ Петър взе цената на детето, а то му рече: „Задръж у себе си 12 жълтици да дадеш на моя господар, както обеща по-рано, а останалите раздай на сиромасите и на нуждаещите се. Не тъгувай, отче, аз няма да те оставя никога.“

12. Аравист взе детето и го заведе в своя дом. Предаде го на първоначално училище да учи книга. Учителят започна да го изпитва за закона. Детето рече: „Аз ще ти покажа, учителю, закон, с който да се спасиш. Слушал съм за тебе, че си философ и знаеш всичко. Разкажи ми днес за небесните и земните ключове и за преизподнята, и за 7-те стълба, на които се опира земята, що се наричат пояси на света, за пътя на слънцето и луната, за връзките на звездите, за смъртта и възкресението. Всичко това е в ръцете на Единствения, от когото вие се отрекохте.“ Учителят се удиви и рече на Аравист: „Заведи това момче, откъдето си го довел, него никой не може да научи, само един бог. Нито човекът, нито земята, нито. морето, нито всяка друга твар не може да се мери с него по разум, умение и мъдрост.“ Аравист се зарадва, отведе го в дома си и му повери целия си дом.

13. Ето, когато Аравист лежеше в полунощ, облада го голям страх, защото чу ангели и архангели да пеят за детето трисвета херувимска песен. Той стана разтреперан, събуди жена си и ѝ разказа за преславната слава божия и светлината, която блесна от архангелите в неговия дом. „Наистина — рече — това е християнският бог, който ни се яви в такъв вид. О, горко ни, че не повярвахме на християнския епископ, който проповядваше за разпънатия Христос, че е велик християнски бог. Да повярваме и ние в него и да му се помолим за кръщение.“ Те станаха, отидоха при детето и паднаха в нозете му: „Дай ни кръщение — казаха, — та и ние да вярваме в разпънатия Христос.“ В същия момент утихна пеенето. Детето им рече: „Мълчете, не казвайте никому какво видяхте и ще се спасите.“ Аравист и жена му веднага приеха кръщение; и целият негов дом се по-кръсти — на брой около хиляда души.

14. А Петър направи много чудеса в Рим и мнозина повярваха в неговия Христос. Достигна вест за Петър и до цар Нерон. Тогава го хванаха и го заведоха пред царя. В това време детето рече на Аравист: „Не казвай нищо, каквото видя. Аз ще отида при Петър, защото зная, че стои пред царя.“ То отиде там, застана пред царя и му каза: „Защо се гневиш срещу Христовия апостол? Петър проповядва, че Христос е божи син, който иска да изтръгне всички от измамите на сатаната.“ Тогава един от присъствуващите на име Кесанти стана и удари на детето плесница. В този миг изсъхна цялото му тяло. И веднага бе разтърсен от ангелите целият град и земната преизподня. Всред народа се чу голям вик: „Велик е християнският бог!“ В същия час мнозина възкръснаха от гроба. Детето им рече: „Благословени сте, че показахте на неверниците моята сила. Почивайте в мир във вашите гробове, докато Михаил потръби за възкресение.“ Те, като се поклониха на детето, пак заспаха.

15. Седем дена се мълвеше за случилото се. Повярва половината град. Нерон се разгневи и заповяда да разпънат Петър в центъра на града. А апостолът, като простря ръце към небето, извика: „Господи Исусе Христе, сине на живия бог, не ме оставяй, спомни си за мене, защото ти прие разпятие за .спасението на целия свят!“ — без да знае, че бог стои пред него. Апостолът се помоли на мъчителите: „Моля ви се, понеже не съм достоен да бъда разпънат по същия начин, както моя брат, обесете ме и ме приковете обратно с главата надолу.“ И те направиха така, както ги помоли. И в същата минута му се яви бог. Гвоздеите, които му бяха забили в темето, в гърдите, в ръцете и в нозете, веднага паднаха с явяването на неговия повелител. Петър простена: „Господи Исусе Христе, който ме сподоби с тези мъки, приеми в мир моята душа“, а за мъчителите каза: „Господи, не им възлагай този грях, избави ги от всяка скръб и зла напаст; дай, господи боже, на молещите се в името на твоя раб избавление на душата и тялото; и дари ги с небесното царство, а на земята им изпрати добрини и милост. Приеми в мир моята душа, удостой ме да се събера с твоите раби ангелите.“ Господ му рече: „Завърши ли всичките си молби, апостоле мой Петре? Блажен си в моето царство! Помниш ли думите, които ти казах: „Когато бе млад, ръководеше се сам и ходеше, където желаеше; когато остаря, ръцете ти отпаднаха и друг те поема и те води, където ти не искаш.“ Ето вече се изпълни това, което ти бях казал. Петър горчиво заплака и каза: „Колко съгреших, господи, пред тебе! Отрекох се от теб и те продадох, владико, без да те позная. Но забрави това, приеми в мир душата ми.“ И така като рече, предаде душата си на бога.

16. Веднага бе снет от дървото и бе положен на мястото, където бог изволи да му бъде покоище, с благословение на Христа, нашия истински бог. И стана дивно чудо! Там, където падна неговата кръв, поникна маслина и роди различен плод за спасение на вярващите. Дойдоха верни мъже при гроба му и казаха: „Апостеле Христов, приеми от нас, припадащите при твоя гроб, нашите таланти и нашите венци и не затваряй вратите на небесното царство на тези, които коленичат при твоята света църква и почитат твоята света памет. Моли Христа за всички в твоето успение!“

Христовият апостол почина през месец юни, 29 ден, при цар Нерон. Слава, чест и поклонение на отца, сина и светия дух, сега и вечно.