Съдържание

• Слово за Честния кръст и за двамата разбойници от Григорий Богослов
• За текста
• Превод

Слово за Честния кръст и за двамата разбойници от Григорий Богослов

[За текста]

Апокрифът е приписван на Григорий Богослов за повече авторитет.

Издания: Тихонравов, Памятники I, с. 308—313 (по пр. от XV в., срб. ред. от сбирката на Григорович), с. 305—308 (по пр. от XVI в. р. ред. — волоколамски); Поливка, Opisi i izvodi... Starine. 21, 1899, c. 216—218 (по пр. от XV в., срб. ред. принадлежност на Велко Попович от Кратово), тук в заглавието липсва името на Григорий Богослов; Пыпин, Памятники 3, с, 81—82 (по пр. от XV—XVI в., р. ред.); Порфирьев, Апокр. сказ. ветх. лицах, с. 96—99 (по соловецки пр. от XVII—XVIII в.), с. 216—220 (по р. сб. от XVII в.) тук в заглавието авторът е назован „Григорий Двоеслов“; Франко, Апокрифи 2, с. 242—245 (по етр. от XVII в.).

Новобългарски преводи: Ангелов — Генов, с. 249—254 (по Порф. 1 с допълнения по Тих. (волоколамски) на последната част; Куев в: Христоматия, с. 171—173 (по текста, препечатан от Ангелов), там на с. 147—148 изброяване на преписи. Към тях добавям един препис в НБКМ — сб. № 326, XVII в. (Цонев, Опис 1, с. 318).

Издадените и неиздадените текстове очертават два превода. Единият е представен с Тикв., сб. № 326, Фр. Другият виждаме у Нов. и в дамаскините. Той представлява новобългарски преразказ на по стария превод. Добавки и изменения по същество (с изключение на отделни думи) няма. Една друга разширена редакция на разказа, приписвана на Йоан Златоуст, отпечатва Порфирьев, Апокр. сказ. нов. лицах, с. 197—204 (по сб. от XVI—XVII в., тук царят е Тиберий).

От всички преписи най-обширен е Григоровичев пр. от XV в. В Порф. 1 липсва последната част за Адамовата глава (тук 8—9), в Тих. 2 (волоколамски) липсва частта „Как се събраха трите дървета в Йерусалим?“ (у мен 5—7), липсват и отделни изречения. В Порф. 2 разказът за царица Сивила е предаден по-кратко, а у Пол. е запазен в недобър вид. Всички тези различия обаче са вторични, произлезли в процеса на разпространението.

Тук превеждам южнославянската ред. по публикацията на Тих. (Григор, пр.), като отбелязвам основните смислови различия по Порф. 1 (Соловецки пр.), а в края по Волоколамски.

[Ел. описание на Аджарския сборник: Repertorium: НБКМ 326; Ел. описание на Тиквешкия сборник: Repertorium: НБКМ 677 ]

[Превод]

1. Адам беше пред райските двери в Едем. Когато неговите дни се приближиха до смъртта, той тежко заболя. Синът му Сит каза на майка си: „О, майко моя, ти добре го познаваш, кажи ни, защо нашият баща така боледува?“ Ева рече: „Сине, той винаги копнее за райските блага, когато си спомни за тях, боледува.“ Сит рече: „Ще ида в рая и ще донеса от него на моя баща, та да се успокои неговата болест.“ Отиде и извика с плач срещу рая. Архангелът му донесе клон, от който Адам беше ял, и рече: „Ето дървото, което опрощава грехове; това дърво прогонва нечисти духове; това е просвещение на незнаещите; който вярва в мене, не ще се заблуди1. Сит взе дървото, което му даде ангелът, и го занесе на баща си Адам. Когато го видя, Адам го позна, въздъхна дълбоко и рече: „Това е дървото, заради което бях изгонен от рая.“ И като го взе, сви си венец. После го положиха с венеца в земята. И израсна дърво от венеца, което беше много високо и пречудно по ръст, на три се разклоняваше и в едно събираше, и беше по-високо2 от всички дървета.

2. За второто дърво, на което бе разпънат верният разбойник. От това дърво изнесе клон река Тигър из рая3. То се спря на пясъка. Когато Сит пожела да помене своя баща Адам, архангелът му показа дървото. И той запали огън на реката, наречен Илой4 и направи помен на своя баща. Този огън няма да угасне до веки. Гори непрестанно и люти зверове го пазят. Когато Лот съгреши, отиде при Аврам на покаяние. Аврам, като чу, ужаси се много и пусна Лота да загине: „Иди и донеси от огъня, който е край река Илой.“5 Лот отиде и намери зверовете заспали. Той взе три главни и ги занесе на Аврам. И видя ги Аврам, и се зачуди, и му заповяда да ги посади на високо място и да ги полива с вода. „Когато Главните покарат, тогава ще си простен от греха.“ А водата беше далече; три пъти на ден Лот донасяше и поливаше. И така главните се хванаха и пуснаха лист. Израсна пречудно дърво и много красиво.

3. За третото дърво, на което бе разпънат неверният разбойник. От същото дърво изнесе клок потопната вода. Когато водата се оттече, дървото остана при река Мера. И когато Мойсей изведе израилтяните, нямаше какво да пият, тъй като водата беше горчива. Мойсей се наскърби, понеже не намираше вода, и се помоли на бога. Ангелът му показа дървото и това дърво лежеше ничком6. Мойсей взе дръвчето, направи кръст и го посади в реката. И водата стана сладка от дървото. Израсна дърво красиво, голямо и пречудно.

4. Въпрос: Как се заченаха тези дървета? Отговор: Когато бог садеше рая, тогава нямаше ангели, съществуваше само Сатанаил7. Сатанаил крадеше от всички8 каквото бог заповядваше да сади. И отиде и го пръсна сред рая. Бог рече: „Тук ще бъда аз и моето тяло, а ти ще бъдеш прогонен.“ Като излезе вън, Сатанаил рече: „Господи, благослови, което насадихме.“ Бог рече: „Тук съм аз посред рая.“ Когато Сатанаил отиде да види своето дърво, тогава почерня9 и стана дявол, дървото го изгони от рая. Дървото израсна на три разклонения. Едното стъбло — Адам, второто стъбло — Ева, а третото по средата — сам бог. Когато Адам и Ева съгрешиха, тогава Адамовата част падна в река Тигър и тя го изнесе, а Евината част остана в рая, та когато стана потопа, тя излезе от рая с потопната вода. А като изсъхна наводнението, дървото остана край Мера.

5. Въпрос: „Как се събраха тези дървета в Йерусалим?10 Отговор: Когато господ бог поиска да съгради дом божи свети Сион, той прати на Соломон пръстен да владее всички демони и да създава дом божи — свети Сион. Соломон търсеше дърво да покрие църквата. Показаха му дървото, което Мойсей посади в Мера. И отидоха, отсякоха го и с 80 бивола го превозиха. При Йордан притъмня, стана голяма буря, потопи дървото в Йордан и не можаха да го намерят. Тогава отидоха при дървото, което бе израсло от главните. Там имаше много хора, всичко 3000 души11, вярваха в дървото, защото правеше големи чудеса. Всички мислеха, че на него ще бъде разпънат бог. Когато Соломон искаше да отсече дървото, хората не му даваха: „О, Соломоне, не ти разрешаваме да отсечеш това дърво на живота. Къде си видял три покарали главни и чудо голямо да правят? Мнозина намират от него спасение, понеже на него ще бъде разпнат Христос.“ Соломон уби мнозина и отсече дървото, за да го занесе в Йерусалим. Хората вярваха в дървото, събраха се всички при него12 и откараха го в Йерусалим, като го гледаха и плачеха. И внесе Соломон13 дървото в храма, но то не прилегна, гдето искаха да го поставят, и Соломон се опечали14. Чу и Сивила за дървото, дойде да го види, седна на него н се изгори15. Тогава Сивила рече: „О, триклето дърво!“ Хората едногласно извикаха: „О, триблажено дърво, на него ще се разпне Господ!“ Така Соломон издигна дървото в църквата и после го остави.

6. Един мъж на име Елисей дялаше дърво над Йордан. Секирата му падна и се заби на дървото, което бе потънало в Йордан. Той дойде и съобщи на Соломон. Соломон отиде, извади дървото, позна го и го пренесе в Йерусалим. Внесе го в църква, но не прилегна. Тогава го сложиха пак при другото дърво. Соломон рече: „О, велико чудо, тези дървета са пречудни с височината си, а са негодни. Къде ще се намери от тях по-голямо?“

7. Соломон попита демоните, които държеше с господен печат, и те рекоха: „Знаем едно дърво, но то е далече в Едем, много чудно, предивно, страшно ни е да говорим за него.“ Соломон рече: „Завързвам ви аз с господния печат, който ми даде бог! Идете, хванете го за върха и за корена и ми го донесете тук!“ Демоните отидоха, извадиха дървото с корена и откриха Адамовата глава, която бе в корена. Донесоха го в Йерусалим. Отсякоха дървото от корена и го премериха; на земята прилягаше, а в църквата малко не достигна. Соломон рече: „О, велико и предивно чудо! Три дървета намерих, които нигде не ще се намерят, и големи чудеса правят; всички те като че са от едно дърво.“ Той ги остави в църква и постави стражи, които да ги пазят. Соломон запита демоните: „Колко е от Едем до Йерусалим?“' Демоните отговориха: „50 хиляди и 63 мили.“ Демоните бяха премерили и установиха така.

8. А главата на Адам стоеше в корена и никой не я знаеше. Соломон излезе лов да лови. И настигна го неочаквана буря. Един слуга носеше горната дреха на царя, но се беше отдалечил от него. Той видя една пещера и влезе в нея; със себе си водеше хрътка и ястреб. И като седеше, видя, че пещерата бе от кост, а не от камък. Когато бурята престана, момъкът излезе и намери царя. Соломон запитат „О, човече, защо ми отнесе дрехата, бурята ме измокри. Кажи ми, ти защо не си засегнат от бурята?“ Слугата му отговори: „Господарю, видях пещера и влязох в нея. Конят ми остана да стои вън, а аз с хрътката и ястреба влязох. И видях, че пещерата е от кост, а не от камък.“

На сутринта царят отиде и очисти костта от коренищата и от пръстта. И разбра, че е Адамовата глава, и разбра, че е изнесена с дървото и как Сит даде [клонче] на Адам,. когато Адам умираше.

9. Въпрос: Какво беше това дърво? Откъде го взе ангелът и даде на Сит? Отговор: Когато Сатанаил крадеше от господа, господ му рече: „Ти крадеш от мене, но нека. това да ти бъде за проклятие!“ И го изгони. И израсна дърво тройно — Адамова част, Евина и по средата сам бог. Адамовото дърво изнесе река Тигър, а ангелът даде на Сит господнята. Сит донесе на Адам и Адам си сви венец. От венеца порасна това дърво. Евината част изнесе потопът16.

10. Соломон позна, че това е Адамовата глава, и я донесе сред Йерусалим. Нареди да се съберат всички хора и им рече: „Както видите да правя, така и вие правете“! И Соломон взе камък и рече: „Покланям ти се като на първо божие създание.“ После хвърли камъка върху главата и рече: „Удрям те като престъпник божи.“ Целият народ хвърляше камъни и създадоха еврейския литостротон17; той стана сборище за целия Йерусалим. Когато господ наш бе предаден, заведоха при Пилат Христос и двама разбойници. Пилат заповяда да направят от тези дървета три кръста. И разпнаха Христос на дървото, което израсте от Адамовата глава, първият разбойник, верния, разпнаха от дясната страна на Христос на дървото, що порасна от гдавните, а неверния разбойник разпънаха от ляво на Христа на дървото, което израсна на река Мера, посадено от Мойсей18.