Съдържание

• Прение на Антихрист с Господа Наш Исус Христос
• За текста
• Превод

Прение на Антихрист с Господа Наш Исус Христос

[За текста]

От апокрифа са известни две гр. версии в лреписи от XII—XIII в. Издадени са от А. Vasiliev, Anecdota graeco-byzantina. Москва, 1893, с. 4—10. Смята се, че творбата възниква в дуалистична среда, но точното време на написването ѝ не е установено. Тя прониква в България твърде рано, спомената е в Погодинов индекс.

Известни са 8 преписа, най-старият от тях от XIV в. Два пр. се намират в НБКМ: Панагюрски сб. № 433, XVI в. (Цонев, Опис 1, с. 446) и сб. 326, XVII в. (Цонев, Опис 1, с. 316). Един късен пр. от 1821 г. намираме в сб. 1081, НБКМ (Стоянов – Кодов, Опис 3, с. 397).

Публикации на апокрифа: Радченко, Заметки, с. 196—198 (по Виенски яр. от XIV в., бълг. ред.); Новакович, Starine, 16, 86 — 89 (по пр. от XVI в., ср. ред.); Поливка, Starine, 22, 1890, с. 200— 203 (по сб. XV в., срб. ред.); Иванов, Богомилски книги, с. 249—253 (по Виенски пр. с допълнения по Панагюрски); Тихонравов, Памятники II, с. 282—288 (по два р. преписа от XVII и XVIII в.).

Сходни помежду си по съдържание са бълг. преписи от Панагюрски сб. и сб. № 326. От такъв пр. произхожда и новобълг. текст на апокрифа в сб. № 1081. Всички останали преписи се различават помежду си, различни са и спрямо известните два гр. преписа.

Превеждам тук апокрифа по Панагюрски пр., който изцяло не е издаван. В сравнение с Виенски пр. от XIV в. той има доста различия както по език, така и по съдържание. Част от разликите посочи Й. Иванов. Едно внимателно сравнително наблюдение би показало дали имаме два български превода на творбата, или две бълг. редакции на един първоначален превод.

[Превод]

1. Дойде господ на Маслинената планина1 и каза на своите ученици: „Да постим 40 дни!“ И започна Исус да пости 40 дни със своите ученици, за да надвие в спор дявола. Като чу, че Исус пости, дяволът много се разгневи и се яви гневен пред Исуса. Исус му рече: „Заклинам те, дяволе, в живия бог, да ми кажеш откъде си!“ Дяволът рече: „А ти откъде си?“ Исус: „От предвечните небесни сили.“ — „Ти ли си синът на вишния?“ Исус отговори: „Истината каза.“ И пак дяволът му рече: „Иди на небесата2 и седи на своя престол, твое е небесното, а мое е земното.“ Исус рече: „Аз дойдох да те затрия от лицето на земята.“ Дяволът отговори: „Иди си на небесата и седни на своя престол, защото твое е небесното, а мое е земното. Ще се явят моите ангели, ангели горделиви, и ще погубят тялото ти като на един човек.“ И рече му Исус: „О, горко ти, дяволе, заради тебе дойдох, заради твоите ангели и твоите съучастници.“ И запита дяволът: „Кои са моите съучастници?“ Исус отговори: „Тези, които вършат твоите дела.“ — „А кои са моите дела?“ — „Твоите дела са: разбойничество, кражба, блудство, завист, ревност, омраза, огън, град, тъма, тръс, война, ненавист, разделяне на брат от брата.“ И рече дяволът: „Добре знаеш, че това са моите дела, но аз от теб съм по-силен и от твоите ангели съм по-страшен.“3 Исус му рече: „О, горко ти, дяволе, че си измамник и осрамител на всички хора!“ Дяволът отговори: „Ти си измамник, защото се роди от жена.“4 — „Право знаеш, дяволе, че се родих от жена, за да се изпълни словото, което владетелят рече: „Създадох го по свой образ и няма да го изоставя.“ Дяволът рече: „Говориш за човека, а него аз създадох. Ако този съгреши спрямо тебе, той изпълнява моята воля и оставя чест и слава. Нему ти какво ще направиш?“5 И рече Исус: „Слушай, дяволе, ако човек изпълнява твоята воля, а моята чест оставя, и живее 36 години6, и се покае, странници приема в своя дом, бедни милува, голи облича, гладни храни, жадни напоява, мъртви до гроба изпраща7 и пости 40 дни и каже с плач: „Господи, помени съгрешилия ти!“, на такъв ще му изпратя блажена смърт. Ще го предам на арахангел Михаил и неговите слуги; те ще го поемат и ще го въведат в рая. Слушай ме, дяволе, ако човек живее 76 години и не се покае, странници не въвежда в своя дом, бедни не милува, голи не облича, гладни не храни, жадни не напоява, мъртви до гроба не изпровожда8 и с псалом и молитва не рече: „Господи помилуй!“, на този ще му изпратя горка смърт. Ще го предам на ангела на огъня, лицето му е от пламък9, да го хване и да го запрати в огнения ров заедно с тебе, дяволе.“10

2. Дяволът се разгневи, отвърна се от Исуса и се покачи на висока планина. Там видя събрани много бесове, всички демони, безбройно множество, хиляда хиляди11. И рече им: „Чеда мои, бъдете крепки и твърди, защото великият противник Христос е дошъл. Ако го погубим, тогава наша ще бъде славата и честта12. Когато неговият баща създаде Адам, аз не пожелах да го целуна13, нито да му се поклоня, затова баща му ме изхвърли. Не искам да имам с него нищо общо.“ И рече на дяволите: „Чеда мои, тръгнете всички пред мен, аз ида след вас.“

Вдигна се прах от дяволското войнство14. Господните ученици погледнаха тресящите се планини и разлюляните дълбини15 и рекоха на господа: „Видяхме яростта на дявола и като чухме гласовете им, разтреперахме се.“ И избягаха на 10 поприща16. Страх от дявола обхвана и Петър, избяга от Исуса на 3 поприща. Исус рече: „Остани. Петре, защо така правиш?“17 Петър щом се побоя, [върна се], застана зад господа и надзърна иззад рамото му18. А Исус, като погледна учениците си, рече им: „Кой изхвърли дявола от небесата?“ Петър отговори19: „Господи, ти изхвърли дявола от небесата и твоят баща, единна неразлъчна слава за вечни времена.“ Щом каза това Петър, господ заповяда на облака да слезе от небето като мълния, да върже дявола чи да го обеси за петите с главата надолу между небесните облаци20. А неговото войнство разгони като дим. Бягайки в пещерите, те говореха: „Какво ще правим без бог тук, да бягаме в дълбините, в пещерите и в земните пропасти, защото Исус Христос обеси нашия княз в облаците небесни.“

Тогава дяволът видя, че ще замлъкне словото за него21, както бе рекъл бог на дявола. И рече: „Прости ми, господ», спусни ме на земята.“22 Господ отговори: „Ако те помилвам и те спусна на земята, какво добро ще направиш?“ Дяволът отговори: „Прости ми, не ме погубвай, а ме пусни на земята. На тези, които вярват в моето недостойно име, ще разкажа, та всички към тебе да се обърнат.“ ,Това като рече, господ се смили и заповяда на облака да го отвърже.

3. И падна дяволът от небесата на земята като мълния. Там той лежа и напълни устата си с голяма храчка, надигна се и плюна срещу господа и духна срещу него. Господ рече: „Пак ли мислиш, дяволе, да тръгнеш срещу мен?“ Дяволът му каза: „И ти ме заплюй и духни срещу мене.“ Господ отговори: „Нито ще те заплюя, нито ще те духна; моята плюнка е свята и духът, който излиза от устата ми, е свят.“ Дяволът каза: „Ако не се преборя с тебе, няма да бъда равен с вишния. Аз влязох в сърцето на Каяфа еврейски, да те мъчат, да те разпънат и да те умъртвят.“ Исус рече: „Знаеш истината, дяволе, че попаднах в ръцете на грешниците, че ми направиха кръст и нему всички ще се поклонят, а тебе, дяволе, ще оплюят.“ Дяволът рече: „Аз направих така, че да посекат Йоана пред царя Ирода.“ Господ отговори: „Йоан кръстител не е умрял, а е жив до днес.“ Дяволът рече: „Ако бях видял къде се раждаше, бих дошъл на онова място и бих погубил майка ти, а тебе бих разкривил.“ А господ отговори: „Може ли от трън да получим вино или от бурен пшеница?“ Дяволът не отговори.

4. И пак рече бог: „Да зине земята 80 сажена и да се разкрият 4 земни дълбини!“ Дяволът се обърна, видя и рече: „Какво е това, господи?“ — „Влез, дяволе, да видиш какво е.“ Дяволът попита: „Колко е дълбоко, господи?“ Господ каза: „Ако тридесетгодишен момък вземе камък свръх силите си и го хвърли, той ще лети в глъбината тридесет години, докато стигне дъното. Така ще бъде и с тебе, дяволе.“ Дяволът запита: „А след това какво ще стане, господи?“ Господ рече: „Няма да те погубя, искам да властвувам над тебе три години, до края на света“. — „А после, какво, господи?“ Господ рече: „През първата година ще има много вино и жито за хората. През втората година не ще се намери нито една крина пшеница и нито едно ведро вино по цялата земя.“ Дяволът рече: „А след това какво ще стане, господи?“ Господ отговори: „Ще направя годината като един месец, месецът като една седмица, а седмицата като един ден, а денят като един час.“ — „А след това какво, господи?“ И рече господ: „Ще свия небесата като свитък, ще разпаля земята като пламък, ще заповядам морето да изсъхне като камък. Тогава ще отида на мястото, наречено Хизи, и там ще посрещна моята майка, която ме роди, Йоан, който ме кръсти, и Илия и Енох, които са безсмъртни. И там, дяволе, ще те погубя!“