Съдържание

• Видение на светия апостол Павел, който бе възнесен от ангела на третото небе
• За текста
• Превод

Видение на светия апостол Павел, който бе възнесен от ангела на третото небе

[За текста]

Апокрифът възниква най-вероятно през IV в. У Августин (353— 420) той се споменава в смисъл, че църквата не го приема, но мнозина пишат творби, като му подражават. Това е изрично указание, че в края на IV в. апокрифът съществува и дори е вече популярен. Смята се, че е написан първоначално на гръцки, но първичният гр. текст е запазен само в съкратена форма. Издаден е от Тишендорф, Апокалипсиси, с. 34—69. Пълният текст на творбата е запазен в латински превод. Известни са също сирийски, коптски и арменски преводи (повече у Хенеке — Шнеемелхер, 2, с. 536—539).

В славянския свят апокрифът прониква рано и става един от най-популярните. Споменат е в Погодинов индекс: “Видение на апостол Павел, което се нарича епистолия”. Днес в славянската книжнина срещаме апокрифа под най-различни заглавия, които в някои случаи показват преводи на различни гр. редакции, в по-редки случаи са свободни промени на първичното заглавие или славянски редакции, получени в процеса на разпространението. Отеро изброява общо 96 преписа на апокрифа, намиращи се в различни библиотеки (Ръкописни апокрифи, с. 171—187). Този списък обаче далеч не е пълен. Липсват рец преписи от българските дамаскини, а също така иреписи от неописани ръкописи.

Издания на текстове: Яцимирский, Мелкие тексты, с. 457— 462 (по средноб. сб. от 1486); Тихонравов, Памятники II, с. 40— 58 (по р. пр. от XV в. с разночетения по Севастиянов пр., XV в., срб. ред.); Начов, Тиквешки рък., СбНУ, т. 9, 1893, с. 100—113); Пыпин, Памятники 3, 129—132, 132—133 (по р. пр. от XVI в.); Новакович, Примери, с. 510—513 (по печ. кн. от 1520); Франко, Апокрифи 4, с. 117—124 (по Измарагд от XVI в.); Поливка, Starine, 21, 1889, с. 218—220 (по сб. от XVII в., срб. ред.); Herсigonja 1967: 222—242 (по глагол, текст от XV в. с разночетения по Тих. и Тикв., изследване на с. 209—221); Новакович, Starine, 6, 1874, с. 39 (по бълг. сб. от XVIII в., фрагмент); Демина, Тих. дам., с. 248—255.

В българските библиотеки се откриват следните по-важни неиздадени преписи, невключени в списъка на Отеро: Сб. 1161, XVI в., ЦИАМ (без края); Бачковски дам. № 890, XVIII в., ЦИАМ (на говорим б. език. с гр. букви); Дам. № 729, XVIII в., НБКМ (Цонев, Опис 2, с. 384); Сб. № 438, XVIII в., НБКМ (Цонев, Опис 2, с. 456); Сб. № 332, XVIII в. НБКМ (Цонев, Опис 1, с. 331); Беленски дам., XVII—XVIII в., № 713 (Цонев, Опис 2, с. 369); Пазарджишки дам. № 345 от 1753 г. (Цонев, Опис 1, с. 368); Сб. № 1056, XVIII г., НБКМ (Стоянов—Кодов, Опис 3, с. 320) и др. от XIX в. Новобългарски пр. на апокрифа се откриват още в няколко дам. в Одеса и Ленинград (ркп. сбирки на Григорович и Сырку).

Изследване: Turdeanu 1956: 401—430.

Ако съдим по познатите ни публикувани и непубликувани преписи, “Видение на апостол Павел” е известно в славянския юг в две стари редакции — обширна и съкратена. Обширната ред. намираме в Тикв. ркп. от XVI в. (без края) и Тих. от XV в. (запазен изцяло). Към тази ред. принадлежи и срб. препис от сбирката на Севастиянов също от XV в. (с изгубени начални листи, описан от Викторов 1881: 70). Тих. и Сев. принадлежат към един превод. Тикв. показва по-съществени отклонения от тях и изглежда като друг превод. В сравнение с първичния, издаден от Тишендорф гр. текст, славянските преписи показват някои съкращения — липсват няколко изречения в началото, около една страница в ярая, някои дребни епизоди извътре, съкратени са и отделни подробности. Общо взето, апокрифът е разтоварен от не особено интересни моменти. Славянските текстове се опират най-вероятно на една втора по-кратка гр. редакция.

Съкратената слав. ред. е представена в глаг. пр. на Херц, и в много други неиздадени р. преписи. Спрямо обширната ред. тук липсват само началните епизоди (у мен 1—6), а останалото съдържание е същото с разлика в отделни изречения.

От двете редакции се правят обработки. Те се обособяват като отделни творби навярно още във Византия и също биват преведени у нас. Преписите на Яц., Пып., Нов. обхващат само част от апокрифа (у мен епизод 7—24). В тях се разказва за добродетелните и грешниге души, които напускат тялото и отиват да се представят на бога заедно със своите ангели. За ада и рая тук не се говори. Съответно на съдържанието и заглавието на апокрифа се изменя: “Слово на ап. Павел за излизането на душата”.

Особен вариант представлява преписът на Поливка. Това е кратка творба, в която се говори за почитането на неделята и се разказва само за наказанието на грешните. Тя носи заглавие: “Откровение на светия апостол Павел и видение на мъките човешки, които му показа архангел Михаил”. Това е всъщност един нов апокриф, който има допирни точки с разширената първична редакция на апокрифа само в отделни пунктове.

През XVII в. от новогръцка ред. е направен новобълг. превод на Видението, който срещаме многократно в дамаскините (от публ. текстове Нов. и Дем.). В сравнение със стария превод, познат ни от Тих. и Тикв., тук липсват последните няколко епизода.

Превеждам текста на Тих. като най-стар и изцяло запазен. Някои пропуски или неясности в него, които замъгляват общия смисъл, изяснявам с помощта на Тикв. и Сев. препис

[ Електронно описание на ЦИАИ 1161 Преписи на текста (Repertorium) ]

[Превод]

1. Дойде от бога глас, който ми рече: “Кажи на хората: “докога ще грешите, ще трупате грях върху грях и ще гневите бога, който е сътворил небето и земята? Наричате се божи чеда, а дяволски работи вършите, като живеете в упование към бога, а угаждате на тялото си. Покайте се днес и разберете, че всички създания се подчиняват на бога, само човечеството съгрешава.”

2. Много пъти великото и светло слънце се молеше на бога, като казваше: “Господи боже вседържителю, докога ще гледам човешките беззакония и неправди? Позволи ми да действувам според силите си, да разберат, че ти си един бог.” И дойде глас, който говореше: “Всичко това зная, защото моето око вижда, ухото ми слуша и моето човеколюбие ги чака, докато се променят и покаят. Ако не се върнат към мен, аз ще ги съдя.”

3. Много пъти луната и звездите питаха бога: “Господи боже вседържителю, дал си ни власт над нощта, докога ще гледаме блудство и кръвопролитие, които вършат човешките синове? Позволи ни да действуваме според силата си, за да познаят, че ти си един бог.” И чу се глас, който им рече: “Аз всичко знам. Моето око вижда и ухото ми чува и дълготърпението ми ги чака, докато се върнат и покаят. Ако ли не се покаят, аз ще ги съдя.”

4. Много пъти и морето вика: “Господи боже вседържителю, човешките синове въстанаха и похулиха твоето свято име; заповядай да се надигна според силата си и да покрия цялата земя, дърветата и целия свят, докато изтребя човешките синове от твоето лице, та да разберат, че ти си един бог.” И отново дойде глас, който каза: “Всичко зная, защото моето око всичко вижда и ухото ми слуша, но дълготърпението ми ги чака да се покаят. Ако не се покаят, аз ще ги съдя.”

5. Много пъти и водите протестираха срещу човешките синове, като казваха: „Господи боже, хората опетниха твоето свято име!” И чу се глас господен, който рече: “Аз знам всичко още преди да се е случило, но ще ги чакам, докато се покаят. Ако не се покаят, аз ще ги съдя.”

6. Много пъти и земята вика към бога, протестираща срещу синовете човешки: “Господи, вседържителю, от всички създания аз съм най-ощетена! Не мога да търпя блудство и разбойничество, кражби и лъжливи клетви, магии и заблуди човешки и всичкото зло, което се върши. Защото баща въстава срещу сина и синът срещу бащата, брат срещу брата и чужденец срещу чежденеца. И оскверниха жената на ближния си, и бащата легна в леглото синово, и синът също легна в постелята на своя баща, и с всички тези дела опетниха твоето свято място, непринасящи жертви в твое име. Заради това аз от всички твари съм най-много наказана, не искам да давам силага на своите плодове на човешките синове: заповядай ми, и няма да дам силата на моите плодове.” И чу се глас господен, който рече: “Аз виждам всичко, няма такъв, който може да се скрие ог своите грехове. Аз виждам беззаконията, но моята доброта ги чака, докато се покаят. Ако ли не се върнат към мен, аз ще ги съдя.”

7. Виждате ли, синове човешки, как всяко създание се подчинява на бога, а само човечеството съгрешава. Заради това, синове човешки, благославяйте бога непрестанно всеки ден и всеки час, но най-вече при залез слънце. Тогава всички ангели на хората, на мъже и на жени, отиват при бога; покланят му се и му носят делата на хората, които те са извършили от сутринта до вечерта, било зло или добро.
Има ангел, който идва радостен за човека, в когото живее, има и друг ангел, който се връща, плачейки за човека. Когато слънцето зайде и настъпи първият час на нощта, в този час идват ангелите на всички хора, на всеки мъж и на всяка жена, които ги пазят, защото хората са по образ божи. И също така на сутринта, в първия час на деня, ангелите на мъжете и на жените се покланят на бога. Всички дела, които всеки от тях е направил, добро или зло, през деня или през нощта, те занасят богу и дават отговор за делата на хората. Вам говоря, синове човешки, славете бога. непрестанно всеки ден!

8. В уречен час всички радващи се ангели отиват заедно при бога. Онези, които плачат и ридаят, също така отиват да се поклонят на бога в определеното време.
Щом настъпи часът за поклонение, ето ангелите дойдоха, радвайки се и пеейки пред бога. Излезе дух да ги посрещне и се чу глас божи: “Откъде дойдохте, ангели мои, носещи товари от благи вести?” Те отговориха: „Ние дойдохме от онези, които се отрекоха от света заради твоето свято име, които се скитат по пустините и пещерите, плачейки всеки час за своите грехове, най-обидени от всички, на земята, гладуващи и жадуващи заради твоето свято име; дойдохме от онези, които се препасаха през кръста, в ръцете си имаха кадилница, сърцата им и устата им благославяха всеки час, скърбящи и опустошаващи своите тела, плачещи и ридаещи. Ние, техните ангели, плачем заедно с тях. Заради това, ако ти е приятно, заповядай ни да идем и да служим на такива, защото сами се направиха по-бедни от всички, живеещи на земята.” И дойде глас, който им рече: „Да знаете, че винаги моята благодат и помощ е с тях, че моят възлюблен син стои всеки час пред тях и им слугува, никога не ги изоставя, защото тяхното място е тяхно веселие.” И божиите ангели си отидоха.

9. Ето други ангели дойдоха пред божия престол, в. часа за поклонение, те плачеха и ридаеха. И дух божи излезе да ги посрещне и се чу глас божи, който рече: „Откъде дойдохте, ангели, носещи тежко бреме?” Отговориха: “Ние дойдохме от онези, които се нарекоха в твоето име, а с плътта си друго правеха, трупаха грях върху грях всеки час, нито една молитва не сториха с цялото си сърце през цялото време на своя живот. Защо е нужно да служим на грешните хора?” И рече им: „Не преставайте да им служите, докато не се поправят и покаят. Ако ли не дойдат при мене, аз ще ги съдя.”
Виждате ли, синове човешки, че всичко, извършено от нас, ангелите донасят пред бога, било добро или зло, знаейки началото на този час. Славете непрестанно бога!

10. И дух свети ме обхвана. Като заговори, ангелът ми рече: „Последвай ме да ти покажа мястото на светците, да познаеш мястото на праведниците, където са занасяни след смъртта. След това ще идем долу в бездната, където е тъма и ад, да ти покажа, грешните души — в какво място биват занасяни, когато умрат.” И аз тръгнах с ангела, и се издигнахме на небето, и погледнахме срещу небесната твърд и там видях страшни сили. И имаше там забрава, отклоняваща човешките сърца от бога. Там беше духът на клеветата, и на блудството, и на неочаквания гняв, и на гордостта; и там бяха владетелите на лукавството. И всички тези видях под небесната твърд. След това погледнах и видях немилостиви ангели, които нямаха никакво милосърдие. Техните страшни лица бяха изпълнени с ярост. Зъбите им стърчаха пряко устните, очите им блестяха като звезда зорница, а косите на главите им много дълги и разрошени, и огнен пламък излизаше от устата им. Попитах ангела и рекох: „Кои са тези?” Ангелът ми отговори: „Тези биват изпращани при неверните души. в трудно време, защото нямаха вяра в бога-помощника и не се уповаваха на него.”

11. Погледнах небето и видях други ангели, чиито лица светеха като слънца, бяха препасани през кръста със златни пояси, държаха свещи в своите ръце, печат божи и свитък, на който беше написано божието име. Те бяха изпълнени с кротост и милост. Запитах ангела: „Кои са, господарю, тези, които са в такава красота?” Отговаряйки, ангелът ми каза: „Тези са ангелите на праведните, които биват изпращани да донесат душите на праведниците, защото те се надяваха на бога, имаха го за помощник и упование.” Запитах го: „Всички праведни или грешни знаят ли кога умират?” Ангелът отговори: “Един е пътят, по който всички отиват при бога. Праведниците обаче имат със себе си светия господ и не се боят, като идват и се явяват при него.”

12. Казах на ангела: „Бих искал да видя душите на праведните и грешните, напускащи този свят.” Ангелът ми рече: „Погледни долу към земята!” И погледнах надолу от небето към земята и видях целия свят. Беше като нищо пред мене. И видях синовете човешки, видях да изчезват като нищо. Казах на ангела: „Това ли е човешкото величие?” Ангелът ми отговори: „Това са онези, които от сутрин до вечер пребиваваха в грях.”

13. И като погледнах, видях огнен облак, разперен над; целия свят. Запитах: „Какво е това, господарю?” Рече ми: „Това е беззаконието, смесено с молитвата на грешните.” Аз въздъхнах, заплаках и казаха на ангела: „Бих искал да видя душите на праведните и на грешните — по какъв начин напускат този свят.” Той ми отговори: “Погледни долу към земята!” И погледнах и видях целия мир, като нищо беше пред мене. И видях човешките синове, изчезващи като нищо. Видях и един умиращ човек. Ангелът ми рече: „Този е праведник.” И пак погледнах и видях всичките му дела, които бе направил за името божие, и целия му живот, които бе преживял. В този бедствен час всички застанаха пред него. Видях, че свърши и намери покой и дръзновение. Преди да напусне света, пред него застанаха благите ангели, за да вземат душата на праведния. И бдяха над нея, докато излезе от тялото. А като взеха тая душа, казаха ѝ три пъти: “Душо, познай своето тяло, откъдето излезе, защото трябва отново да се върнеш в него в деня на възкресението, за да получиш обещаното ти от господа заедно с всички праведници.” И като приеха душата от тялото, ангелите я целунаха като позната, която знаеха преди вчерашния ден, и ѝ казаха: “Дерзай, защото изпълни волята божия, докато беше на земята!”

14. И дойде да я посрещне нейният ангел-хранител през всичките дни и рече ѝ: “Радвай се, душо, понеже и аз се радвам за тебе, защото ти изпълни божията воля, бидейки на земята. Аз носех на бога всички твои добри дела.” Така също и духът излезе да я посрещне н каза: “Не се безпокой, нито се съмнявай, когато отидеш на мястото, което никога не си видяла, защото аз ще ти бъда помощник, тъй като, докато живях в тебе на земята, намерих покой.” И нейният дух я ободряваше и наставляваше, докато я възнесе на небето.

15. Излязоха насреща ѝ да я посрещнат и зли които носеха нейни забравени грехове. Рекоха ѝ: “Къде отиваш, о душо, и се осмеляваш да влезеш в небесата? Почакай да видим няма ли нещо наше в тебе. Да видим и този помощник с тебе, и ангелът ти, и твоят дух, които се радват за тебе, че си изпълнила волята божия, докато бе на земята.” Също и духът на клеветата дойде да я посрещне, и духът на блудството, и като я видяха, всички заплакаха и рекоха: “О, душо, ти, която избяга от нас и изпълни волята божия на земята, ето сега твоят ангел и твоят дух се радват; всичките зли сили излязоха да те посрещнат, но не намериха нищо свое в тебе.” Ангелът отговори и рече: “Махнете се, посрамени, защото не можахте да измамите душата, докато бе в тялото!”

16. След това чух глас, който говореше от небесната висина. “Вдигнете високо тази душа, която изпълни божията воля, за да разбере, че е истинен бог, кому го се е покланяла.” И когато прочее влезе в небето, веднага чух глас на хиляди ангели, възгласящи и хвалещи бога. Те се зачудиха, като я видяха да държи божие знамение, и извикаха към нея в един глас: “Дерзай, душо, и крепи се, всички се радваме с тебе, защото изпълни волята на твоя бог, докле живя на земята.” И я напътствуваха, докато се поклони на господа.

17. Михаил и цялото ангелско войнство паднаха и се поклониха в подножието на неговите нозе. И показаха на душата бога, като й казаха: “Този е бог на всички, той те създаде по свой образ и подобие.” Нейният ангел изтича пред всички и извика: “Боже, помени своето създание, защото тази е душата, чиито дела ти донасях всеки ден. Направи според силата си.” А духът така рече: “Аз съм духът, който живееше и дишаше в нея, имах в нея покой по времето, в което живяхме двама. Отсъди своя съд!” И чу се глас божи, който рече: “Който не ме оскърби, и аз няма да го оскърбя, и който бе милостив, помилван ще бъде! Да се предаде на Михаил завет: да я занесе в рая на ликуването до деня на възкресението, та и тя да го наследи заедно с всички светци.”

18. И чух глас на хиляди ангели и архангели, [господства и мъченици], пеещи и славещи бога: “Справедлив си, господи, и твоят съд е истинен, и няма лицемерие в тебе, въздаваш всекиму според делата!” Ангелът ми каза: „Видя ли и разбра ли, всеки каквото прави, такова и намира в трудно време.” Казах: “Да господарю.”

19. И рече ми пак ангелът: „Погледни надолу към земята и виж беззаконната душа, която излиза от тялото; тя гневеше бога ден и нощ, като казваше: “Нищо друго не познавам [в този свят], само с мир ям и пия. Кой е слязъл в ада и е дошъл да ни извести, че там има наказание?” И погледнах, и видях презрителните дела, които той [грешникът] бе извършил; и погледнах, и видях всичките грехове и блудството, което бе сторил — това вкупом застана пред него в смъртния час. И този час бе за него по-лош от съдния, по-добре би било да не се бе родил.

20. След това дойдоха ангели — благи и зли. Но добрите ангели не намериха място в него. А злите взеха душата му и я понесоха със себе си. Когато напускаше тялото, те я разтърсиха три пъти и рекоха: “Окаяна, погледни своята плът, познай своето жилище, от което излезе, защото трябва отново да влезеш в своята плът в деня на възкресението, за да отговаряш за своите дела.” И когато излезе, притича ангелът, кой го живееше в нея, и каза: “Окаяна душо, аз съм твоят ангел, който пребиваваше в тебе, аз донасях на бога всеки ден всички дела, които извършваше през деня и нощта. Ако бях господар над себе си, не бих ги служил нито един ден. Но аз не можех да направя това, защото бог е милостив и праведен съдия и той ми повели непрестанно да ти служа, докато се покаеш. Но когато идем двама при праведния съдия, ще се отвърна от тебе. Ог днешния ден ти ставам чужд.”

21. Когато достигнаха небето и искаха да влязат в него, достигнаха ги зли сили и прибавиха мъка върху мъка и забравени грехове. И посрещнаха я духът на клеветата, духът на прелюбодеянието и други сили и ѝ казаха: “Къде отиваш, окаяна душо, и се осмеляваш да бързаш за небето? Почакай малко да видим няма ли нещо наше в твоите дела, защото не виждаме с тебе свят помощник.” А след това чух глас от небесните висини: “Възнесете окаяната душа да познае кой е бог, да познае, че освен мен, чийто заповеди тя презря, друг няма.” И когато възлезе на небето, видяха я всички ангели и извикаха с един глас: “О, горко ти, окаяна душо, защо извърши злини, когато бе на земята? Какъв отговор ще дадеш на бога, дошла на поклонение пред него?” Ангелът, който я доведе, рече: “Плачете с мене, ангели мои и другари мои, защото не намерих покаяние в тази душа!” Ангелите му отговориха: “Да се маха от нас, защото откакто дойде тук, нейната смрад премина върху всички ни.”

22. След това душата бе заведена да се поклони пред господа. И показаха ѝ бога, който я е сътворил по свой образ и подобие, а нейният ангел вървеше пред нея, говорейки: “Господи боже вседържителю, аз съм ангелът на тази душа, на която донасях нощните и дневните дела пред теб, съди я според твоя съд.” А духът също така рече: “Аз съм духът, който живееше в нея; откакто се роди в света, не последва моята воля, съди я според твоя съд.” И чу се глас божи, който й каза: “Къде е твоят плод заради доброто, което ти направих и положих завет между тебе и правдата? Не накарах ли да грее слънцето над тебе, както и над праведника?” А тя мълчеше, понеже нямаше отговор. И пак дойде глас, който каза: “Справедлив е божият съд и няма лицемерие в него! Който е милостив, той ще бъде помилван, а който няма милост, няма да бъде помилван! Да се предаде на ангел Тимелех, който управлява мъките, и да се хвърли във вечна тъма, където има плач и скърцане на зъби, и да остане там до страшния съден ден!” След това пак чух гласове на ангели и архангели, които говореха: “Праведен си, господи, и справедлив е твоят съд!”

23. И видях още една душа, която бе влачена от двама ангели. Тя плачеше и говореше: “Помилвай ме, господи боже, истински праведни съдия, днес седми ден става откак умрях и предадена бях на двамата ангели, които ме заведоха на място, което никога не съм видяла.” И каза ѝ справедливият съдия бог: “Какво прочее си направила? Ти си била немилостива, затова си предадена на такива ангели, които нямат милост. Понеже не си постъпвала справедливо, затова и на тебе не ти сториха правда и милост, когато излезе от тялото си. Прочее изповядай греховете, които си направила, когато си била на света!” Душата отговори: “Не съм съгрешила, господи.” Господ бог, праведният съдия, се разсърди, когато тя рече, че не е съгрешила, понеже излъга. Господ каза: “Ти мислиш, че си още в света, и постъпваш като всички съгрешаващи там, скриваш от ближния си, но тук не е така. Когато някой идва да се покланя пред божия престол, излага се всяко негово дело, добро или зло.” Тя, като чу това, млъкна, понеже нямаше отговор.

24. И чух праведният съдия да казва: “Да дойде ангелът на тази душа и да застане по средата!” И като се яви, застана по средата, държейки в ръка своето писание. Рече: “Това са греховете на душата от нейната младост, та до старост, от дванадесетгодишна младост. Ако заповядаш, господи, ще разкажа нейните дела от петнадесетата година.” Господ рече: “На тебе казвам, ангеле, не те питам от петнадесетата година, но изреди ми нейните грехове от пет години преди да умре и дойде тук. В себе си се кълна, в моята сила и в моите ангели, ако се бе покаяла една година преди смъртта, за една година праведен живот бих забравил всичко, което е сторила пред мен, и би получила опрощение и прошка от мене.” Нейният ангел отговори и каза: “Заповядай на другия ангел да доведе другата душа [на праведника].” В този час тя застана всред тях и тая душа [на грешника] я позна. Господ рече: “Душо, яви своите дела и изповядай какво си направила с тази душа, която виждаш, когато бе в света.” Тя отговори: “Господи, вече измина една година откакто убих тази и пролях кръвта ѝ на земята. А с друга блудствувах, и не само това, но и много я обидих, защото ѝ взех имуществото.” Бог рече: “Не знаеше ли, че ако някой мъчи някого и този умре преди мъчителя, запазван е на това място, докато умре обидилият го?” И чух глас, който говореше: “Да се предаде тази душа в ръцете на Тартарух1, който пребивава в ада, за да я заключат в тъмницата адова, да я хвърлят в мъка, да се мъчи там до великия съден ден.” И пак чух говорещ глас и хиляда хиляди ангели, пеещи и възхваляващи господа: “Праведен си, господи, и прав е твоят съд!”

25. Ангелът ми каза: „Видя ли всичко това, Павле?” Аз рекох: „Да, господарю!” И рече ми: „Последвай ме да ти покажа мястото на праведните.” И тръгнах след ангела, и ме въздигна на третото небе, и ме постави пред вратата, и погледнах и видях. Имаше врата и два златни стълба пред нея и две златни плочи на двата стълба, изпълнени с писмена. Ангелът се обърна към мене и рече: „Блажен е, който влезе в тази врата, понеже всички не могат да влязат там, а само онези, които са имали беззлобие и чисто сърце.” И запитах ангела: „Господине, какво е написано на плочите?” Ангелът ми отговори: „Това са имената на онези, които са работили на бога с цялото си сърце, докато са живели на земята.” И пак рекох: „Господарю, бяха ли написани на небето имената им още докато са били в света?” Отговори ми: „Не само имената им, но и техните лииа, и подобието на тези, които служат на бога, всички неща са на небето и се знаят от ангелите!”

26. И като влязох вътре в това място, видях Исая2. Той дойде и ме поздрави! „Радвай се, Павле!” Целуна ме, обърна се и заплака. И пак ми рече: “Дошъл си да получиш наградата за твоите трудове, защото ето виждаме, че бог е приготвил големи блага и големи обещания, но много от хората няма да се удостоят с тях; праведниците ще влязат в тези места.” И като отговори, ангелът ми рече пак: „Когато Христос, комуто ти се кланяш, дойде, тогава по божия заповед ще се разруши първата земя и нова земя ще я покрие като роса или слана. След това бог ще я даде на неговите светци да живеят на нея и ще царува бог над нея навеки. И ще ядат от плодовете, които сега ще ти покажа.” И погледнах тази земя и видях през нея да протича река с мляко и с мед, а на бреговете ѝ бяха насадени дървета, отрупани с плодове, и всяко дърво раждаше по всяко време 30 сладки и различни плода. Видях финиковм палми, чиято височина беше 30 лакти, а други — 20 лакти. И светлината на тази земя беше седем пъти по-голяма от среброто. Запитах: “Кое е това място?” Отговори ми: “Това е обетованата земя. Не си ли слушал написаното в евангелието: “Блажени са кротките, които ще наследят тази земя.” “Прочее праведните души, когато излязат от телата си, на това място биват донасяни.”

27. Ангелът ми рече: „Последвай ме да те заведа в Христовия град!” И застанах край езерото на плача3, и качи ме в златен кораб, и ангели пееха пред мене, докато вляза в Христовия град. Тези, които живееха в града, ми се зарадваха много, че отидох при тях. Като влязох, видях Христовия град. Неговата светлина сияеше повече от светлината на този свят и целият бе златен. Беше обграден с 12 стени, имаше по 1000 стълбове от вътрешната страна на всяка стена. Четири реки го обграждаха. От западната страна на града течеше медена река, от южната му страна — млечна река, от източната му страна — винена река, а от северната му страна — маслена река. И рекох на ангела: „Господине мой, какви са тези реки, които обграждат града?” Отговори ми: „Тези четири реки се образуват и на земята. Името на реката, течаща с мед, е Фисон, името на винената река е Тигър, името на маслената река е Гион, а името на регата, течаща с мляко, е Ефрат. Светците, бидейки в света, не изпитваха необходимост да ядат и пият, а постеха и се мъчеха заради бога, затова могат да влязат в този град; ше им въздаде бог хиляди почести.”

28. Тръгнах напътствувай от ангела и той ме заведе над медената река. Там видях Исая, и Йеремия, и Езекия, и Амос, и Михея, и Захария и други пророци, които ме поздравиха. И попитах ангела: „Какъв е този път?” Рече ми: “Този е пътят на пророците. Всеки, който си оскърбява душата и заради бога не задоволява своята похот, когато напусне света и дойде при бога да му се поклони, бива предаден на Михаил да го въведе в града на мястото на пророците. И там го поздравяват като другар или като свой роднина, защото е изпълнил волята божия.”

29. И заведе ме на северната страна на града, където течеше винената река. Там видях Аврама, Исака и Якова и други, които ме поздравиха. Попитах и рекох: „Каква е тази река, господарю?” Рече ми: „Всеки човеколюбец и страннолюбец, след като излезе от света и се поклони първо пред бога, бива предаден на Михаил и през този вход бива въведен в града. Всички праведни го поздравяват като син и брат и му казват: „Понеже бяхте човеколюбци, елате да наследите града на нашия господ и всеки спроти своето дело ще бъде приет със светците в божия град.”

30. И пак ме взе ангелът и отнесе ме при реката, която течеше с масло откъм западната страна на града. Там видях мъже и жени, които пееха. Запитах: „Кои са тези?” Рече ми: „Тези са, които сами себе си отдават с цялото си сърце и не притежават пороци. Всеки, който се весели в името на бога и от все сърце пее богу, ще влезе в града.“ Посред града имаше много голям олтар. Един човек беше застанал до олтаря и лицето му светеше като слънце. В ръката си държеше псалтир и гусла, пееше “алилуя” и с гласа си изпълваше целия град. Всички, които бяха на кулите на вратата, щом го чуха, заедно повториха “алилуйя” така, че се разтресоха основите на града. И рекох: „Кои са тези, господарю, с такава сила?” Ангелът ми отговори: „Този е Давид, а това е вратата на небесния Йерусалим. Когато дойде Христос, царят на вековете, с дръзновение в славата на своето царство, сам Давид отново ще започне да пее преди всички светци, и всички праведници ще запеят с него, като чуят неговото “алилуйя”. Аз казах: „Господарю, защо Давид сам пред всички започва да пее и говори?” Ангелът ми отговори: „Защото Христос, син божи, седи от дясната страна на отца и Давид пее пред него на седмото небе; така както става на небето, по същия начин бива и на земята, защото няма полза без Давид да се пренася жертва, приношението на тялото и кръвта Христова се извършва, както и на небето.” Запитах: „Какво е алилуйя?” Ангелът ми отговори: „Разпитваш и изследваш за всичко”. “Алилуйя” се казва на еврейски за бог и ангелите; това е проче разгадаването: “Алилуйя” е “медни амаридим”, което означава слава на бога, поставил основи на всичко, всички го славим.” Аз запитах: „Кой казва алилуйя? Онези, които присъствуват и не пеят, правят ли грях?” Ангелът ми отговори: „Тези, които могат, а не пеят алилуйя, са презрени и недостойни да славят бога, който ги е сътворил.”

31. Ангелът ми каза: “Последвай ме да ти покажа неверните и грешните души, да разбереш какво е онова място.” И тръгнах с ангела, и заведе ме на запад от слънцето. Там видях небесното начало, закрепено на голяма водна река. Запитах: „Коя е тази водна река?” Рече ми: “Това е океанът, който обгражда цялата вселена.” И когато отидохме на другата страна на океана, видях, че на това място няма светлина, а тъма, тъга и скръб. И видях вряща огнена река и безбройно множество мъже и жени, потопени в нея до колене, а други до пъпа, трети до устните, а четвърти до косите на главата. И рекох на ангела: „Кои са тези, господарю, които са в огнената река?” Отговаряйки, той ми рече: „Тези са нито топли, нито студени, защото не се намират нито в числото на праведните, ни в числото на грешните. Те прекарваха времето си на земята така, че в някои дни изпълняваха божията воля, а в други — вършеха грехове и прелюбодеяние, и така не преставаха, докато измряха.” Запитах: „Кои са потопените до колене в огнената река?” Ангелът господен отговори: „Тези са, които, като излизаха от църква, се вмесваха в чуждите разговори и искаха да се карат. А онези, които са потопени до пъпа, след като приемеха тяло и кръв Христова, отиваха да блудствуват и така правеха, докато измряха. Потопените до устните се клеветяха един друг, когато се съберяха в Христовата църква; потопените до веждите пък се мразеха един друг, нахвърлящи се и лаещи срещу ближния.”

32. И видях там от северната страна на реката друго страшно място с различни мъки. То беше изпълнено с мъже и жени и огнена река течеше върху тях. Погледнах и видях много дълбока пропаст и в нея много души една върху друга. Дълбочината на реката беше 300 хиляди лакти. Видях как те въздишаха и плачеха и викаха: „Помилуй ни, господи!” Но никъде милост не намериха. Запитах: „Кои са тези, господарю?” Ангелът ми рече: „Това са тези, които не се уповаваха на бога и не го имаха за помощник.” Пак запитах: „Душите от преди 30 или 40 рода всички ли се вместват един върху друг и колко е дълбочината на пропастта?” Рече ми: „Тази дълбочина не може да се измери. Ако някой вземе камък и го хвърли в много дълбок кладенец, след много време ще достигне дъното, такава е дълбочината. Ако се метне там душата, едва достига в бездната.” Като чух това и видях, въздъхнах и заплаках за човешките синове. Ангелът каза: „Защо плачеш, ти по-милостив ли си от бога? Бог е благ и вижда, че тези мъки са големи, и пак търпи за синовете човешки, всекиго ще отпусне по своя воля според това, какво е правил на времето на земята.”

33. И видях огнена река и в нея един стар човек, който бе немилостиво влачен. Ангелите го потопиха до колене в огнената река. Дойде ангел Мелух, държащ в ръка желязна вила с четири острия. С нея измъкна червата на стареца през устата. Запитах: „Кой е този старец, когото мъчат така?” Ангелът ми отговори: „Този, когото виждаш, беше поп, който не извършваше добре службата си, а като пренасяше жертви на бога, не преставаше да яде, пие и блудствува.”

34. Малко встрани от този видях друг старец, когото носеха бързо тичащи четирима люти ангели. Те го потопиха до колене в огнената река и огнена вълна го удряше в лицето като буря и не му даваше да каже: “Господи помилуй!” Запитах: „Кой е този, господине?” Ангелът ми рече: „Този беше епископ, но не изпълняваше добре своето епископство и не живееше в благочестие, както се полагаше на неговия чин; през живота си не извърши праведен съд; не пощади вдовици, сираци, пътници и бедняци презре; затова днес му се въздава според неговите дела.”

35. И видях друг човек на онова място, потопен в огнената река до колене, ръцете му бяха протегнати и изцапани с кръв. От устата и от ноздрите му излизаха червеи. Той стенеше и викаше и казваше: “Помилуй ме, господи, защото съм наказан повече от всички, които са в тази мъка!” Запитах ангела и рекох: „Кой е този, господи?” Той ми отговори: „Този, когото виждаш, беше дякон, който ядеше от приноса недостойно и недостойно развратничеше пред бога, заради това непрекъснато приема тази мька.” Пак погледнах и видях до този човек и друг, когото ангелите с настойчивост влачеха и го хвърлиха в огнената река; той потъна там до колене. И дойде ангелът на мъчението, който имаше много нагорещен бръснач и с него режеше устните на човека, а също така и езика му. Като простенах, заплаках и запитах: „Кой е този, господарю?” И рече ми: „Този, когото виждаш, беше четец, учеше хората, а сам не спазваше божиите заповеди.”

36. И пак погледнах и видях множество други пропасти на това място. И в средата имаше множество мъже и жени — ядяха ги червеи. Аз отново заплаках, простенах и рекох: „Господарю, кои са тези?” Рече ми: „Тези вземаха лихви от лихви и се надяваха на богатството си, а не се надяваха на помощта на бога.”

37. Отидох и видях друго много твърдо място, и стена огнена около него, и тук имаше мъже и жени, които разсичаха със зъби езиците си. Рекох: „Кои са тези, господарю?” Отговори ми: „Тези са ония, които се разговаряха в църква с другарите си, не внимаваха в божиите слова и [така] похулиха божиите книги. Заради това непрестанно се мъчат.”

38. Погледнах пак и видях старец до колене в една пропаст, имаше вид като кръв. Рекох: „Какво е това място, господарю?” Отговори ми: “В тази пропаст, която виждаш, се събират всички мъки.” И там видях мъже и жени, потопени до устните и запитах: „Кои са тези, господарю.” И рече ми: „Магьосниците, които даваха на мъже и жени омайно питие и вършеха вълшебства и не им даваха покой, дока го умряха.” Там видях мъж разпънат над реката с главата надолу и безчислени червеи излизаха от него. Запитах: „Кой е този, господине!” — „Този е грабител мелничар и заради това така е измъчван.” Видях и други мъже и жени, много черни, горящи до кръста в огнената пропаст. Простенах, заплаках и запитах: „Кои са тези, господарю?” И рече ми: „Тези са прелюбодейците, които имаха свои жени, но съгрешаваха с други; и жените по същия начин развратничеха, имайки свои мъже. Заради това непрестанно ще бъдат мъчени.” Там видях и една девица, която носеше мръсна риза, видях и 4 страшни ангели, които държаха в ръцете си нажежени вериги. Те ги сложиха на шията на девицата и я поведоха към мъката. С глас заплаках и запитах ангела: „Кои са тези, господарю?” Рече ми: „Тези са девите, които опетниха своето девичество преди брака, без да кажат на родителите си, заради това заслужават мъка.” Погледнах пак и видях мъже и жени с отрязани ръце, които бяха стъпили с голи нозе на място със слана и сняг и червеи ги ядяха. Като видях, запитах: „Кои са, господарю?” И рече ми: „Тези са ония, които не проявиха милост към сироти, вдовици и бедни и не се надяваха на бога, затова приемат такива мъки.”

39. И погледнах на друга страна и видях мъже и жени, висящи над течението на реката, а езиците им бяха сухи ог жажда. Много и различни плодове имаше пред очите им, но не им бе позволено да вкусят от тях. Запитах: „Кои са тези, господарю?” Рече ми: „Тези са преждевременно нарушаващите поста, затова и непрекъснато търпят мъка.” Видях и други мъже и жени, които висяха за веждите и за косите, дърпани с железни куки. И рекох: „Кои са тези, господине?” Рече ми: „Тези са, които сами се отдаваха, но не на своите мъже, но заради блуд, така също правеха и мъжете. Заради това непрекъснато се мъчат.” Видях и други мъже и жени зачервени, видът им бе като кръв. Те бяха в огнена пропаст със смола и сяра4 и там течеше огнена река. Запитах: „Кои са тези, господине?” И рече ми: „Тези извършваха беззаконие в Содом и Гомор със злообразни мъже, заради това непрестанно ще се мъчат.”

40. И видях други мъже и жени в огнена пропаст, украсени в светли ризи, но бидейки слепи с очите. Запитах: „Кои са тези, господарю?” Каза ми: „Тези са от неверниците, които даваха милостиня, а бога не познаваха, затова непрестанно ще се мъчат.” Погледнах и видях и други мъже и жени, които огнен звяр изтезаваше непрестанно над остен и дори не можеха да кажат: “Господи, помилуй ни!” Видях ангела, който управляваше мъката, да вика високо и говори: “Познайте божия син, защото и по-рано ви казах, но не слушахте; когато се четяха божиите книги, не се вслушахте, нито внимавахте в божиите писмена; постигна ви праведен съд, вашите дела ви доведоха в тази мъка.” Аз простенах, заплаках и рекох: „Кои са тези, господине?” И рече ми5: „Това са жените, които унищожаваха божието създание с принуда, насилствено го изнасяха из утробата си. А онези са мъжете, които бяха с тях.”

Техните деца молеха бога и ангела, който беше над мъката, като казваха: „Отмъстете заради нас на тези, които ни обидиха, защото те погубиха божието създание; те прочее имаха божие име, но не опазиха божиите заповеди, а ни дадоха за храна на кучетата и да ни тъпчат свинете, други ни хвърляха в реката.” Децата бяха предадени на ангела Тимелеха, който владееше над мъките, за да ги занесе в просторното място на милостта, а техните бащи н майки пъхнаха във вечната мъка.

41. След това видях други мъже и жени, обвити с парцали и стоящи в пъкъл, изпълнен със смрад, смола и огън, и змии се увиваха около шиите им, раменете и нозете. Теглеха ги ангели, които имаха огнени рога. и с тези рога ги бодяха, говорейки: „Защо не проумяхте времето, когато бихте могли да се покаете и да послужите на бога?” Аз запитах: „Кои са тези, господарю?” Той ми рече: „Това са черноризците, които се отрекоха от света и приеха монашески образ, а мирски похоти вършеха окаяните; не проявиха никаква любов, вдовици и сироти не помилваха и ни един ден не приеха пътници; не бяха милостиви към ближния си, нито една честна молитва не поднесоха на бога поради многото грехове и леност, които им пречеха в житейската печал да извършат правда пред бога.” И ангели обикаляха заедно с тях през всички наказания. Като ги видяха тези, които бяха в мъката, рекоха им: “Ние като миряни бяхме немарливи за себе си, но защо и вие?” Ангелите ги заведоха на друго място и онези там същото им казаха: “Ние, понеже бяхме в света, знаехме, че сме грешни; гледахме вас в свят образ и ви облажавахме, като казвахме: “Тези са праведни. А сега и вие получихте вечно наказание.” Аз простенах и заплаках и казах: „О, горко на човешкия род, о тежко на грешниците! Защо са се родили?” Ангелът ми отговори: „Нима си по-милостив от бога, бог е добър, знае, че има съд, на всекиго бе позволил да постъпва по своя воля на земята.”

42. Заплаках отново много силно, а ангелът ми рече: „Защо плачеш, ти още не си видял големите мъки. Последвай ме да видиш седем пъти по-големи от тези.” И той ме взе от западните мъки и ме постави над един кладенец, който беше запечатан със седем печата. Ангелът, който беше с мене, рече на ангела, който беше на онова място: „Отвори устата на този кладенец, та да погледне божият любимец Павел, защото му е дадена власт да види всички наказания.” Ангелът ми рече: „Застани по-далеч, защото не ще можеш да търпиш смрадта, излизаща от кладенеца.” И когато прочее отвори кладенеца, от бездната излезе много лоша смрад, по-лоша от всички мъки. И погледнах долу, и видях, че камъните горяха в огън, беше тясно, колкото да се вмести един човек. Ангелът ми рече: „Ако някой бъде хвърлен в бездната на този кладенец и го запечатат, споменът за него завинаги изчезва пред отца, сина, светия дух и пред неговите свети ангели.” Рекох: „Кои са тези, господине, които биват хвърляни в кладенеца?” Ангелът ми отговори: „Които не вярваха, че Христос е слязъл в плът, че го е родила дева Мария, и казваха, че хлябът на благословението и чашата на спасението не били тяло и кръв Христови.”

43. Погледнах на запад и видях там вечно буден червей и мястото, където има скърцане на зъби. Дължината на червея беше един лакът, а имаше две глави. И видях там мъже и жени в студ и скърцане на зъби. И запитах: „Кои са тези, господине, които пребивават на това място?” Рече ми: „Тези говореха, че Христос не е възкръснал из мъртвите.” И пак запитах: „Господарю, няма ли на това място огън, нито топлина?” Отговори ми: „Тук няма нищо, освен сняг и студ.” Аз рекох: „Ако слънцето светне над тях, няма ли да се сгреят?” Ангелът ми отговори: „И седем слънца да изгреят, никога не ще ги сгреят, понеже зимата владее това място.” Като чух това, отново заплаках, въздъхнах и рекох: „Добре би било за нас грешниците да не бяхме се раждали!” И всички грешници, които бяха на онова мясго, като ме видяха да плача с ангела, извикаха и те и заплакаха.

44. След това видях небето отворено. Архангел Михаил слизаше от небето и с него слизаше цялото ангелско войнство над мъката. И видяха всички, които бяха в мъката, и всички извикаха: “Помилуй ни архангел Михаиле, защото ти се молеше за човешкия род и с твоите молитви земята досега съществува. Видяхме съда, познахме божия син, ако и по-добре би било нам да не бяхме попаднали на това място. Бяхме чували преди да напуснем света, че има съд и възмездие, но пороците и житейските пбчали не ни позволиха да се покаем.” Архангелът отговори: “Слушайте всички, които сте в мъката, говорещия Михаил, аз стоях пред бога през всичките часове на деня и нощта, непрекъснато молейки се за човешкия род. А вие сами нито един ден не се забавихте да вършите беззаконие и прахосахте времето на своя живот, в което бе възможно да се покаете, в суета. А аз се молих до днес и досега, докато бог изпрати дъжд на земята и земята роди своите плодове. Казвам ви, ако някой е направил макар и малко добро, трудих се, застъпвайки се заради него, да се отърве от съда на ада. Но где са вашите молитви, где е покаянието, где е милостинята? Изгубихте полезно време, а сега плачете. Ето и аз плача заедно с вас и с мене плачат моите ангели и възлюбеният Павел, докато благият бог прояви щедростта си и ви даде покой.” Като чуха тези думи, те извикаха и заплакаха силно и казаха в един глас: “Помилуй ни, сине божи!” Павел простена и рече: “Господи, прости на своето създание! Бъди щедър към човешките синове, помилвай своя образ!”

45. Погледнах аз и видях, че небето се огъваше като дърво, извивано от вятъра. Всички паднаха по лицата си пред престола. И видях 4 старци и 24 животни се поклониха, и видях божи олтар, и завеса, и престола, и цялата вселена. И издигна се благовоние до божия престол и чух глас, който говореше: “За какво ме молите ангели и слуги мои?” Те извикаха: “Молим те да видим твоята доброта към човечеството!” И пак видях небето отворено и божият син да слиза от него. На главата му имаше венец. Тези, които бяха в мъката, го видяха, и извикаха едногласно: “Помилвай ни сине на вишния бог, защото ти си, който даваш на всички, що са на земята и на небесата! Опрости също така и нас, откакто те видяхме си отдъхнахме.” Чу се гласът на божия син над всички мъки: “Какво дело направихте, та молите от мене покой? Моята кръв бе пролята за вас, а вие не се покаяхте. Заради вас ми удариха плесница по бузата и не се покаяхте; за вас носих на главата си трънен венец и пак не се покаяхте; молих се за вода, висейки на кръста, дадохте ми оцет и то размесен със злъч; с копие ми прободохте дясното ребро; за човешкото име избиха моите раби праведници и пророци. Над всичко това ви дадох място за покаяние. А сега, заради архангела Михаила, заради ангелите и моя възлюблен Павел, когото не искам да наскърбя, и най-вече поради моята благост, заради възкресението из мъртвите, ето, давам покой на вас, които сте в мъката, в деня и нощта на светата неделя.” Всички викнаха и рекоха: “Славим те, господи боже мой, че ни даваш почивка в този ден, добре е за нас да си починем в този ден. Видяхме и разбрахме, че за грешните подобава такава мъка, немилостив е съдът за този, който не е проявил милост.”

46. След това ангелът ми рече: „Павел всичко това?” Казах: „Да, господарю!” И пак ми рече: „Последвай ме да те заведа в рая да те видят праведниците, които са там, защото ето, чуват те и се готвят да те посрещнат с радост и веселие.”
Тръгнах след ангела и поде ме с устрема на светия дух и ме постави в рая. Рече ми: „Това място е едемския рай, от който падна Адам и неговата жена.” Като влязох в рая, видях изворите на водите. Ангелът ми рече: „Погледни тази вода, защото това е река Фисон, която обхожда цялата евиладска земя, а другата е Гион, която преминава през цялата египетска земя, третата е Тигър, която е пред Сирия, а другата Ефрат, напояваща средноречната земя 6.

47. Като отидохме на друго място, видях посадено дърво, от корените на което извираха води. Оттук бе началото на четирите реки. Дух божи почиваше на дървото и когато духът въздъхваше, водите течаха. Запитах: „От това ли дърво изтичат водите?” Рече ми: „Изпърво, преди да се появят земята, небесата и всички видими неща, дух божи се носеше над водите. Откакто по божия заповед се яви небето и земята, дух божи почива на това дърво.”

48. Ангелът ме хвана за ръката и ме заведе близо до дървото на разума, на доброто и злото. И рече ми: „Това е дървото, заради което дойде смъртта в целия свят. От него Адам взе чрез жена си и яде и като яде, бе изгонен от рая.” Показа ми и друго дърво посред рая и ми рече: „Това е дървото на живота.” Херувим с пламенно оръжие го пазеше. Като гледах дървото, видях да иде отдалеч една дева и с нея идеха 200 ангели. И запитах: „Господарю, кои са тези, които идват с голяма слава?” Отговори ми: „Това е дева Мария, господнята майка.” И като доближи, поздрави ме и каза: “Радвай се, любимче на бога, на ангелите и на хората!” И още докато говореше това, видях трима да идат отдалеч с прекрасен вид и лицата им светеха, пред тях вървяха ангели и пееха. И рекох: „Кои са тези, господине?” Каза ми: „Тези са отците Аврам, Исак и Яков.” И като дойдоха до мене, поздравиха ме и рекоха: “Радвай се, възлюблени на бога, на ангелите и на хората!” И докато казваха това, видях друг издалече да иде, много красив, а неговият ангел пееше. Запитах: „Кой е, господарю, с хубавия вид?” Отговори ми: „Не го ли познаваш?” Рекох: „Не, господарю.” Той ми каза: „Този е законодателят Мойсей, на когото бог даде законът.” И като дойде близо до мене, веднага заплака, а след това ме целуна и рече: “Блажен си, Павле, и народът вярва на твоите думи.” Това като изговори, дойдоха и други, видяха ме и рекоха: “Ти ли си прославения Павел на небето и на земята?” Аз запитах: “Кои сте вие?” Първият рече: “Аз съм Исая, когото Манасий преряза с дървена пила.” Другият рече: “Аз съм Йеремия, убит от синовете израилеви.” И още докато говорехме това, дойде друг, извика отдалеч и каза:”Блажен си, Павле, възлюблен от бога!” Запитах: „Кой е, господарю?” Той ми отговори: „Този е Ной, който живееше по времето на потопа.” И като се целунахме, радвайки се много, той рече: “Ти си Павел, възлюблен пред бога.” А аз запитах: “Ти кой си?” И отговори: “Аз съм Ной, който живя по времето на потопа, казвам ти, Павле, че навърших 100 години, правейки ковчега, без да смъквам дрехите, с които бях облечен и без да стрижа косите от главата си. И още се въздържах и не се доближих до своята жена; за сто години косите на главата ми не пораснаха, нито се измърсиха дрехите ми. През тези години се молих на хората: “Покайте се — казвам, — защото иде срещу вас воден потоп.” А те се смееха над моите думи и говореха, че в онова време не е възможна несправедливост. Мнозина не престанаха да грешат и блудствуват, защото бог не виждал това, нито вест получавал от нас, хората, нито потопна вода ще дойде в този свят. И не преставаха да грешат, докато бог изтреби всяка плът, която имаше жив дух в себе си. Знайте, че господ обича един праведник повече от целия грешен свят. Казвам ти, Павле, блажен си и блажен е народът, който вярва в тебе.” И като се обърнах, видях други двама издалече. Запитах: „Кои са тези, господине?” Той ми каза: „Този е Илия и другият Елисей.” Като дойдоха, поздравиха ме. Запитах ги: “Кои сте вие?” И като отговори единият от тях, рече: “Аз съм пророк Илия, а този е Елисей, него никой не може да раздели от божията любов. Аз съм Илия, помолих се да не завали дъжд 3 години и 6 месеца, заради човешките неправди. Справедлив е истинният бог, който изпълнява волята на своя угодник. Защото много пъти ангелите го молеха, [за дъжд], но бог рече: “Потърпете, докато Илия се помоли за бездъждието, тогава ще заповядам и ще пратя дъжд на земята.” На нашия бог слава във вековете, амин!