Данни

Заглавие Слово за светата Троица
Автор

Донка Петканова

Издател

Катедра по кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, Софийски университет

Публикация

Електронно издание

  • Андрей Бояджиев
  • Източник

    Петканова, Донка (съст. и ред.). 1982. Стара българска литература. Том. 1. Апокрифи. София: Български писател.

    Авторски права

    CC BY-SA 4.0

    Дата 2021

    Текст

    Слово за светата Троица

    Заглавието у Л. е „Страннолюбие Аврамово. Слово за света Троица”.

    [Ел. издание по Тиквешкия сборник от Scripta Bulgarica: Цикъл разкази за Авраам. Разказ за гостолюбието на Авраам ]

    1. Аврам винаги имаше обичай да не яде без гости. Дяволът обаче беше запрял всички пътища, та да не дойде никой при Аврама.1 И прекара Аврам пет дни, без да яде. Бог видя неговото търпение и сам слезе с архангелите Михаил и Гавраил2, като се престориха на пътници, които си вървят по пътя. Като ги видя отдалече, Аврам много се зарадва и рече: „Слава на тебе, боже наш, който си ми изпратил гости, та и аз да ям хляб в моя дом.” И посрещна ги, и поклони им се, и рече им: „Братя, елате в дома ми да ядем хляб!” Те му казаха: „Бърза ни е работата, не ще да дойдем.” Аврам ги молеше с обилни сълзи, те не искаха. Аврам рече: „Бога ми, елате у дома, понеже сърцето ми е сковано като в лед от глад.” И тогава дойдоха.

    2. Когато Сара ги видя, постави вода на огъня, за да омие нозете им. И като ги миеше, рече си: „О, велико чудо, на всички минаващи оттук омих нозете, но такова чудо не видях. Аз ги докосвам, а те се изплъзват из ръцете ми.”

    3. Аврам рече: „Донесете охранено теле.” И донесоха, и заклаха го, и направиха гозба. По време на яденето гостите запитаха: „Господине, где са вашите деца?” Аврам отговори: „Нямам чеда.” А те рекоха: „Отсега да родиш син.” Сара се усмихна и каза: „Господа, ние сме стари, как ще родим?” Когато се канеха да станат от трапезата, дойде кравата, ревяща за телето. И господ благослови костите на телето, то оживя и започна да суче от кравата. Аврам видя и се просълзи3, а Сара рече: „Аз казах истината, която видях и разбрах.”

    4. Аврам се поклони и запита: „Господа, разкрийте ми кои сте вие и накъде отивате.” Господ каза: „Няма да скрия аз от моя възлюбен Аврам. Отиваме в Содом и Гомор. Там хората са грешни, ще ги погубя, аз съм Творецът.” Тогава Аврам запита: „Господи, ако там има 50 праведници, ще погубиш ли града?” Господ отговори: „Няма да го погубя, нито заради 40, нито заради 30, нито заради 10 праведници не ще погубя града.” Аврам се върна у дома си.

    5. Светата тройка влезе в Содом и Гомор и посети Лотовия дом. И видяха содомяните, събраха се и заплашваха да ги уловят и да прелюбодействуват с тях. Лот им даваше дъщеря си, като им казваше: „Вземете дъщеря ми, оставете тези трима мъже.” Онези не искаха, а пожелаха да разрушат къщата. Господ каза на Лот: „Остави ги да дойдат!” И когато се приближиха, бог изпрати пламък и ги изгори. А на Лот каза: „Вземи челядта си и иди в планината, която се нарича Игор.”4 И Лот стана, за да отиде, където му заръча бог. Жена му се обърна назад и се превърна в мрамор5.

    6. И завря земята от огън и смола и от небесата идваха огнени искри6. И погълна огънят двата града, а Лот остана в планината. Като мислеше, че целият свят е погинал, той се свърза с дъщерите си7. И беше сам за себе си зет и тъст. Когато осъзна случилото се, стана, плачейки и биейки лицето си. И отиде при Аврам и му се изповяда. Аврам каза: „О, горко ти, чедо мое, къде ще има прошка такъв грях?!” И му показа огън край реката, наречена Ило, защото този огън е неугасим и люти зверове го пазят. Там го изпрати, за да погине от лютия звяр.

    7. Лот отиде и намери звяра заспал. Взе три главни и ги занесе на Аврам. Аврам ги видя, позна ги и се учуди. Тогава рече8: „Иди и ги посади; когато пуснат лист, тогава си простен.” Той ги посади далеч от водата9; три пъти на ден ги поливаше и за три месеца пораснаха. Лот отиде при Аврама и му рече: „Отче, главните се хванаха.” Аврам отговори: „Когато дадат плод, тогава си простен.” И пак Лот носеше вода10, като плачеше и разкървавяваше лицето си. Бог чу сърдечната молитва, цъфнаха главните и дадоха плод. Лот взе от плода и занесе на Аврам11. След това Исак се роди. И тогава Аврам прослави бога заради двете радости и рече: „Слава на тебе, създателю на вселената, днес ме дари с два дара добри.”12