Съдържание

• Детството на нашия Господ, как расна и как правеше чудеса
• За текста
• Превод

Детството на нашия Господ, как расна и как правеше чудеса

[За текста]

Апокрифът е известен в науката като „Томино евангелие“ или като „Детство Исусово“. По-правилно е да се нарича „Детство Исусово“, защото в повечето преписи стои подобно заглавие, а и за да не се смесва с един друг апокриф — „Евангелие на Тома“.

Творбата днес е известна в две гр. редакции, в една латинска, сирийска, етиопска, арабска, грузинска. Според досегашните изследвания възниква през II в. най-вероятно в Сирия (вж. Хенеке — Шнеемелхер, 1, с. 290—293). В славянската книжнина творбата е позната в 6 преписа. Те показват езикови и съдържателни различия, затова според Й. Иванов може да се говори за няколко превода. И тъй като почти всички преписи съдържат българизми, Й. Иванов смята, че тези преводи са правени в България. Според Отеро (вж. Otero 1967) различията могат да се обяснят с грешки или с неразбиране на стария текст, на места с обработка на текста. Според него на славянски е направен само един превод, затова трябва да се говори за няколко славянски редакции, а не за преводи. Според Отеро „църковнославянският“ превод на „Детство Исусово“ има български произход. По въпроса за времепоявата на превода изследвачите са единни. Творбата се споменава в Погодинов индекс; при това в езика ѝ има податки за старинност. Смята се, че апокрифът е преведен в края на Х или началото на XI в. Преводът обаче не произхожда от запазените днес гръцки редакции, а от някаква непозната трета редакция.

Издания: Яцимирский 1898: 93—143 (по бълг. пр. от XIV в., писан по времето на Ив. Александър); Иванов, Богомилски книги, с. 230—238 (текстът е препечатан от изданието на Яцимирски, като липсващите части са допълнени по Хлудов пр.; историко-литературни бележки на с. 230—238); Попов, Описание рук. и каталог, с. 320—325 (по пр. от XIV в., срб. ред.); Архангельский, К истории..., с. 103— НО (по сб. 309/68, XVI в. от НБКМ); Новакович 1876: с. 48—55 (по пр. от XIV в., срб. ред); Лавров, Апокр. тексты, с. 111—118 (по Соф. пр. от XVI в., сб. № 308); Сперанский 1895: с. 102—105 (по пр. от XVI в., р. ред.); Адрианова 1910: 29—47 (два украински пр. от XVIII в. с добавка на нови епизоди).

Апокрифът е превеждан на западноевропейски езици, но обикновено от гр. и лат. образец. От славянските текстове немски превод на творбата направи Отеро, пос. съч. с изследване и отбелязване на различията между слав. преписи и гр. редакции.

Новобългарски преводи по Софийски пр. в сб. 308: Ангелов — Генов, с. 255—262 (частичен, без последните 9 епизода); К у е в, в: Христоматия, с. 168—171 (също частичен в границите на препечатаните от Ангелов части). Тук текстът на апокрифа по Софийски пр. се явява изцяло, като за първите 11 епизода използувам превода на Куев с някои изменения, съобразно с оригинала, а останалите 9 епизода превеждам по изданието на Лавров. В научно отношение Соф. пр. заслужава по-голямо внимание, тъй като съдържа моменти, които трудно се обясняват с обработка на староб. превод, с грешки или с неразбиране на подложката; те по-скоро подсещат за гр. основа. Освен това той е най-обширен и съдържа подробности, които в други текстове липсват.

[Превод]

1. Аз, братя, Тома израилтянинът, известих на всички от народа1 да знаете как нашият господ направи голямо чудо по време на детството си2.

2. Исус Христос се роди в страната, която се нарича Витлеем, в града Назарет. Когато беше на 5 години, играеше като дете с еврейските момчета. Там течеше една речица. Исус събра чисти клонки и макар млад, стори следното: взе кал и направи 12 птичета. Когато Исус направи птичките, беше събота и имаше много еврейски деца, които играеха с него. Един от юдеите, като видя какво върши Исус в събота, отиде да извести на баща му Йосиф, казвайки това: „Твоето момче играе край речицата. То взе кал и направи 12 малки птичета — и така оскверни съботата.“ Исус плесна с ръце и рече на птиците: „Литнете, възпейте и помнете мене живия.“ Птичетата веднага литнаха и като летяха, пееха. И видяха хората, ужасиха се и отидоха да съобщат на другите за видените чудеса, които направи Исус.

3. В това време синът на книжника Ананий беше там с баща му Йосиф. Той взе върбова пръчка и развали вирчето, което Исус беше направил; и водата изтече. Когато Исус видя вирчето развалено, не му стана добре. И му рече: „Нечестиви и неразумни содомянино3, какво ти пречи моето вирче и моята речица? Още сега да изсъхнеш като дърво и да не даваш нито плод, нито листа!“ И в същия момент детето изсъхна. Като побягна, Исус си отиде в къщи, а родителите на отслабналия дойдоха, оплакаха младостта му и говореха на Йосифа: „Такова ли дете имаш!“

4. Когато друг път Исус вървеше, друго момче тичаше след него и скочи на рамото му. Исус се разгневи и му рече: „По своя път да не достигнеш до дома си!“ Момчето веднага падна. Родителите му горко заплакаха и рекоха: „Откъде се взе това момче, готово да направи всичко?“ Те срещнаха родителите на Исус и рекоха на Йосиф: „Ти, който имаш такова момче, не бива да живееш с нас в този град. Ако ли искаш да живееш с нас, учи го да благославя, а не да кълне нашите деца.“

5. Като повика Исус, Йосиф му каза: „Защо кълнеш така чуждите деца да страдат много и да ни мразят? Ще ни изгонят от този град.“ Исус рече на баща си: „Аз зная, че това не са мои думи, но ще премълча заради тебе, татко, а те нека получат според делата си.“ И гледащите веднага ослепяха и много се уплашиха. След това не смееха да го гневят, защото каквото и да кажеше, зло или добро, сбъдваше се. А Йосиф, като видя какво прави Исус, разгневи се, хвана го за ухото и го опъна. Момчето Исус възнегодува и му рече: „Достатъчно ти е да ме търсиш, побой-нико,д наистина ли знаеш, че съм твой? Ти не ме оскърбявай, защото аз съм твой и при тебе ще дойда.“

6. Тук стоеше един учител на име Закхей, слушаше какво казва Исус на баща си и много се чудеше, че момчето говори такива думи. Като дойде бързо, рече на Йосиф: „Имат мъдро дете. Доведи го и дай да го науча на книга и мъдрост, да слуша старците, да обича другарите си, да поменува дедите си и да почита родителите си, за да бъде и той почитан и обичан от своите деца.“ Йосиф се ядоса и рече на учителя: „Та кой може да го научи?“ А Исус рече: „Какво ми говорите, аз ви зная кои сте и кога сте се родили. Истина ти казвам, учителю, че когато ти се раждаше, аз съществувах тук и те знаех, преди да се родиш. Ако ти, учителю, искаш да бъдеш съвършен, послушай ме и аз ще те науча на премъдрост, която не знае никой освен мене и оня, който ме изпрати при вас да те науча. Защото аз съм ти учител, а ти ще се наречеш мой ученик, понеже аз зная колко години си живял и колко още ще живееш. И когато видиш моя кръст, ще повярваш, че реченото от моя баща е истина. И ще повярваш, че аз съм господар на всичко, а вие сте чужди.“ Присъствуващите тук деца слушаха, чудеха се и високо извикаха, казвайки: „О, ново и преславно чудо! Това момче няма още пет години, а говори такива думи, Никога не сме чували да говори така нито архиерей, нито законоучител, нито книжник4, нито фарисей, нито пък друг някой, както това дете5. А Исус рече: „Вие се чудите и пак не вярвате в истината. Аз зная кога са се родили вашите бащи. И тържествено ви казвам, че наистина зная и тоя, който ме изпрати при вас, преди още да е създаден светът.“ А юдеите, като чуха какво говори, уплашиха се и не можеха да възразят. Детето Исус дойде, скачаше, играеше и ги укоряваше, казвайки: „Виждам, че имате малко ум и не разбирате как се прояви у мене славата.“ А учителят рече на баща му Йосиф: „Доведи това момче в училището. Аз ще го науча на книга.“ Йосиф улови Исус за ръка и го даде на учителя. Учителят го заведе в училището и като му написа алфа, вита, повтаряше му много пъти написаното. Момчето мълчеше и дълго време не го слушаше. А след това учителят се разгневи и го удари по главата. Исус рече: „Не постъпи добре. Аз искам да ти кажа повече неща, отколкото ти ми казваш, и не искам да се уча при тебе. Аз зная книги, чрез които ще те науча, защото те са в мене — звънящи като мед и звучащи като кимвал. А вие нямаме нито глас, нито мъдрост, нито пък силата на душата и разума. И като помълча, Исус изговори всички букви от алфа до вита с голямо старание. След това погледна учителя Закхей и рече му: „Лицемерецо, ти не знаеш алфа, а учиш вита. Най-напред трябва да знаеш алфа, за да ти повярвам на вита.“ И започна да обяснява природата на първата буква пред всички слушащи го, казвайки на Закхея: „Слушай, учителю, и разбери уредбата на първата буква. Тя има две прави черти и една в средата, както ги виждаш събрани в остри върхове, извисени, ликуващи, с три ъгли, еднакви на вид. Алфа има правило.“ Като чу тия думи от детето за устройството на първата буква, учителят се чудеше на тоя отговор и на знанията му: „О, горко ми! Обезумях, окаяният аз, и се посрамих, брате Йосифе. Вземи детето и по-скоро го отведи, защото не мога да търпя да го ръководят боговете, нито погледа му, нито добрите му думи. Детето не е от земен произход. Дали наистина това не е сам бог или ангел! Коя утроба го износи или коя майка го откърми? Аз не зная. О, горко ми, другари мои! Забравих се и изгубих ума си. Измамих се, окаяният! Поисках да имам ученик, а си намерих учител. Посрами ме едно дете! Посрамих старините си. Озлобен ще умра. Повече не мога да гледам момчето, нито лицето му, защото бях победен от едно малко дете. Не зная какво да кажа или да изповядам. Не мога да свържа началото с края. Вземи детето, Йосифе, и го заведи в къщи.“ А детето Исус силно се изсмя на юдеите, които бяха при Закхей, и рече: „Вие няма да ми донесете плод. Слепите ще прогледнат, глухите ще чуят и неразумните по сърце ще разберат, че аз съм дошъл от небето да ви избавя и да ви призова към висините, както заповяда оня, който ме изпрати при вас.“ И когато детето замълча, всички паднаха, понеже бяха прокълнати. И никой не смееше да го гневи, за да не ги прокълне и да направи всички злощастни.

7. Няколко дни по-късно Исус играеше по зида на кулата6. През прозореца проникна слънчев лъч. Исус скочи и седна на лъча. Друго дете видя и поиска и то да седне с Исус на лъча, но падна от кулата и умря. И като видяха останалите момчета, които бяха с него, затекоха се да обадят на родителите му, че детето им е паднало от кулата. Родителите на умрялото дойдоха и казаха на Исус: „Ти си съборил нашето дете.“ Исус отговори: „Не съм го блъснал аз, но то само поиска да скочи и да седне на лъча и падна.“ Но родителите взеха Исус и го заведоха в съдилището. Те крещяха пред съдията срещу Исус, казвайки: „Този уби нашето дете и е виновен за кръвта му.“ А съдията попита Исус: „Ти ли уби детето?“ Исус отговори: „Питайте самия него.“ А те рекоха: „Как ще питаме разкъсано тяло и счупени кости?“ Тогава Исус го улови за ръка и рече: „Еноний7, така беше името му, стани и кажи кой те блъсна.“. Детето веднага скочи пред всички и рече: „Не ме събори Исус, аз сам паднах.“ Като видяха това всички, които бяха в съдилището, чудеха се. А родителите на детето прославиха бога, извършил чудо, и се поклониха на Исус.

8. Друг път пък един юноша цепеше дърва у съседите си. Удари със секирата, пресече десния си крак и умираше от болки. Вестта се разнесе и се стекоха много хора. Детето Исус тичешком дойде и едва се промъкна между народа. Улови пострадалия за болния крак и веднага кракът оздравя. Исус рече: „Момко, стани да цепиш дърва и си спомняй за мене, Исуса!“ Всички се поклониха и рекоха: „Наистина, бог живее в него!“

9. Като навърши 6 години, майка му го прати да налее вода и да я донесе в къщи. А Исус изпусна съда и го счупи. Тогава простря дрехата, с която бе облечен, напълни я с вода и я занесе в къщи на майка си. А майката, като видя мъдростта и чудото, което Исус направи, целуна го.

10. По време на жетва момчето Исус излезе с баща си да сее пшеница на нивата. Когато баща му Йосиф сееше, Исус му поиска един спуд8 и го пося, ожъна и овърша. И направи 100 големи спуда, повика бедните на хармана и им раздаде много пшеница. И сам взе от посева и му останаха 20 спуда9.

11. По това време Исус беше на 8 години. Баща му дялаше един чукан за врата на някой си богаташ на име Тектон10, но не беше по мярката, защото едното дърво беше късо. И Йосиф много се наскърби. А Исус рече на баща си: „Не скърби за това, а постави там двете дървета равно.“ Йосиф направи така, както му заръча Исус. И като потегли късото.дърво, [Исус] го изравни с другото. „Направи [сега], каквото искаш.“ — каза той. Тогава Йосиф взе детето, целуна го и рече: „Боже, блажен съм, че имам такова дете, което ми даде бог.“

12. Йосиф, като гледаше старанието, възрастта и мъдростта на детето, пак си помисли как ще да бъде да не умее книга. Заведе го [в училището] и го даде на друг учител. Учителят рече: „На кои книги да го науча?“ А Йосиф му отговори: „Изпърво на елинските, а след това на еврейските.“ Учителят познаваше това дете и се боеше от нрава му. Той написа алфа и вита и му рече: „Кажи алфа!“ Исус каза „алфа“. Кажи вита!“ — рече учителят, но Исус известно време не отговори. После му каза: „Ако си добър учител и знаеш добре книгите, обясни ми значението на буквата „алфа“, а аз ще ти отговоря за вита. Учителят се разсърди и го удари по главата. Детето Исус го прокле и той падна по лице изнемогнал. Детето Исус отиде у дома си. Баща му Йосиф много се наскърби и нареди на майка му: „Не го пускай из къщи, за да не страдат тези, които го гневят!“

13. На следната година друг учител, приятел на Йосиф, рече: „Доведи го при мен, за да го укротя и да го науча на мъдрост.“ Йосиф отговори: „Ако можеш да го укротиш, вземи го и го учи.“ Детето стана и отиде в училището, намери на полицата книги и ги разтвори, но не четеше онова, що бе писано в тях. Отвори устата си и говореше, с дух свети ги учеше на закон. Онези, които бяха там, го слушаха и се молеха да им говори повече. Много народ се беше събрал при Исуса и се чудеше на неговата красота, на учението му и на правилността на словата му — как говореше едно дете такива неща. Баща му като чу, уплаши се, изтича в училището и разбра. Учителят рече: „Йосифе, да знаеш, брате Йосифе, предаде ми ученик, а аз намерих учител. Защото той е изпълнен с премъдрост и благодат, дивно нещо има в него. Вземи го, брате, и го заведи у дома си!“ Исус като чу това, което учителят каза на баща му, веднага се засмя и рече: „Понеже право каза, заради тебе и онзи човек [прокълнатия учител] ще се спаси.“ И учителят се излекува.

14. Малко дни след това, когато Исус минаваше край строящ се идолопоклонски храм, падна една керемида и го удари. Исус рече: „Събори се, зло създание!“ В този час то се събори до основи. И пак рече Исус: „Да се съзида добро здание, не за демонско жилище.“ И веднага се създаде много изкусно11.

15. Друг път Исус се разхождаше между евреите и запита: „Къде са ви децата?“ Те отговориха: „Играят в свинската кочина“ — бяха се затворили в кочината. Исус пристъпи към кочината и каза: „Какво има тук?“ Те [децата] отговориха: „Свине.“ А Исус рече: „Нека станат свине!“ И станаха свине12.

16. Друг път Исус отиде при един лекар и започна да се учи да лекува. Там идваше сляп човек с едно око и то повредено. Веднаж слепият човек, като дойде, не намери лекаря, тъй като беше излязъл някъде далече. Завари обаче Исус, който му рече: „Чудя ти се, човече, как тъжиш за болното око, а за невиждащото не се грижиш.“ Като чу тези думи, човекът се зачуди и каза: „Какво да направя?“ Исус му отговори: „Искаш ли да те излекувам?“ Той му рече: „Искам.“ Тогава Исус се докосна до неговите очи и сляпото око прогледна, а болното оздравя.

Човекът донесе на лекаря хляб, вино и други дарове. Лекарят видя, че той има две очи, и не го позна. Чудеше се за кого ли бяха донесени даровете. Запита го: „Кой си ти, който ми носиш тези неща, не те познавам“. Човекът му каза: „Не ме ли познаваш, имах едно око и се лекувах при тебе.“ Лекарят се зачуди и запита: „Как оздравя, защото и двете бяха повредени, и с двете не виждаше.“ Той му съобщи истината: „Твоят добър ученик излекува очите ми.“ Лекарят запита: „Как стана, как те излекува?“ Той му разказа: „Търсех тебе и не те намерих, но сварих тук твоя добър ученик. И като ме погледна, рече ми: „Чудя ти се, човече, как тъжиш за болното око, а за сляпото нехаеш.“ Аз слушах и рекох: „Та какво мога да сторя?“ А той: „Ако искаш, ще те излекувам.“ Аз казах: „Искам.“ И докосна се до очите ми, и затвореното ми отвори, а болното излекува“. Лекарят възревнува в ума си, изпрати излекувания човек, после повика Йосифа, наречения Исусов баща, и му каза: „Вземи своя син и го отведи, тъй като знае цялото лекарско изкуство.“ Йосиф взе детето си и го заведе у дома си.

17. Йосиф изпрати сина си Яков да свърже храсти и ги донесе в къщи. Детето Исус също отиде с него. И ето, люта змия клъцна Якова по ръката. Ръката се вцепени и не можеше да се прегъва. Исус дойде, духна върху ухапаното място и тогава ръката му се отпусна, а змията умря.

18. Случи се, че умря друго дете у съседите и майка му плачеше. Исус, като чу, че плачът бе силен, завтече се веднага и видя детето мъртво да лежи върху скута на майка си. Исус докосна гърдите му и рече: „На теб говоря, детенце, не умирай, но жив да си у своята майка!“ И веднага детето се надигна към него. Исус рече на жената: „Вземи детето си!“, а на него каза: „Помни мене, Исуса!“ Хората, като видяха, удивиха се и рекоха: „Наистина в това дете виждаме да живее или бог, или ангел, защото всяко негово слово се превръща в дело.“

19. Когато Исус беше [на 12 години]13 според обичая на празника Пасха отиде с другари да приеме пасха. Йосиф и Мария се завърнаха в къщи, а момчето Исус остана в Йерусалим. Неговите родители не разумяваха какво прави, мислеха, че е с дружината. Като измина деня14, отидоха да го търсят сред другарите, но настъпи утрото и те не го намериха. Върнаха се в Йерусалим и скърбящи го търсеха. След три дена го намериха в църквата да седи сред учителите, които слушаха закона, който четеше, питаха за него и искаха да го разберат. И всички слушатели внимаваха. Всички се чудеха как това дете обяснява на старейшините и учителите, като им тълкува главите на закона и пророческите притчи15. Майка му Мария дойде и му каза: „Защо ни стори така, чедо?“ Исус отговори: „Че защо ме търсите, не знаете ли, че съм в тези неща, които са на моя отец; в тях подобава да бъда с книжниците.“ Фарисеите запитаха майка му: „Марийо, ти ли си майка на това дете?“ Мария отговори: „Аз съм.“ Рекоха: „Блажена си между жените и блажен е плодът на утробата ти! Такава голяма мъдрост никога не сме виждали, нито чували.“