Слово за Исак

Данни

Заглавие Слово за Исак
Автор

Донка Петканова
Издател

Катедра по кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, Софийски университет
Публикация

Електронно издание

  • Андрей Бояджиев

    		•
    Източник

    Петканова, Донка (съст. и ред.). 1982. Стара българска литература. Том. 1. Апокрифи. София: Български писател.
    Авторски права

    CC BY-SA 4.0
    Дата 2021

    Текст

    Съдържание

    Слово за Исак

    [За текста]

    Този разказ сравнявам с Панагюрски сб., който ми изглежда по-изправен в сравнение с преписа на Лавров. Отбелязвам го с П.

    [Превод]

    1. Исак растеше в дома на своя баща. Когато стана на девет години, дойде ангел при Аврама и му рече1: „Така казва господ: ако ме обичаш, Авраме, заколи своя син и ми принеси жертва!“ И ангелът му показа мястото. Аврам не разказа никому случилото се. Той взе един роб и сина си Исак и отиде на мястото, което му посочи господ.

    Исак запита: „Татко, къде отиваме?“ Аврам отговори: „Ще принесем жертва на бога.“ Когато стигнаха на мястото, пренесоха дърва с ослето. Исак направи огън и жар. Той каза на своя баща: „Татко, огънят вече е готов, и жарта също, къде е овцата?“ Аврам отговори: „Бог вижда овцата.“ После рече на роба: „Вземи ослето и иди някъде!“2 Робът отиде.

    2. Аврам хвана Исака и го поведе на заколение. Когато Исак разбра това, рече на баща си: „Татко, татко, вържи ми ръцете и нозете, та още недоклан да не те ударя и да не сторя грях.“3 Когато Аврам го възви и сложи ножа на гърлото му, ангел господен рече: „Авраме, Авраме, не прави никакво зло на своя син; погледни вдясно от себе си и виж в садоковия храст един овен.“ „Садок“ се нарича лободата. Аврам погледна, пусна сина си4 и се върна в дома си.

    3. Когато Исак порасна, баща му го предаде на своя любим роб Андрей и рече: „Вземи своя господар и го ожени в Ханаон, където е майчиното му родно място.“ Андрей взе Исака. Аврам и майка му Сара го благословиха, също благословиха и Андрей. Андрей взе много роби, домашни животни, камили и отиде в Ханаон да търси жена за своя господар. Той пристигна там и обходи много халдейски земи. Не беше весело на сърцето му. Пристигна в Савър и намери сред народа много девици и на кладенеца една мома, която беше много красива. Тя го посрещна с вода и рече: „Искате ли вода?“ Андрей се напи със своята дружина и прослави бога. Напои и животните. Андрей запита: „Кажете ми, деви, къде можем ние и животните ни да прекараме нощта?“ Същата мома рече: „У моя баща има място за почивка, а за камилите храна.“

    4. Ребека заведе всички при баща си. Когато влязоха в дома на баща й, предадоха целия керван на Ребека. На утрото я украсиха със злато и бисер и като я взеха, поведоха я към Аврама в Месопотамия. Там излязоха да я посрещнат. Ребека рече: „Покажете ми моя годеник.“ Когато й го показаха, Ребека се поклони на Исака и го поздрави. Щом настъпи нощта, Аврам отиде с Исак при Мелхиседек и той ги благослови.

    1. П. — „Аврам отхрани своя син до 18-годишна възраст. Господ рече на Аврама.“
    2. В П. робите са двама. Тези думи са казани, преди да стигнат посоченото място и в по-друг смисъл: „Останете тук с ослето, а аз с Исак ще видя мястото.“ Сетне следва разговорът на Аврам със сина си.
    3. В П. към това още: „Понеже всеки заклан се мята, без да вижда. И свърза Аврам ръцете и нозете му.“
    4. [4] В П. — „Аврам взе овена, принесе жертва на бога и се върна.“ Оттук нататък разказът е още по-различен, затова го привеждам изпяло: Аврам видя своя роб, когото имаше от халдейската земя, откъдето е Сара, майката на Исак. Рече му: „Ти иди да намериш жена на моя син.“ И влезе Андрей в халдейската земя. И рече: „О, велико чудо, как аз ще намеря жена за моя господар?“ Дойде на кладенеца, където идваха всички хора. Там видя девици, които бяха дошли да черпят вода. Той им рече: „Коя от вас ще ми даде вода?“ Едната от тях, името й беше Ребека, каза: „Аз ще ти дам вода. И добитъка ти ще напоя.“ Андрей й каза: „Удобно ли е да отседна в дома на баща ти?“ Ребека отговори: „Има и за твоите животни храна.“ Андрей влезе в дома на бащата на Ребека. Поставиха му трапеза да се нахрани. Андрей рече: „Не за ядене съм дошъл, но да призная, дошъл съм да търся жена на моя господар.“ И им разказа цялата истина. На сутринта Андрей взе Ребека с роби и домашни животни и я заведе в дома на Аврам. Исак играеше с другите момчета. Той посрещна Ребека, а тя му се поклони. Тогава влязоха при Аврам. Аврам ги благослови. Те родиха двама сина — Исав и Яков. Исак правеше хляб, а Исав седеше близо до своя баща, беше лаком за хляб. Каквото даваха на Исав, все малко му беше. Яков страдаше и даваше от своя дял на брат си. Един ден Яков каза на своя брат Исав: „Така не подобава, аз да съм долу, а ти горе. Но ако искаш винаги да ти давам, седни ти долу, и аз горе, та да ти давам отгоре надолу, понеже не подобава отдолу нагоре да се подава.“ Така поради лакомство Исав изгуби честта си и себе си погуби.