Данни

Заглавие Как Давид написа Псалтира
Автор

Донка Петканова

Издател

Катедра по кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, Софийски университет

Публикация

Електронно издание

  • Андрей Бояджиев
  • Източник

    Петканова, Донка (съст. и ред.). 1982. Стара българска литература. Том. 1. Апокрифи. София: Български писател.

    Авторски права

    CC BY-SA 4.0

    Дата 2021

    Текст

    Как Давид написа Псалтира

    [За текста]

    Творбата не е отбелязана в индексите. В южнославянската книжнина е известна в няколко преписа, които очертават два варианта. Единият се открива в Тиквешки рък., вторият в Панагюрски сб. № 433, XVI в., НБКМ (Цонев, Опис 1, с. 445). Текстът е публикуван от Начов, Тиквешки рък., с. 398. Вторият вариант не е публикуван. Той е по-кратък и не особено интересен. В него липсват първите три епизода, а последният е развит по-широко. От него са известни и руски редакции. По р. пр. от XVI в. отпечатан у Попов 1875: с. 67.

    Превеждам по Тиквешки рък. по изданието на Начов, Тиквешки рък..

    [Превод]

    Давид се закълна на бога, обеща на Яковлевия бог, когато се възцари, да намери място за него. Той седна да пише псалтир, а не знаеше откъде да започне и какво да пише. Имаше един велможа, името му беше Виор. Той пожела тайно да говори на царя. Царят му рече: „Ела през нощта и ми разказвай.“ Виор отиде вечерта и видя един юноша, който шепнешком говореше на ухото на царя. Виор не се обади, а си излезе.

    На утрото царят отиде при него и му рече: „Ти защо не дойде скришом и не ми разкри. Пак ти казвам, ела довечера и ми разказвай.” Виор отново дойде, повторно видя юношата, който шепнеше в ухото на царя, и пак се върна. На сутринта царят му рече гневно: „Защо не дойде, както ти казах?” Виор отговори: „Господарю, три пъти дойдох, ни веднъж не те намерих сам.„Царят подразбра и му каза: „Ела довечера.” Когато той дойде, Давид го запита: „Има ли и сега човек, както винаги?” — „Има господарю” — отговори Виор. Тогава Давид разбра, че ангел му диктува да пише.

    При царевата тъмница имаше блато и жабите крякаха, когато той пишеше. Давид заръча на своите слуги да затискат жабите със сажди и слама, за да не крякат. Една нощ Давид видя една голяма кална жаба върху своето писание. Той я хвърли. Тя дойде втори път и му изкаля писаното. Давид много се зачуди. После трети път намери жабата върху писанието. Рече: „О, дяволе, защо пакостиш така?” Тогава жабата проговори на Давида: „Няма да ти позволя да славиш бога, както ги на мене не даде.” Давид заповяда на слугите си да се махнат от блатото. И отново се чуха гласовете на жабите. Тогава Давид рече: „Всяко дихание да хвали бога!”

    Той написа псалтира. Съдържаше всичко 375 псалома. И заля ги Давид с олово и ги хвърли в морето. Рече: „Ако това слово е истинно, да излезе от морето!”

    Псалтирът престоя в морето 70 години. След Давидовата смърт Соломон хвърли мрежа и извлече оловото. И намери псалтира със 153 псалома. Тях той възвести на света. И изпълни се светът с псалтирските писания.

    Така и господ наш Исус Христос в последно време хвърли мрежа на това място и улови 153 риби. И както Соломон изпълни целия свят с псалтира, така и апостолите напълниха целия свят с правата божествена вяра. Рибите бяха Новия завет и Христовото кръщение. На нашия бог слава във вековете, амин.