Съдържание

• Слово за цар Давид пророк, как се зачена и как се възцари
• За текста
• Превод

Слово за цар Давид пророк, как се зачена и как се възцари

[За текста]

Творбата не е посочена в индексите. Ако се съди по преписите ѝ, преведена е на български преди XV в. Точното време на превода засега е трудно да се определи. Яцимирски наброява 8 преписа от апокрифа (Библ. обзор, с. 173—174), повечето южнославянски. Всички пр. показват един и същ превод.

Издания на текста: Яцимирский 1906: 110—114 (по сб. от XVI в., б. ред.); Начов, Тиквешки рък., с. 394—398.

Превеждам творбата по Тикв. ркп. с минимални поправки и допълнения според Я ц. Допълненията поставям в ъглести скоби.

[Ел. описание на Тиквешкия сборник: Repertorium: Тиквешки сборник; Издание на сайта на българския исторически речник: Tиквешки сборник; Преписи на текста: Repertorium: Разказ за пророк и цар Давид]

[Превод]

1. Есей беше силен и здрав мъж, в сърцето си пазеше божиите заповеди и служеше добре на бога. С жена си Езавела имаха 8 синове. [Посъветваха се помежду си] и си обещаха да се отрекат и да не се докосват един до друг за плътска похот. Езавела , неговата жена, повика слугата, когото обичаше, и му каза: „Ако опазиш своя господар, ще ти дам много имот. А поиска ли за себе си жена, извести ми, нищо не скривай от мене.“ Заклеха се и решиха. Андрей рече: „Да бъде според думата ти!“

И така [Есей и Езавела ] се пазеха 12 години. Един ден Есей каза на своя роб Андрей: „Намери жена, защото сърцето ми иска жена.“ Андрей рече: „Господарю, познавам една добра жена далече от твоя дом.“ — „Иди и ми я доведи тук!“ — каза той и му даде злато. Андрей отиде при своята господарка Езавела и ѝ съобщи. Тя дойде през нощта и се събра с Есей , а той не позна, че е неговата жена.

2. Езавела зачена дете, роди и го нарече с името Давид , по еврейски „откраднат“. Есей не узна за това, тя го запази в тайна. Когато момчето стана на 7 години, заведе го при овцете и го предаде на овчарите. За него никой не знаеше. Като порасна бе кротък и смирен. Сам научи всякаква свирня, и тимпан, и всички песни и инструменти. Когато засвиреше, овцете, воловете и всички животни играеха. Господ изпрати своя пророк да полее елей на главата му, защото ще се възцари Аврамовото семе. Пророк Натан дойде в дома на Есей и каза: „Доведи своите синове, на един от тях господ трябва да даде сврагида.“1 Есей доведе своите 8 синове. Пророк Натан рече: „Тук не е твоят син, когото господ търси.“ Есей рече: „Господине, други деца нямам, само тези.“ Натан високо извика, а Есей му рече: „Нямам повече синове!“ Натан отвърна: „Имаш, доведи го!“ Есей се наскърби много. Езавела дойде и се изповяда на своя мъж. Рече: „Той е наш син, но не посмях да ти кажа да не се сърдиш.“ Есей изпрати да доведат Давид . Когато пророк Натан го видя, много се зарадва. Той поля елей на главата му и му даде сврагида. Рече му: „Господ те благослови и благословено ще бъде името ти и никога не ще погинеш. От твоя плод ще се направи престол херувимски. И твоя дъщеря2 ще бъде най-почетният херувим. А езикът ти ще бъде по-сладък от меда.“ Есей се учуди и каза: „Къде ще се намери това добро? Той е учил пастирство.“ След това пророкът си отиде.

3. Цар Саул царуваше по цялата земя и владееше всички създания. И влезе в цар Саул нечист дух, който му пакостеше, не му позволяваше да спи и никога нямаше покой. Един човек каза на Саул : „В Мадиамската земя живее мъж на име Есей . Той има овчар, който прави чудни свирки и пищялки; [когато започне да свири], животните и всички неща играят, може би и тебе ще успокои.“ Саул поръча да доведат Давид . Когато той наду свирката, нечистият дух у царя утихна за три дни. Когато Давид си отиде, дяволът пак започна да пакости. След като се съветва, Саул даде на Давид своята дъщеря, та той винаги да свири и Саул да се успокоява от нечистия дух.

4. Тогава Голиат се отцепи от своя баща Саул , завзе Халдея и прие цялата Саулова земя, понеже Голиатовата майка беше халдейка. И тръгна срещу своя баща в Йерусалим. Тогава Саул рече на Давид : „Защо не рипне твоето сърце за това? Виждаш ли, моят син заради тебе се отдели от мене и взе цялата ми земя, а сега иска и Йерусалим да завладее. Ти, Давиде , защо не му се противиш?“

На утринта Голиат дойде пред Йерусалим. Давид облече тройно оръжие, подпря се на две копия и скочи 30 лакти. Хората видяха и се зачудиха. ѝ тогава излезе срещу Голиата . Сауловите хора обичаха Голиата и му дадоха Давид , за да го погуби. Голиат , като видя Давид , препусна свирепо своя кон. Давид се молеше: „Боже праведни, светли и всехвални!“ Конят на Голиат се препъна, и мечът му го прободе в сърцето. Давид извади меча от утробата му, отсече главата му и се върна при цар Саул .

5. Нечистият дух си отиде от Саул и той намисли и се сговори как да убие Давид. Доведе един велможа от халдейската земя, името му беше Вастрала, да погуби Давид и да вземе Давидовата жена. Вастрала дойде преукрасен; на утринта щяха да посекат Давид и да дадат жена му на Вастрала. В леглото жената беше скръбна. Давид запита: „Защо така тъжиш като никога?“ Тя отговори: „Ако би узнал какъв зъл сговор има срещу тебе!“ — „Защо не ми кажеш?“ Тя му разказа, а той ѝ рече: „Можеш ли да ми вярваш?“. Тя му отговори: „Кълна се в този, който създаде небето и земята, друг мъж не познавам.“ Давид взе едно момче и се скри, влезе в пещерата, която се наричаше Емухли. И тук прекара 60 месеца. Тук казваше: „Помени, господи, Давида и всичката негова кротост!“

6. Цар Саул искаше да го убие, затова изпрати да го търсят по цялата страна. Обходиха планини, пещери и скали, но не го намериха. Дойдоха и при пещерата, гдето лежеше Давид , видяха, че тя е оплетена с паяжини и се върнаха. Неговата жена се облече във власеница3 и като легна на земята, плачеше. На Давид се яви ангел господен и рече: „Излез и застани на мястото, което се нарича Сухи; там господ е с тебе.“ Давид излезе със страх и застана на мястото, което му посочи господ, молейки се: „Свети боже, владико, небесни царю, погледни от своята безмерна висина!“

Хората видяха Давид и едногласно извикаха. Саул чу, яхна свирепо коня и погна Давида . Той взе камък в прашката и като погледна небето, хвърли и удари Саула в окото. Царят падна, Давид изтегли меч и го прободе. Тогава влезе със слава в града и стана цар на Сауловия престол. И роди със своята жена красноглавия Авесалом 4.

7. Неговата жена почина. След това Давид стана кръвник, немилостив и блудник душегубец. Имаше един праведен и велик мъж, името му беше Урий. Той имаше красива жена. Давид се блазнеше за нея, но тя не искаше, беше вярна на бога и на своя мъж. Давид изпрати мъжа ѝ на война, за да го погуби. И там го убиха. Бог се разгневи за това и изпрати при него ангел и пророк Натан, та пророкът да го укори, а ако не се покае, немилостивият ангел да го убие. Пророкът отиде при Давид и му каза: „Съди ме, господарю, съди ме!“ Царят рече: „Говори каквото искаш да кажеш.“ Пророкът рече: „Един човек имаше 206 овце, а аз имах една. Той ме уби и взе моята овца. И Соломона от нея роди.“ Давид рече: „Наистина този човек е достоен за люта смърт.“ Пророкът каза: „Този човек си ти.“ Давид падна на земята, после се огледа, и видя ангела като войник, държащ меч5. „Помилвай ме, боже, според твоята велика милост!“ — извика той. И показа Соломон и рече: „Моят грях е пред мен, виновен съм.“ И ангелът свали меча от него.

8. Давидовият първороден син порасна, отцепи се от него заедно с болярите, завладя всички области и градове и като дойде, затвори Давид . Давид стоя затворен три години. Много зло търпеше от своя син Авесалом — сухи кости държеше и гризеше и кожа вареше. Авесалом молеше Соломона: „Дай ми чедо6, а ти седни на трона и бъди цар на вселената.“ Давид нямаше какво да направи.

9. Соломон запита своя баща: „Кажи ми, татко, какво оръжие си учил на младини?“ Давид отговори: „О, сине, никакво оръжие не познавам, само ръчна прашка.“ Соломон каза: „Татко, татко, с това твое оръжие си победил Голиат и страшния цар Саул , с това оръжие ти се възцари. Помоли бога, когото си призовавал по-рано, и днес да те избави.“ Давид взе три камъка, сложи ги в прашката и рече: „В името на отца, сина и светия дух!“ и хвърли срещу войската. И господ удари с гръм войската, порази я невидимо и тя се разби. Тогава загинаха 21 хиляди души.

10. [Авесалом като препускаше], вятърът развяваше косата му. Тя се закачи за една череша и се уви. Соломон дойде, отсече главата му и я занесе на Давид . Като го видя. Давид се разплака. Соломон каза: „Татко, защо плачеш, не знаеш ли колко зло ти направи?“ Той каза: „О, сине, оплаквам рождението си, понеже [бях роден от добра жена].“ На нашия бог слава во веки!