Съдържание

• Слово за Марта, която обвини Пилат пред цар Август
• За текста
• Превод

Слово за Марта, която обвини Пилат пред цар Август

[За текста]

Издания на текста: Начов, Тиквешки рък., с. 400—402; Новакович, Bulgarski zbornik, pisan prostoga vieka narodnim jesikom. Starine, 6, 1874, c. 45—47; Франко, Апокрифи 2, с. 418—420 (по укр. пр., еднакъв с Тикв., само езикови разлики); Пыпин, Памятники 3, с. 104—105.

Апокрифът се среща често в сборниците със смесено съдържание и дамаскините от XVII—XVIII в. Ето още няколко неиздадени преписа: Сб. № 326, XVI в., НБКМ (Цонев, Опис 1, с. 316); сб. № 693, поп Пунчов от 1796, НБКМ (Цонев, Опис 2, с. 288); сб. № 684, XVII, НБКМ (фрагмент).

Издадените и неиздадените текстове очертават два превода. Единият е представен с Тикв., сб. № 326 НБКМ. Другият виждаме у Нов. и в дамаскините. Той представлява новобългарски преразказ на по стария превод. Добавки и изменения по същество (с изключение на отделни думи) няма. Една друга разширена редакция на разказа, приписвана на Йоан Златоуст, отпечатва Порфирьев, Апокр. сказ. нов. лицах, с. 197—204 (по сб. от XVI—XVII в., тук царят е Тиберий).

Превода правя по Тикв. рък., само заглавието предавам по Фр., тъй като в Тикв. рък. то е повредено.

[Превод]

1. След възнесението на нашия господ Исус Христос Марта стана и отиде в Рим при цар Август. Тя коленичи с плач и рече: „Разреши, господарю, да видя лицето ти и да ти кажа моите думи!“ Тогава съобщиха на царя и той заповяда да я заведат при него. Август рече: „Кажи какво искаш!“ — „Царю, имам да ти кажа за голямата истина, та като чуеш за истината, да те напъти бог.“ Царят я запита: „От коя земя си дошла?“ Марта му отговори: „От мадиамската земя дойдох да ти говоря за правдата.“ — „Говори каквото искаш.“ Тя рече: „Господарю, появи се един мъж, як и силен, него никой земен не може да погледне. Той мъртви възкресяваше, на слепите зрение даваше, прокажени очистваше, нечисти духове прогонваше. Него Пилат предаде на евреите и те го разпънаха. Стотникът Логин прободе ребрата му, откъдето изтече кръв и вода. Той видя и свидетелствува.“

Август чу тези думи и любезно я запита: „Истина ли казваш, че е имало такъв човек? Може ли и някой друг да потвърди, че е така?“ Марта отговори: „Царю, моят брат бе умрял и четири дни лежа в гроба, този човек възкреси четиридневния мъртвец. И всички прокажени, слепи и куци, които изцери, живеят в света.“ Царят рече: „Ще изпратя в Йерусалим да ми доведат някого от болните, които е излекувал.“

2. И цар Август изпрати своя слуга Капсота, а на Марта рече: „Иди и ти и ми доведи истински свидетели, та и аз да повярвам.“ Така йерусалимци разбраха, че е истинско царевото послание. Всички се събраха и единодушно написаха писмо: „Наистина, право казва Марта“ — и изпратиха Логин и Лазар заедно с Марта в Рим.

Когато влязоха в палата при царя, дворецът силно се разтресе. Август много се изплаши и рече: „Това знамение, което се извърши, е голямо чудо.“ Болярите казаха на царя: „Господарю, това става заради тези хора, които дойдоха от Йерусалим, за да говорят за разпънатия Христос.“ Цар Август рече: „Излезте всички извън палата.“ Като излязоха, той каза: „Всеки да влиза сега по един в палата.“ И започнаха да влизат един по един. Когато Логин влезе, палатът се разтрепера и всички хора бяха обхванати от голям страх. От страх те не можеха да погледнат Логина. Царят го запита: „Човече, кой си ти, заради когото така ще погинем?“ Логин отговори и рече: „Не е заради мене, но заради Христа, моя разпънат бог, когото аз прободох в ребрата, когато бе на кръста. Излезе вода и кръв, и слънцето помръкна, камъните се разпаднаха. Ето, тук е Лазар, когото той възкреси из гроба.“ Царят рече: „Наистина, вярваме, че е така, но защо моят дом така се разтресе и всички ние сме обхванати от страх?“ — „Неговата риза е на мене“— рече Логин. — „Излез вън и я съблечи!“ Той излезе и сне боготканата риза от себе си. Когато отново влезе, нямаше трус, нито страх.

3. Царят имаше в носа си живеница, която много му пакостеше. Не можеха да я излекуват никакви лекари. Той рече: „Ако той сега би бил тук, и аз бих се излекувал от тази болест.“ Марта каза: „Ако той е на небето, спомени името му, той със своето име ще те изцери.“ А царят рече: „Как да го нарека?“ — „Прекръсти болестта си и кажи: „В името на отца, и сина и светия дух.“ Царят направи така. Тогава падна болестта на трапезата пред него. Август, като видя това, скочи с всичкото си сърце, падна пред Лазар и Логин. Те го покръстиха.

4. И свика всичката си войска, и отиде в Йерусалим. Там събра целия народ, архиереите и книжниците, разните князе и властелини и заповяда да ги посекат. Сякоха ги, докато се спусна мрак над тях. Изклаха по домовете мъже, жени и деца. Но когато падна мрачината, царят рече: „Прекратете сечта!“ Тогава тъмата се вдигна от тях. Царят преброи избитите и установи, че са посечени всичко три хиляди души. От останалите царят даде на всеки град по двама. а Пилата хвана. Каяфа избяга в пустинята и се скри в една пещера. Пилат се молеше и казваше: „Господарю, не ме посичай бързо, а ми дай мъчение, та и аз да бъда причислен към стадото на избранниците.“ Август много го мъчи. Пилат гледаше към небето и се молеше: „Помилвай ме, боже на вселената! Приеми и мене със себе си, та и аз да съм твой раб, не ме оставяй!“ Тогава се чу глас от небето, който му каза: „Радвай, се възлюблениче мой, който ще стоиш при престола на моя отец.“ Когато го обезглавиха, ангелите взеха Пилатовата глава на небето.

5. След осем дни, когато царят излезе на лов, дигна елен със своите копои. Еленът спря пред пещерата, където се бе скрил Каяфа. Царят стреля в елена, а устрели Каяфа в сърцето. Царевият слуга отиде да вземе стрелата, намери Каяфа да лежи и съобщи на царя. Царят видя и рече: „Слава на тебе, Христе боже, велики и дивни са делата ти! Приеми молитвата ми, защото без да те видя, вярвам в тебе, синът божи!“ На нашия господ слава във вековете, амин.