Съдържание

• Соломон и жена му
• За текста
• Превод

Соломон и жена му

[За текста]

Запазените най-стари преписи на творбата са южнославянски и това е белег, че тя намира най-напред разпространение в славянския юг. Яцимирски наброява общо 15 преписа (Библ. обзор, с. 196—198). В българските библиотеки се намират следните преписи: Сб. 308, XV— XVI в., НБКМ (Цонев, Опис 1, с. 252); Сб. № 326, XVI в., НБКМ (Цонев, Опис 1, c. 319); C6. № 684, XVII в., НБКМ (Цонев, Опис 2, с. 225).

Издания: Сперанский, Заметки, с. 67—73 (по пр. от XIV в,, срб. ред. с белези от бълг. извод от НБ в Белград и по Софийски сб. № 308); Архангельский, К истории..., ИзвОРЯС, с. 127—130 (по пр. № 308/80); Веселовский, Разысквания V, 1881, с. 143—147 (по пр. от XVII в. от ркл. сбирка на Погодин) и с. 95—97 (откъси от Пловдивски пр., XVI в. от ркп. сбирка на Сырку, Ленинград); Иванов, Староб. разкази, с. 270—272 (по Софийски пр. № 308 с малки допълнения от Белградски и отделни разночетения от Пловдивски пр.).

Новобългарски превод на апокрифа: Иванов, Староб. разкази, с. 87—80; Христоматия, с. 250—251 (препечатан преводът на Й. Иванов).

Между преписите се установяват две редакции на разказа (може би два превода?). Към едната ред. принадлежат: Спер., № 326. Към другата ред.: преписа в сб. № 308, Пловд. и др. В основата на публикувания тук разказ лежи преводът на Й. Иванов по ркп. № 308, но с редица изменения според ръкописа.

[Превод]

Соломон беше премъдър цар, син на царя и господния пророк Давида, и владееше над цялата земя. Той имаше велики дарби, посещаваше, престорен на беглец, царете, съблазняваше жените им и вземаше пръстен от царицата.

Тя завладя цялата горска земя и царува в Рим. Пророкуваше за Христа, както рече господ на Давида: „От плода на твоята утроба ще поставя на моя престол“, защото разбираше всички пророчески думи много добре. Тя се надяваше, че от нея ще се роди Христос, затова пазеше девството си, докато сто съдии видяха един и същ сън. Сивила тогава разбра, че няма да стане това, за което се надяваше.

Когато си отидеше в своята земя, той им връщаше пръстена. Така правеше с всички царе и им се подиграваше. Веднаж Давид му рече: „Соломоне, не прави така, ами се ожени.“ Соломон отговори: „Докато не си намеря прилика, няма да се оженя.“ И намери жена много хубава. Когато я доведе в своя дом и цар Давид я видя, рече на Соломо-на: „Наистина тази хубавица ще причини голям скандал.“ Соломон отговори: „Къде ще намери по-добър от мене? Аз съм цар на царете, в света съм най-мъдър, аз съм най-хубав.“ А Давид рече: „О, синко Соломоне, коя ли красавица е неприятна на хората? Неприятни са само делата, които тя върши.“

Кипърският цар чу, че Соломон си е взел жена, повика всичките си велможи и им каза: „Който от вас може да направи така, че да взема Соломоновата жена, ще му дам голямо богатство.“ Тогава се намери един исполин, който взе многоценни камъни, бисер и злато. Направи рухо, каквото човешкият ум не може да помисли, занесе го в Соломоновата земя и го продаваше като търговец. Всички, като видяха дрехата, чудеха се и разказваха на царицата. Царицата каза: „Доведете ми търговеца, за да го видя.“ Когато го повикаха, тя го запита: „Каква е цената на това?“ Исполинът отговори на царицата: „О, госпожо, не прилича да го купиш за себе си, защо ме питаш?“ Царицата каза: „Брате, защо говориш така?“ Исполинът отговори: „Такова нещо в нашата земя и робините носят.“ Царицата тогава рече: „Ако такова рухо носят робините, тогава царицата на вашия цар какво рухо носи?“ Исполинът отговори: „Нашият цар си няма царица, понеже не си е намерил още на този свят прилика, но ако намери, приготвил е палат, където със звезди да играе.“ Царицата тайно му рече: „Би ли искал царят мене да вземе?“ — „Наистина, той би се радвал на твоята красота.“ Тя му рече: „Как ще ме заведеш при него?“ А той ѝ каза: „Открадни църковните ключове и ми ги дай.“ Тя открадна ключовете и му ги даде. После исполинът ѝ даде биле и тя умря. Като съобщиха на Соломон, той се зачуди от какво ли бе ненадейната смърт на царицата. „Прегорете ѝ дланите — рече Соломон — да не би да извърши дело, за което говореше баща ми Давид.“ Така и направиха. Тогава Соломон каза: „Положете я в гробницата и оставете ръцете ѝ отвън, та когато идвам, да я гледам, понеже ми беше мила.“ През нощта исполинът дойде, взе я, напои я с биле и тя оживя. Пренесе я с кораб, заведе я при кипърския цар, който я направи своя жена.

„Истината ми казваше моят баща Давид“ — каза Соломон.

Обходиха цялата земя и не намериха царицата. Тогава дойде човек и му съобщи къде се намира тя. Соломон каза: „Как мога да я видя, за да разбера дали е моята жена?“ Един човек направи ръкавици, украсени с много скъпоценни камъни, и отиде в Кипър, за да ги продава. Царицата го повика, за да купи ръкавиците. Когато ги слагаше на ръцете си, човекът видя обгорено от желязо на ръката ѝ, позна я, върна се и разказа на Соломон. Соломон се разтъжи много. Той подбра сто добре въоръжени мъже и ги заведе в кипърската земя, като се правеха, че са хора на тамошния цар. Соломон ги разположи край града, който се наричаше Сеаф. Той се престори на странник и влезе в града. В това време царят не беше там. Царицата видя Соломон от палата, позна го и прати да го повикат. Когато той влезе при нея, тя го запита: „Какво искаш тук?“ Соломон отговори: „Ти знаеш каква любов имах с тебе, нека умра, гледайки лицето ти.“ А на своите войници бе казал: „Крийте се и почивайте близо до града, та кога чуете тръба, да дойдете веднага тук.“ Царицата скри Соломон.

Когато царят дойде в палата при царицата, хвана я за рамото и се забавляваше с нея. Тя му рече: „Да би те видял Соломон как играеш с мен, какво би ти казал?“ Царят отговори: „Какво би ми рекъл ли? Соломон, ако и да е велик цар, той е мой събрат, понеже аз съм в своя земя. Аз теб не съм те взел с война, но ти сама дойде за любодейство.“ Тогава царицата рече: „Искаш ли да видиш Соломона?“ — „О, луда жено — отговори царят, — какво говориш? Соломон е цар над царете, как ще дойде тук?“ А тя каза: „Ако ти покажа Соломон, нищо не му казвай, но го погуби. Ако ти каже четири думи, достатъчно е да те погуби.“ Царят ѝ каза: „О, луда жено, как може Соломон да мине през полето, пълно с войска? Ти само говориш.“ Тогава тя изведе Соломона, и като го водеше, викаше велегласно: „Нищо не му говори, а го погуби!“ Царят запита: „Здрав ли си, Соломоне?“ Соломон отговори: „Здрав съм, но здрава ли е жена ти?“ — „Соломоне — каза царят, — ако някой дойдеше в твоя дом и най-напред поздравеше твоята жена, какво би му направил?“ — „Хвърлил го бих в тъмница, да лежи три дни“ — отговори Соломон. Тогава го хвърлиха в тъмница. След три дни царят го изведе и устрои съд. Запита го: „Е, Соломоне?“ Соломон рече: „Какво, господарю?“ Царят се обърна към съдията: „Когато цар улови царя, какво му прави?“ Соломон отговори: „Погубва го, но моля ти се, царю, ако и да съм в ръцете ти, аз съм цар. Аз загинах заради жена, затова не ме погубвай тайно, защото никой не ще може да узнае как Соломон е загинал. Изведи ме на полето и ме обеси на голям дъб, та всеки да види как е погинал Соломон.“

Царят го качи на колесница и поведоха Соломона през полето. Соломон се позасмя, а царят го запита: „Защо се смееш?“ „Господарю — отговори Соломон, — чудя се как колело колелото догонва, а после и двете в калта.“ Царят го запита: „Къде ти е премъдростта, която имаше?“ Соломон отговори: „Моята премъдрост отиде при смъртта, защото, когато човек е гладен, няма никака мъдрост, а мисли да се нахрани. Та и мене жалост ме налегна и за жалост ще загина.“

Когато го привързаха за дървото, Соломон каза: „Дай ми, брате, тръба да засвиря на смърт, понеже такъв ни е обичаят.“ Дадоха му тръба осмогласна, покачи се на дъба и протръби три пъти. Чуха го войниците му, дойдоха бързо и хванаха царя и царицата. Соломон им каза: „Видяхте ли как колело колелото догонва?“ „Господарю — отговори царят, — дай ми сладка смърт!“ Соломон му пусна кръв из всички жили и той умря леко. А царицата върза за нозете на кучета и те я разкъсаха. Соломон завладя цялата кипърска земя. На нашия бос слава във вековете.