Данни

Заглавие Молитва на св. Сисин, Изидор, Симеон и Теодор
Автор

Донка Петканова

Издател

Катедра по кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, Софийски университет

Публикация

Електронно издание

  • Андрей Бояджиев
  • Източник

    Петканова, Донка (съст. и ред.). 1982. Стара българска литература. Том. 1. Апокрифи. София: Български писател.

    Авторски права

    CC BY-SA 4.0

    Дата 2021

    Текст

    Молитва на св. Сисин, Изидор, Симеон и Теодор

    [За текста]

    Открива се в сб. № 631, XVII в., НБКМ, публикувана от Цонев, Опис 2, с. 149—150, превода правя по тази публикация. От творбата са известни още редица преписи, но никои от тях не се схождат напълно. В едно или в друго отношение всеки представлява нова редакция, в някои случаи вариант. Издания: Р. Р. Н а s d e u, Саrtile poporane ale Romanilor in secolure XVI. Bucuresti,, — 1879, с. 280—281. Заглавие: „Молитва на свети Сисин срещу проклетия дявол„: Соколов, Материалы и заметки, с. 26—35 (три текста от Драголев сб.); Д у й ч е в, Apokryfa Bycantino-Slavica. Zbor. Fil. fak. IX 1. Beograd, 1967, c. 247—250, на л. 5—7 от приложението. Заглавие: „Молитва на св. Сисин и сестра му Мелентия против дявола„; М. Pantelic, Hrvatskoglagolski amulet. Slovo, 23, с. 199, заглавие: „Свети Сисин, Сисинос, Сикисанор, Теодор„. Всички публикувани варианти се откриват в балкански ръкописи. Макар че текстът, който превеждам, не е най-стар, предпочитам го поради неговата пълнота и литературните му качества. По-важни различия на нашия текст в сравнение с глагол, текст на Пантелич:

    [Превод]

    В името на отца и светия дух. Имаше войни като свети Сисин и Симеон и Исидор, които всички надвиваха, първо асирийците, второ измаилтяните. Когато беше двадесетият [подвиг] в арабската земя, Сисин излезе на лов. Тогава на светеца се яви ангел господен и му рече: „Иди при сестра си Мелентия, която бе родила 5 синове, а дяволът ги взе. Днес има новородено дете, дяволът и него иска да вземе; да не направиш дявола ловец, прогони го и заедно с него [изгони] всички дяволи.„ Тогава свети Сисин се отправи към сестра си Мелентия. Тя бе направила мраморна кула и я бе оковала добре с гвоздеи, и изляла я бе с олово и с медни обкови. Беше внесла храна за шест години и две момичета, които да ѝ слугуват. Когато свети Сисин се приближи до кулата, ненадейно се разрази голяма буря и зима1. Свети Сисин рече: „Сестро моя Мелентие, отвори ми да вляза, понеже голямата буря ми досажда2. Мелентия рече: „Не смея да ти отворя, брате мой, понеже имам пеленаче и се страхувам от дявола.„ Свети Сисин рече: „Не бой се, аз съм ловец и гонител на дявола.„3 Мелентия, като чу гласа му, отвори кулата. Тогава дяволът се превърна на просено зърно4, прилепи се под копитото на коня и влезе в кулата. Когато настъпи полунощ, Мелентия пипна своето дете и рече: „О, братко, то е мъртво„ — и извика с голям глас: „Брате мой, Сисине, както ти рекох, така и стана!„ Тогава свети Сисин възседна своя кон, който дъхаше пламък, и като гонеше дявола, срещна върба 5 божия и рече: „Видя ли врага да бяга и дете да носи?„ Тя бе видяла6, а каза: „Не видях.„ Тогава Сисин я прокле: „Цвят да имаш, а плод да нямаш!„ След това намери къпина 7 и рече: „Видя ли врага да бяга, дете да носи?„ Тя бе видяла, но рече: „Не видях!„ Тогава свети Сисин я прокле: „Къпино, да бъдеш за човека препятие, а за себе си проклятие! Където ти е коренът, там да ти е върхът!„ После стигна до явор 8, дърво божие, и рече: „Яворе, видя ли врага да бяга и дете да носи?„ Той беше видял и каза: „Видях.„ И рече свети Сисин: „Да си благословен, яворе, да си в църквите клепало и да зовеш праведниците към спасение, а грешниците към покаяние.„ И пак достигна до маслина, дърво божие, и рече: „Маслино, не видя ли врага да бяга и дете да носи?„ Тя бе видяла и каза: „Видях, гмурна се в морето с рибите морски.„ Свети Сисин рече: „Маслино, да си благословена в църква и да бъдеш за цяр на хората!„ Тогава свети Сисин се помоли богу и хвърли въдица9 в морето. Извлече дявола на сухо и започна да го бие и мъчи, викайки: „Дай ми децата на моята сестра Мелентия, които си ѝ взел!„ И пак рече Сисин: „Жив е господ бог мой на небето и на земята, няма да те пусна, дяволе, не ще излезеш из моите ръце, докато не ми дадеш Мелентините деца.„ Дяволът рече: „Изядох ги. Повърни ми майчиното си мляко, което си сукал като малък, а аз ще ти изплюя децата„ — упорствуваше дяволът. Тогава свети Сисин се помоли на господа с думите: „Господи Исусе Христе, чуй твоя раб, днес ще те прославя, аз, твоят раб, а дяволът ще засрамя.„ И блъвна матерно мляко10. Дяволът се посрами, удвои силите си и повърна 6-те синове Мелентини. Свети Сисин рече: „Жив е господ бог мой на небето и на земята, няма да те пусна дяволе, няма да излезеш из моите ръце, ако не се закълнеш: „Там, където се чете моята молитва и се споменава името ми, там да не може да дойде нито мора, нито вещица, нито дявол.„ Тогава дяволът се закълна: „В името на всевишния и в небесните сили, и в 40-те попове, които непрестанно пеят на небето. Там, където се споменава името ми и се чете моята молитва, в дома на божия раб (кажи името му), там да не пристъпва нито мора, нито вещица, нито зъл дух от века и до века. Амин.„11