Съдържание

• Слово за смъртта на Аврам
• За текста
• Превод

Слово за смъртта на Аврам

[За текста]

В първа ред. заглавието е “За Аврамовата смърт, как дойде архангел Михаил при Аврам” (по Л).

Освен двете редакции на разказа в рамките на цикъла, известен е още един апокриф за смъртта на Аврам, който трябва да се разглежда като вариант и се разпространява като самостоятелен разказ. Един текст от XVI в. обнародва Тихонравов, Памятники I, с. 79—90 (р. ред.). Заглавие: “За явяването на архистратиг Михаил на нашия отец Аврам, за неговия завет и смърт”. Този вариант с малки разлики срещаме и в нашия Панагюрски сб. от XVI в. № 433 (Цонев, Опис 1, с. 446). Тук заглавието е малко по-различно, срещат се езикови отлики, а в края и някои липси. В сравнение с цикловия разказ (Тикв., Лавр.; в Пан. не е поместен) този вариант е по-обширен; най-значителното различие по съдържание се забелязва в края на творбата. Тук срещата на Аврам със смъртта е разгърната, води се интересен диалог. Прилагам последната част на апокрифа, като правя превода по публикацията на Тих.

“Когато се свършиха дните на Аврам, господ рече на Михаил: “Да не смее смъртта да пристъпи към него тъй както обикновено взема душата, защото ми е приятел.” Той отиде, украси смъртта с голяма красота и я прати при Аврама. Аврам, като видя смъртта да пристъпва към него, много се уплаши и рече: “Моля ти се, кажи ми коя си ти? И махни се от мене! Откак те видях да идваш към мен, вътре душата ми се смути, защото аз не съм достоен за тебе. Ти си дух велик, а аз съм от плът и кръв, затова не мога да търпя славата ти. Виждам по твоята красота, че не си от този свят.” Смъртта рече на Аврам: “Казвам ти, между всички твари, които бог създаде, не се намери подобен на тебе. Потърсих между архангелите, сред небесните сили и престолите, между всички живеещи на земята и във водата и не се намери подобен на тебе.” Аврам рече на смъртта: “Излъга, аз виждам, че твоята красота не е от този свят.” А смъртта отвърна: “Мислиш ли, че тази красота е моя, или с нея мога да бъда украсена за всеки човек?” Аврам й каза: “Открий ми истината, коя си?” — “Аз съм горестно име, аз съм плач, аз съм пагуба за всеки човек!” Тогава Аврам й рече: “Ти ли си смърт? На всички ли изваждаш душите из телата?” А смъртта каза на Аврам: “Мислиш ли, че е моя тази настояща красота, или мислиш, че такава се явявам на всички? Прочее, само на този, който е праведен. За вършещия правда изплитат венец и го слагат на моята глава. И аз отивам при него с такава покорност.”

По-нататък Аврам иска да види смъртта в нейния истински вид. Тя му се показва с много глави, една змийска, друга огнена и т. н. От смъртен страх загиват седем чеда Аврамови. Аврам се моли на бота и той ги възкресява. Умира на 175 години. Слизат ангели от небето и отнасят душата му при бога. Апокрифът завършва със следните “исторически” сведения: “Исак погреба своя баща Аврам до гроба на своята майка, въздавайки слава на бога. Аврам бе погребан честно и тържествено с добър ред в същата пещера, където беше Сара — в село Ефрон; нея той бе купил, за да бъде погребван там неговият род. Това място беше много красиво, високо и изпълнено с дух божи. Заради това е и твърде прочуто в много страни. И почитано е заради любовта и добродетелите на божия приятел, праведника Аврам. Амин.”

[Превод]

1. Аврам живееше в своя дом и мечтаеше да види всичко, което има по света. И започна да се моли на бога1. Бог изпрати архангел Михаил да му вземе душата. По това време Аврам не беше ял три дни, понеже дяволът беше задържал всички гости, та да не дойде никой2. Архангелът се престори на пътник. Аврам го видя отдалече и се зарадва: “И на мен ми иде гост, и аз ще ям хляб.” Той ги пресрещна на пътя и рече: “Добре си тръгнал по своя път!” Онзи му отговори със същото3. Аврам каза: “Брате да идем у дома на ядене!” — “Бърза ми е работата — отговори той. Аврам се молеше и настояваше: “Господине, ела с радост!”

2. Аврам изпрати да приготвят трапезата. И рече: “Доведете ни коне, за да дойдем.” Ангелът каза: “Леко ще идем пеша.” Като вървяха двамата, стигнаха до един амврийски дъб. Листата на дъба говореха: “Свят, свят, свят е с праведниците!” А вейките на дъба се поклониха до земята. Аврам си мислеше, че заради него така прави дъбът, понеже не знаеше кой върви до него. Дойдоха до Аврамовия дом и Сара взе вода, за да измие нозете на госта както й беше обичай4. Когато ги докосна, тя рече: “Велико чудо, нозете на този човек са като на онези, които погубиха Содом и Гомор.” Аврам се скара гневно на Сара, казвайки: “Защо причисляваш светците към грешника!”

3. Когато щяха да ядат, архангелът излезе невидимо. Отлитна в небесата5 при господния престол и рече: “Господи, ще ми позволиш ли да говоря?” — “Говори Михаиле!” И той рече: “Господи, Аврам ми дава да ям месо.” Господ отговори: “Каквото видиш той да яде, яж и ти.” Архангелът слезе начаса на земята и като седна на трапезата, започна да яде.

4. Аврам полегна на леглото заедно с госта, както имаше обичай, а Сара отиде в друга стая. Исак се прибра при Ребека6. Като стана в полунощ, Исак високо заплака и зарида, припадна пред стаята на своя баща и каза: “Татко, татко, отвори ми да ти се нагледам, защото сетне няма да те виждам.” Дойдоха Сара и Ребека, слязоха множество хора. Аврам им отвори. Исак прегръщаше Авргма за шията и целуваше лицето му, плачейки и ридаейки. Попитаха го защо толкова ридае. Исак отговори: “Видях сън: имах на главата си венец като слънце и този гост, който е тук, ми го взе и го отнесе в небесата. От това познах, че той е архангелът, който ще вземе душата на моя баща.” Започна да плаче и Аврам с тях, и всички се разплакаха. Тогава заплака и архангелът; сълзите Михайлови падаха и ставаха камъни безценни.

5. Аврам, като коленичи, помлои се: “Разкажи ми, господине, кой си ти и защо си дошъл?” Отговори му: “Аз. съм архангел Михаил, изпратен съм от бога, за да приема твоя дух.” Аврам се изплаши много; помоли се на бога: “Господи, не вземай душата ми днес, отпусни ме, владетелю, позволи ми да видя какво се върши по света!”7 Тогава бог се съгласи и каза на архангела да излезе с Аврама над въздуха и да му покажат да види всичко, което се върши по вселената. И даде му бог власт да прави това, което иска8.

6. Архангелът го пое и се издигна във въздуха. Бог отвори сърдечните очи на Аврама и той видя всичко, и разбра. На едно място, на четвъртото небе, съзря много красив човек. Той малко се радваше, а повече плачеше. Аврам запита архангела: “Кой е този човек и защо ли така прави?” Архангелът отговори: “Топа е първосъздаденият Адам. Завежда праведниците в рая, а грешните в мъката. Когато грешни отиват в мъката, тогава плаче, а когато праведните в рая, тогава се радва.” И пак видя там един старец и заедно с него юноша. Записва на всеки човек греховете. Видя също така две врати — дясната много тясна, а лявата много широка. Една жена дойде и застана между двете врати, не влизаше в ни една врата. И запита Аврам архангела: “Господарю, кой е старият човек и юношата при него, какви ли са двете врати и коя е жената, която не влиза ни в една врата? Архангелът рече: “Този е Енох, а юношата е Авел, синът Адамов, изпращат душите всяка по своя път. Заради това господ рече: “Да не се зове Еноховата църква и кръста на земята.” А жената, която дойде при двете врати, тя бе извършила много добри неща за своята душа, но един грях не бе изповядала на духовния си отец — довела е зет, а сама се събрала с него, — затова не влиза в никоя врата.” Аврам запита: “Господарю, коя врата води за ада и коя за рая?” Архангелът отговори: “Която е отляво, тя води към мъката, а тази, много тясната, извежда в рая”. Аврам рече: “Господарю, аз имам голямо тяло, не ще мога да вляза, понеже е тясна.” Архангелът каза: “О, Авраме, за тебе ще бъде по-широка, отколкото за всеки друг”. И така пратиха жената през широката врата.

7. И отново слезе Аврам на въздуха заедно с ангела. На едно място видя седнали хора. А ето и други дойдоха. Те ги биеха и им вземаха онова, което имаха. Аврам запита: “Кои са тези и защо така правят?” Архангелът отговори: “Това са разбойници, кръв проливат.” Аврам рече: “Да ги изгори син пламък!” Така и стана. И пак на друго място видя мъже и жени, които блудствуваха. Рече: “Да зине земята и да ги погълне!” Така и стана. И пак на друго място видя едни, които предаваха някои си в ръцете на някого, и немилостиво им правеха зло. И рече Аврам: “Да дойдат бесни вълци и да ги разкъсат!” И така стана9. Бог видя, че Аврам не прощава, и рече на архангела: “Върни Аврама в неговия дом. Понеже не е негов труд, затова не то щади. Който се потруди, той се смилява.”

8. И така, слезе Аврам в своя дом. След това проживя 30 години. Когато пожела да умре, господ слезе във великолепен образ като гост и му подаде ябълка и хубав гълъб10. Хареса ги Аврам, посегна да ги поеме и предаде духът си на бога. Месец март, 25 ден, на нашия бог слава през вековете.