Данни

Заглавие Слово за Настасия Черноризца, как бе въведена на небето
Автор

Донка Петканова

Издател

Катедра по кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, Софийски университет

Публикация

Електронно издание

  • Андрей Бояджиев
  • Източник

    Петканова, Донка (съст. и ред.). 1982. Стара българска литература. Том. 1. Апокрифи. София: Български писател.

    Авторски права

    CC BY-SA 4.0

    Дата 2021

    Текст

    Слово за Настасия Черноризца, как бе въведена на небето

    [За текста]

    Творбата е известна в няколко гр. текста, които показват две редакции (вж. Сперанский 1931). Като форма тя следва традицията на по-стари апокалипсиси, като „Видение на ап. Павел” и „Ходене на Богородица по мъките”. По съдържание търпи известно влияние на „Епистолия за неделята”. Творбата е интересна с два момента: а) жена има видение, обикновена монахиня, б) между грешните се намират исторически лица — имп. Никифор Фока, Йоан Цимисхий, някой си Павел от Коринт. Това внася в апокрифа актуален сатиричен елемент. Съобразно споменатите лица времето на апокрифа се определя Х—XI в., място на възникване — Византия.

    Издания: Сперанский 1931: 127—132 (по Панагюрски пр. № 433, XVI в., НБКМ с разночет. по срб. пр. от XVII в.). Сперанский наброява 3 преписа от творбата, към тях ще добавя още пр. в сб. № 326, XVI в. (Цонев, Опис 1, с. 317).

    Времето на слав. превод не може точно да се определи, защото преписите са късни, а в индексите апокрифът не е отбелязан. Сперанский допуска, че е преведен не по-късно от XIV в. и най-вероятно през XIII в. Преводът „не се покрива напълно с нито една” от известните публикувани гр. редакции. Слав. преводач е превеждал от неизвестна гр. ред. и това прави текста интересен и за византолози.

    [Ел. описание на Панагюрския сборник Repertorium: НБКМ 433. Ел. описание на Аджарския сборник: Repertorium: НБКМ 326. Списък и описания на всички преписи в Repertorium: Видение на Анастасия Черноризица; ]

    [Превод]

    1. Аз, Настасия черноризица, по божия заповед бях възведена от ангел на небето, за да видя всичко съществуващо, което живееше в покаяние и в непокаяние.1

    2. Най-напред видях патриарси и архиепископи, митрополити и епископи на своите престоли и пред тях стояха хиляди църковници: попове и дякони, певци и четци. И видях други престоли, които нямаха епископи, понеже се нарекоха епископи, а не бяха достойни; тези престоли бяха пазени от ангели. На друго място видях попове, които нямаха одежди, а бяха голи. И запитах ангела за тях, и той ми каза: „Това са поповете, които бяха достойни да се нарекат такива, но когато напуснаха този свят техните попадии съгрешиха след тях, заради това стоят извън заповедта на своите чинове. Ако техните попадии се изповядат с покаяние, с много деяние и се поклонят в манастир с цялото си сърце с голямо смирение, техните съпрузи отново ще приемат своята красота. Ако ли не се покаят, поповете ще стоят така, докато дойдат жените им, които ще бъдат съдени според делата; по този начин поповете ще получат своята слава и красота.”

    3. На друго място видях множество хора, горени и измъчвани с куки. И запитах ангела и той ми отговори: „Това са господарите, които бяха на онзи свят стопани и надзорници на хората и които съдеха човека с подкуп, а правда не вършеха.” И видях монаси, които не опазиха господните заповеди по монашеския закон. Тук бяха славни, а там безславни и унили. Защото тук бяха златолюбии и светолюбци.

    4. И видях прекрасни престоли на земни царе. Тези, които седяха на тях, бяха славни, позлатени и дрехите им бяха царски. Запитах ангела и той ми рече: „Това е престолът на цар Константин и на майка му Елена, които намериха светия господен кръст. А другият престол е на свети цар Никифор.” Този цар Никифор носеше одежда, която бе цялата позлатена.

    5. Видях и други царе, облечени в други дрехи, хора неверни. Защото там се знае всеки и всичко, което прави човек — праведници и грешници, зло или добро. И викна ангелът на грешните: „Немилостиви злодеи, как не се покорихте, как не се покаяхте, нито пощадихте своите души, плачейки за тях!„ А те отговориха: „Не се надявахме, че ще дойдем тук, а ето видяхме пред нас делата си и праведния съд божи.” След това ангелът каза на праведниците: „Вие, като вървяхте по добрия път, как не поучихте и тях; не ги напътихте по правия път, и не изисквахте от тях, та заради това се удавиха и погинаха от божията милост.” Праведниците отговориха, като казаха: „И ги подканяхме, и им се молихме с книги божии, но не проумяха нашите думи. нито се вслушаха в божествените книги, а повече ни ругаха.”

    6. После ангелът ми показа други [хора], приковани на стълбове. През ушите и през ноздрите им пробождаха нагорещени железа. Запитах ангела: „Кои са тези?” Той ми отговори: „Тези се отметнаха от Христа и от писаното за него, заради това така се мъчат.” И пак видях как млади попове, които имаха висок сан, ядат и пият с магьосници, с отровители и с други злотворци; и служат на кумири, и се покланят на бесове, и от тях приемат нещо: не е ли вечният огън? Видях и други, вързани наопаки за коленете. Запитах ангела и той ми рече: „Това са грешници, заради това са бити и измъчвани.” И видях голямо езеро с черна вода, и хвърляха в него хора. Ангелът ми рече: „Това са чародеите и злодеите.” И видях други, които висяха за краката, а други бяха влачени с куки, промушени през ноздрите и ушите, и кръв течеше от тях. Ангелите им говореха: „Дайте душата, която сте одушили!” Запитах ангела и той ми рече: „Това са вещиците, които давят младенци.”

    7. И пак видях други хора, седящи на тъмно място, където никаква светлина не надниква, а за тях няма нито милост, нито облекчение. Ангелът ми рече: „Тези бяха разбойници.” Видях един човек на тъмно място, целият опален с пламък, както и разбойниците. И рече ми ангелът: „Това е семенският цар Йоан2, той уби цар Никифор, своя брат, заради това така се мъчи и никога няма да види светлина.” Дойде и цар Никифор, викна и му каза: „Йоане, брате мой, защо така направи, как не пощади своята душа; не знаеше ли, че положихме ръце на светото евангелие и се обичахме, ти какво направи? И по време на война и в победи не се ли пазехме един друг, а ти вярата не запази, а със зла светлина и с потъпкване на закона погуби своята душа.” А Йоан, плачейки, отговори: „О, не знаех какво ти направих, брате мой!” И нищо друго не говореше, а само: „О, горко, о, горко! Тежко ми, тежко!”

    8. И видях на друго място огнен пламък с искри. И посред този огън видях много хора. И рече ми ангелът: „Тези се кълняха един на друг лъжливо, а от бога не се бояха, съблазняваха жени и развратничеха с тях, а след това ги изоставяха.”

    9. След това ангелът ми показа други мъки. Видях голяма смола без дъно и вътре видях клокочеща смола, като от казан излизаха пръски 200 лакти. И видях, че там седяха множество хора. Ангелът ми рече: „Това са родителите, които даваха право на своите деца.” И видях други: пред тях бяха положени човешки меса, а ангелите им ги пъхаха в устата и ги биеха. Попитах ангела и той ми рече: „Това са родителите и техните братя, които вършат зло на съседите си и на своите ближни.”

    10. Когато поиска да ме върне в този суетен свят, след като по божие повеление ме бе развел по мъките, където се мъчеха грешните, ангелът рече на страдалците: „Виждате ли този човек, тя е от онзи суетен свят и пак там ще се върне, говорете с нея каквото искате.” Тогава грешниците извикаха и казаха с плач: „Помилуй ни, господи!” Един рече: „Аз оставих жена и деца, кажи им: поне вие бдете, за да не дойдете в тези мъки, а нас, грешните, спомняйте всяка събота, въздавайки слава на бога. И споменавайте ни в молитвите и в милостинята, та дано приемем малко милост заради вас. Крадяхме и грабихме, за да станем богати на онзи суетен свят, но нищо добро тук не намерихме, а за неправдата, която извършихме — зло.”

    Друг рече: „Оставих баща и майка и своите братя. Кажи им: бдете, молете се и се трудете, и помен ми правете за тези мъки и беди, защото нищо тук не намерихме от суетния свят. Като оставихме там богатство, дойдохме, и никаква полза нямаме тук. Вяра да имаме всички, братя, защото от суетния свят човек няма никаква полза. [Има полза] само от делата, които е вършил — добро или зло. За това вие, бидейки в света, бъдете щедри за доброто.”

    Трети рече: „Аз оставих много имот и поръчах на моята жена и на децата: „Дайте на църквите, на бедните и на братята, а те не дадоха нито светица, всичко това прахосаха, но и те ще дойдат тук и праведният съдия ще ги осъди.”

    11. И рече им ангелът: „Разкажете й всичко, което имате тук добро, или как се мъчите, [разкажете] злото и доброто.” Тогава извикаха с плач и с въздишки, казвайки: „О, горко на нас, грешните!” Един от тях рече: „Когато отидеш в другия свят, разкажи на жена ми и на децата ми, каквото виждаш и чуваш. Аз бях на запад много славен и богат човек на име Черен Павел Тамон3, първи протоспатар в град Просек, наричан Корента4, и преди мене нямаше друг в това място по-известен от мен по сан. Аз мнозина обидих и ограбих, вдовици ограбих, сираци обидих, много разбойничество направих и оставих там голямо богатство, а добро не сторих; и земята не приема тялото ми, а ме изхвърля вън, а душата ми господ не приема. Да се възвести на жена ми и на чедата ми това: „Молете се, та поне вие да не влезете в тези мъки. Знайте от мен, че тук нищо няма, само вечен огън. Спомняйте ме във вашата милостиня и се молете за мене, окаяния. Каквото ограбих и отнех несправедливо, да го върнете назад, та дано получа облекчение от тези горчиви мъки и беди.” И викнаха всички грешници с плач, говорейки: „Владико, човеколюбче, изпрати им някакво знамение и ги сподоби с благост, за да се покаят и ие влязат и те във вечната мъка.”

    12. Тогава ангелът ми каза: „Запомни ли, Настасийо, всичко това?” Аз отговорих: „Да, господарю мой!” И пак ми каза ангелът: „Имай това в ума си! Дойде и чу всичко, а като си отидеш, възвести на човешките синове. Не се бой и не се страхувай, но каквото си чула и видяла, без укор им кажи: „Покайте се вие, които вършите зло, и върнете се вие, безмилостни; не знаете ли, хора, че ви създадох, казва бог, в образ за да изпълнявате моята воля! Защото аз, каквото ми поискахте, ви дадох колкото пожелахте на земята, а вие не послушахте моите заповеди. Помислих да ви погубя и да ви изтребя от лицето на земята, но заради молитвите на просветата ми майка и молитвите на светите ми ангели, и на моите пророци и апостоли, и на пречестните мои светци, заради тях се отказах и ви прощавам. Връщам човек при вас да каже и разкаже на вас всички. И ако не ме послушате и не приемете словата ми, нито се поправите, и всеки от вас не изостави злото, и ако не спазвате моите заповеди, и не правите това, което ми е угодно, и ако не почитате света неделя, не славите другите мои празници, кълна се в моята висока десница и в моя страшен престол, че и да ме моли пресветата ми майка, няма да изпратя втора заповед на земята. Ще превърна деня в тъмнина, та един друг да се изколите. И ще изпратя немилостиви ангели, които да измъкнат вашите души с железни палици и да ви хвърлят в мъката според вашите дела. Ако пък се върнете към мене, аз ще бъда милосърден към вас и ще ви спася от злобата на прескверния дявол; ще ви благословя на земята и на небето и ще намерите покой за вашите души. Казано е: „Смъртта е далече, имате време да се покаете, но заради вашите зли дела ще съкратя вашите години.”5 Защото е писано, че кръвник мъж няма да преполови своите дни.”

    13. Ако се намери богохулник, който да рече в сърцето си, че казаните неща са лъжа и ... проклет да е в този век и в бъдещия, понеже хули словото божие. Да бъде проклет от бога и от пречистата му майка, и от светите ангели и архангели, и от светите апостоли, и от всички светци и да бъде причислен към Юда, защото тази заповед е от бога. Ще ви повика господ като свои чеда, защото бог е изконен баща на нас, грешниците, а ние сме негови чеда. А ако се намери верен християнин, който прочете и препише това послание и го изпрати по градовете, всичките му грехове ще бъдат простени и ще бъде на земята благословен, а на небето спокоен.

    14. Аз, братя, грешната Настасия черноризица, наречена недостойна, разказвам на всички, каквото видях и чух, та всеки да се върне от своя злодеен път и с покаяние и изповед да се освободи от своите грехове. Потрудете се да не влезете и вие, братя, в мъките, за които ви разказах. Нищо друго не ще бъде в полза в непреходния век. На нашия бог слава во веки. Амин.