Съдържание

• За Тивериадското море
• За текста
• Превод

За Тивериадското море

[За текста]

От апокрифа са известни няколко доста различни варианта. Поместеният тук е познат само в един руски препис. Пълен български препис на творбата нямаме, но по всяка вероятност апокрифът с основните си мотиви е бил известен на българите през Средновековието, тъй като неговите следи ясно личат в българския фолклор. Издания: Барсов 1886, 5–8.. Препечатва го Иванов, Богомилски книги , с. 290—294, заедно с други легенди от същия тип; историко-литературни бележки, с. 303—311.

[Превод]

1. Когато нямаше небе, нито земя, имаше само едно море Тивериадско, и то нямаше брегове. Слезе господ по въздуха на Тивериадското море и видя плаваща патица. Тази патица беше Сатанаил, обгърнат в морска пяна. И рече господ на Сатанаила, като че не го познаваше: „Кой си?“ Сатанаил каза: „Аз съм бог.“ — „А мене как ще наречеш?“ И Сатанаил отговори: „Ти си бог на боговете и господар на господарите.“ Ако Сатанаил не бе рекъл на господа тези думи, господ веднага би го премахнал от морето Тивериадско. Господ рече: „ Сатанаиле, гмурни се в морето и ми донеси земя и кремък!“ Сатанаил послуша господа, гмурна се в морето и изнесе земя и кремък. Господ взе земя и пясък, разсея ги по Тивериадското море и рече: „Да стане върху морето земя, дебела и широка!“ И взе господ от Сатанаила кремъка, преломи го на две и частта в дясната си ръка остави за себе си, а тази в лявата даде на Сатанаил. След това господ взе патерицата, започна да удря кремъка и рече: „Да излетят от този кремък ангели и архангели по мой образ и подобие и да бъдат безплътни!“ И започнаха да излитат от кремъка огнени сили. Така господ направи ангелите и архангелите и всичките девет чина. Сатанаил видя какво стори господ и почна да удря камъка, който господ му даде из лявата си ръка. И започнаха да излитат от Сатанаила неговите Сатанаилови ангели; създаде се голяма войска. Господ направи Сатанаил началник над всички ангелски степени и сам дойде в деветия чин.

2. Сатанаил видя, че те от бога произлязоха и че е славен от всички ангели, и науми да стане равен на бога. Той помисли в своята гордост: „Ще поставя престол на облаците и ще бъда подобен на вишния.“ А господ, знаейки неговата лукава мисъл, пожела да го изхвърли на земята с цялото му лукаво войнство. И изпрати господ Михаил при Сатанаила. Михаил отиде, но бе опален от Сатанаила и се върна при господа: „Направих това, което ми заповяда, но огън от Сатанаил ме обгори.“ Господ подстрига Михаил в монашество и му даде името Михаил, а Сатанаила нарече Сатана. Защото господ изпрати своя ангел и заповяда на Михаил да удари Сатанаил със скиптъра си и да го изхвърли на земята с всичкото му лукаво войнство. Господ отне от Сатанаила „ил“ и го даде на Михаил, с това Михаил бе наречен архангел, 1 а Сатанаил — Сатана. Господ изпрати Михаила при сатаната и още сатаната не бе допуснал Михаил до своя престол и беше поразен. Архангел Михаил дойде, удари със скиптъра сатаната и го захвърли на земята с цялото му войнство. И падаха три дни и три нощи като капки дъждовни. На третия ден бе свикан ангелски събор и господ постави архангел Михаил началник на всички ангелски сили. И проговориха ангелите и разказаха на бога къде се е спрял огънят: едни на планините, други в пропастите, трети летяха във въздуха, а други с ръце и крака плаваха в блатата. 2 Кой където се спря, там и до ден днешен пребивава.

3. След това бог създаде рая на изток и намисли да сътвори първия човек Адам. Той създаде тялото му от седем части: от земята — плътта, от камъка — костите, от морето — кръвта, от слънцето — очите, от облака — мисълта, от вятъра — диханието, от огъня — топлината. После господ отиде на небето при своя баща, за да вземе душата на Адама. Сатаната, като не знаеше какво да му направи, надупчи Адамовото тяло с пръстите си. И дойде бог при своето създание, при тялото Адамово, и го видя цялото надупчено. И рече господ: „О, дяволе, как си посмял така да направиш с моето създание?“ Дяволът отговори: „Господи, ако някой човек нещо го заболи, той тебе ще поменува.“ А господ запуши отвътре раните на Адам и оттогава се заченаха болестите. Така направи Сатанаил, че ако някой заболее, той да въздъхне: „Ох, ох, господи помилуй!“ Господ съживи Адама и му даде да владее в рая над всички птици, зверове и домашни животни. Но господ видя, че на Адам не му беше добре да живее сам в рая, и пожела да му създаде съпруга. Той приспа Адам, извади от него едно ребро и му направи съпруга. И запита господ Адам: „ Адаме, какво видя на сън?“ Адам рече: „Господи, видях апостол Петър, разпънат в Рим с главата надолу, апостол Павел в Дамаск, Йоан в Едеса, а тебе, господи, в Йерусалим, разпънат на кръст на Голгота и прободен с копие в ребрата.“

И насади Адам три дръвчета: едното дърво — негова част, второто дърво — Евина част, а по средата господнето дърво. Господ позволи на Адам да яде от всички дървета, само от едно не му разреши да яде. Заръча му: „Адаме, вкусиш ли от това дърво, ще умреш.“

4. В това време змията беше в рая от всички зверове най-почтена и красива. Излезе змията извън рая да се разходи. Сатанаил, който из начало ненавиждаше доброта на човешкия род, се превърна в червей, полази към змията и рече: „Змийо, изяж ме!“ Тя изяде червея и го внесе в рая. Змията се зави около забраненото дърво и сатаната започна да говори със змийските уста: „О, Ево, какво повели твоят бог да ядете?“ Ева рече: „Господ позволи да ядем от всички дървета, само от това дърво не ни позволи да ядем, за да не умрем.“ Сатаната рече: „Няма да умрете, но ще станете като богове, ще започнете да разпознавате доброто и злото.“ Тогава Ева взе от плода, яде и даде на Адама да яде. И Адам се оголи от бога-слово и видя своята срамота, взе три смокинови листа и си направи от тях риза, за да не вижда своята срамота, и се скри. Господ влезе и повика: „Адаме, Адаме, къде сте?“ Адам отговори: „Господи, съгреших, престъпих заповедта ти.“ И пак каза Адам: „Господи, жена ми ме измами.“ Господ рече на Ева: „Ти, окаяна, какво си направила!“ А Ева отговори: „Господи, змията ме прелъсти.“ И рече господ: „Ти, прелукава, каква си направила?“ Змията отговори: „Господи, дяволът ме измами.“ Тогава господ каза на Адам: „Отсега ти да добиваш своя хляб с пот на лицето си; ти, окаяна Ево, в мъка да раждаш деца, а ти, прелукава змийо, отсегна нататък на корема си да пълзиш до края на твоето съществувание на земята.“ И господ заповяда да бъдат изгонени Адам и Ева вън от рая. Тогава изпаднаха от рая две негови части — Адамовата част падна в река Ефрат 3, а Евината в река Тигър. Господнето дърво остана в рая.

5. Адам плака тридесет години. Господ видя сълзите Адамови и пожела да му прости; ако не бе праведен Адам, би погинал. Господ изпрати своя архангел Михаил да му заповяда да оре земята. И започна Адам да оре земята, и дойде при него сатаната и рече на Адама: „Какво правиш?“ Адам отговори: „Ора земята.“ А сатаната рече: „Кой ти е наредил?“ Адам отговори: „Господ ми е заповядал.“ Сатаната рече: „Господни са небесата, а земята е моя. Ако искаш да ореш земята, дай ми собственоръчен запис за себе си и за целия твой род, който ще дойде след тебе.“ Адам рече: „Ако земята е твоя, и аз съм твой.“ И написа Адам запис за себе си и за целия род, който ще бъде след него и го даде на сатаната. Сатаната се зарадва и го занесе в ада. По този запис, от Адамовата смърт до Христовото разпятие, дяволът приемаше и изпращаше в ада както праведните, така и грешните.

6. Адам роди двама сина: Каин и Авел. Каин беше земеделец, а Авел – овчар. Каин, като пренасяше жертва на бога от своя плод, първо сам вкуси. Бог се разгневи на Каина и не прие неговата жертва. След това Авел принесе от своите праведни стада. И бог обърна внимание на Авеловата жертва. Каин се разгневи на брата си Авел и, не знаейки какво да прави, повика го да се разхождат из полето. А дяволът, който изкачало ненавиждаше доброто на човешкия род, показа на Каин камък на полето и той уби своя брат Авел, а Адам видя своя син убит. Адам и Ева плакаха там над тялото Авелово. То лежеше на полето, а Адам и Ева плачеха непрестанно и не разумяваха какво да правят с него. Господ видя Адамовите сълзи и прати две гърлици, които летяха над тялото на Авел. Тогава едната птица падна мъртва на земята в планините, а другата летеше над нея. И положи я, разриви земята колкото можа с ноктите си, погреба я в земята и отлетя далеч. Адам и Ева като видяха това, направиха същото с Авеловото тяло — погребаха го в земята. Оттогава Адам и Ева престанаха да плачат по Авел. А след това бог даде на Адам на Авелово място сина му Сит. Изпрати господ писмо.

7. След като живя деветстотин и тридесет години, Адам се разболя, започна да го боли глава. Той изпрати малкия си син: „Иди, чедо, у дома, и ми донеси вейки от райското дърво в рая.“ Сит отиде и заплака край Едем. И ангелът го запита, като видя неговия плач. Сит рече: „Господарю, моят баща Адам боледува; поръча ми да му донеса вейки от райското дърво, а аз, господарю, не мога да вляза в рая.“ Ангелът господен му изнесе вейка от райското дърво. Сит тръгна с радост към своя баща Адам. Тогава сатаната срещна Сит и му рече: „ Сите, къде си бил?“ Сит отговори: „Бях в рая, нося вейка от райското дърво, баща ми е болен.“ Сатаната като чу, пожела да погуби Сит и Адам. Рече: „ Сите, иди при река Ефрат и при река Тигър, там има дървета — частта на твоя баща, и частта на твоята майка; ти вземи от тия дървета, за да оздравее баща ти.“ А Сит, като не позна сатаната, послуша го, отиде при Ефрат река и видя до реката да лежат много вейки. Сит взе от всички части и отиде при своя баща; занесе му вейки от всички части. Адам ги взе от него, сплете венец и тогава умря и бе погребан с този венец. Сатаната взе душата на Адам и я отнесе според неговия запис в ада. 4