Слово за Измаил
Данни
| Заглавие | Слово за Измаил |
|---|---|
| Автор |
Донка Петканова |
| Издател |
Катедра по кирилометодиевистика, Факултет по славянски филологии, Софийски университет |
| Публикация |
Електронно издание |
| Източник |
Петканова, Донка (съст. и ред.). 1982. Стара българска литература. Том. 1. Апокрифи. София: Български писател. |
| Авторски права |
CC BY-SA 4.0 |
| Дата | 2021 |
Текст
Съдържание
Слово за Измаил
[За текста]
В Панаг. сб. това слово, както се вижда от приложения по-горе превод, е част от „Слово как Сара учи своя мъж Аврам“, но в друг вараинт. Трети кратък вариант в сб. № 306 от 1547, НБКМ, л. 160.
[Превод]
Когато Исак се роди, Измаил вече тичаше. Двамата растяха заедно. Като си играеха, Измаил удряше Исака. Сара видя и се разкъса от жалост. Тя каза на Аврам: „Бога ми, не бива роб да бие своя господар. Изгони робинята заедно със сина й.“ Аврам не искаше. По тая причина Сара скръбно плачеше и не искаше да живее, докато не дойде ангел при Аврама и му рече: „Махни робинята, както ти казва Сара.“ Аврам взе 30 камили, натоварени с храна и вода, и заведе Агара с чедото й в Синайската пустиня. Намираше се на 15 дни път далеч от света; там ги остави и там Агара заживя с детето си.
Като се навърши година, водата се свърши и нямаше какво да пият. Агара търсеше вода да донесе и обходи всички хълмове и долове, но не намери. И когато се върна и видя детето си умиращо без вода, тя не можеше да го гледа. И махна се да не го гледа. Тогава [намери] 1 под едно дърво влажна земя и като плачеше и ридаеше, започна да копае; [извади] 3 лъжици вода и донесе малко на своето дете. Намери го едва живо, даде му да пие и то се оживи. После го занесе там, където найде водата. И намери се много вода, и там те заживяха постоянно. Към водата идваха зверове и всякави неща. Агара учеше Измаила, той биеше птици, а някои зверове хващаше.
Когато Измаил стана на 15 години, той рече на майка си: „Кажи ми, майко, защо живеем тук.“ Майка му му разказа всичко. Тогава той се свърза с нея и роди с нея 56 деца. След това заповяда да доведат много жени — да се множат, да победят семето Аврамово. От тях водят началото си всички погани народи — турци, татари, араби, сарацини — те всички се наричат измаилтяни. 2