Съдържание

• Соломон и Китоврас
• За текста
• Превод

Соломон и Китоврас

[За текста]

Разказът има еврейски произход. Твърде рано — още през Х— XI в. той е преведен на български. Споменат е в Погодинов индекс: „За цар Соломон и за Китоврас, басни и кощуни“. Български преписи не са известни, но българизмите в езика на руските показват, че първоначалният превод е минал у русите от българите.

Издания: Пыпин, Памятники 3, с. 59—61; Тихонравов, Памятники I, с. 255—258; Яцимирский, Мелкие тексты и заметки по старинной славянской и русской литературам. СПб. 1908, с. 160.

Новобългарски превод: Иванов, Староб. разкази, с. 91—94 (по пр. от XV в., издаден от Тих., но без последната част — у мен еп. 6 и 7). Изследване на апокрифа: Веселовский, Из истории литературного общения востока и запада. Славянские сказания о Соломоне и Китоврасе. СПб. 1872.

Тук помествам превода на Й. Иванов без промени. Липсващите у Иванов части (еп. 6 и 7) допълвам, като превеждам по изданието на Тих. Тази последна част в някои случаи се разпространява като самостоятелен разказ.

[Превод]

1. По това време стана нужда Соломон да потърси Китовраса. Обадиха, че той живее нейде далеч в пустинята. За да улови Китовраса, мъдрият Соломон каза да направят желязно въже и желязна гривна, написа на нея заричаме с името на бога и изпрати най-добрия си болярин и неколцина слуги, като им поръча да вземат със себе си вино, мед и овчо руно. Като стигнаха на посоченото място, намериха три кладенеца, но Китовраса го нямаше там. И според както им бе казал Соломон, те изчерпаха водата от кладенците, запушиха с овчото руно изворите им, па наляха в два от тях вино, а в третия мед. След това се дръпнаха настрани, защото знаеха, че Китоврас ще дойде там да пие вода. И когато този пристигна и видя виното в кладенците, рече: „Който пие вино, не става по-мъдър.“ Но като ожадня, каза: „Виното весели човешкото сърце“, и изпи трите кладенци. Разгорещи го виното, та рече да полегне малко и заспа дълбоко. Тогава дойде боляринът, върза го за шията с желязното въже и здраво го държеше.

Китоврас, като усети, поиска да се отърве, но Соломоновият служител му рече: „Забранено ти е от името господне“, и уловеният, като забеляза на себе си заричането с името божие, не се противи, а тръгна кротко.

2. Китоврас имаше такъв нрав: той не искаше да върви по крив път. И когато пристигнаха в ѝерусалим, чистеха пътя пред него и събаряха къщите, защото не искаше да върви на криво. Като дойдоха пред една вдовишка къща, жената взе да му се моли да ѝ пощадят жилището, защото беше бедна. Китоврас не се отби по пътя си, но за да мине, изви се край ъгъла и дори си счупи едно ребро, па рече: „Сладка дума кокали троши, а суровата разгневява човека.“ Като го водеха през пазара, видя един човек, който питаше: „Имате ли обуща за седем години?“ Това нещо разсмя Китовраса. Той се усмихна и когато видя друг човек, който предсказваше на хората. А като срещна сватба, разплака се. Другиго едного, който се бе заблудил по пътя, оправи.

3. Най-сетне го докараха в царския дом, но веднага не го заведоха при Соломон. Китоврас тогава запита: „Защо ме не вика царят?“, а те му отговориха: „Препил е от вчера вечер.“ На това той взе един камък и го постави върху друг. Царските служители съобщиха това на Соломона, който рече: „Това значи да пия пиене след пиене.“ На другия ден царят пак не го повика, поради което Китоврас запита: „Защо ме не водите пред царя, да видя неговото лице?“ — „Поболял се е, отговориха: понеже вчера е ял много.“ Тогава Китоврас свали камъка, що бе поставил над другия. На третия ден служителите казаха: „Вика те царят.“ А той взе три пръта дълги по четири лакти и, като влезе при царя, поклони се, хвърли прътите пред него и мълчеше. Мъдрият владетел изтълкува пред болярите стореното и рече: „Това значи: Бог ти е дал да владееш цялата вселена, и пак не си се наситил, а улови и мене.“ Тогава Соломон му каза: „Не те доведох при себе си да ми работиш, но го направих по божия заповед, да те питам как да съградя Светая светих, когато ми е казано да не дялам камъните с желязо.“ Китоврас му обади: „Има един малък птичи нокът, наричан шамир, който се пази от една малка птица в нейното гнездо, намиращо се на планинска скала в далечната пустиня.“ Соломон като узна това, изпрати своя болярин и слуги с него да търсят гнездото, за което му бе разказано. Китоврас им даде бяло стъкло и им поръча да стоят скрити зад гнездото, та като излети птицата от него, то да се замаже със стъклото. Боляринът стана и отиде там. Той не намери птицата, която бе излетяла да търси храна, а само малките ѝ. И замаза гнездото с даденото му стъкло. След малко, ето че тя долетя и поиска да отиде при своите птиченца, които пискаха, но не можеше да се доближи до тях. Тогава птицата се досети за камъка щамир, що беше прикрила нейде, и литна да го потърси. Като дойде отново и се готвеше да разреже стъклото с намерения камък, боляринът и слугите му извикаха, тя се уплаши и го изпусна. Тогава боляринът взе камъка и го занесе на Соломон.

4. Китоврас като пребиваваше при царя, последният го запита: „Защо се засмя, като видя онзи човек, що търсеше обуща за седем години?“ Китоврас му отговори: „Видях, че и седем деня няма да живее, а търси обуща за седем години.“ — „Ами защо се смееше“, рече Соломон на гадателя? — „Защото, отговори Китоврас, той предричаше на хората тайните неща, а не знаеше, че под краката му е закопано злато.“ Царят заповяда да проверят и наистина реченото се оказа вярно. И пак го запита: „Ами защо се разплака, като видя сватбата?“ — „Защото, рече той, ми стана жал за младоженика, който ще живее едва още тридесет дни.“ И наистина, така и стана. Царят отново запита Китовраса: „Защо пък оправи пътя на онзи пияния човек?“ — „Защото, отговори той, чух глас от небето, който казваше, че този човек е добър и е прилично да му се услужи.“

Китоврас престоя у Соломона, докато се изгради Светая Светих.

5. Веднаж царят рече на Китовраса: „Сега разбрах, че твоята сила е като човешката, затова и аз сполучих да те уловя.“ Този му рече: „Царю, ако искаш да видиш моята сила, свали от мене веригите и дай ми твоя пръстен от ръката си“. Соломон сне от него веригите и му даде пръстена си, който Китоврас глътна, а после с крилото си удари така царя, че той се намери на онзи край на земята. Соломоновите мъдреци и книжовници, като узнаха за станалото, заеха се да търсят своя господар, докато го намерят и върнат.

Нощно време Соломон беше все в страх от Китовраса, затова заповяда да стоят около одъра му шестдесет слуги с мечове и да го пазят. Поради това, останало е да се казва: „Соломонов одър, шестдесет храбри израилтяни“ и пр.

6. По онова време Соломон изведе фараоновата дъщеря от Давидовия град в своя дом, който бе създал в тези дни. За 20 години Соломон въздигна два дома — храм господен и един дворец. И тогава Соломон освободи Китовраса. Китоврас се върна в своята страна и изпроводи на Соломона един мъж с две глави. Когато този мъж се настани да живее у Соломон, царят го запита: „От кои хора си ти, човек ли си, или демон?“ Онзи човек отговори: „Аз съм от хората, които живеят под земята.“ Царят го запита: „Има ли у вас слънце и луна?“ Той рече: „Слънцето у нас изгрява от вашия запад, а от вашия изток залязва; когато у вас е ден, тогава у нас е нощ, а когато у вас е нощ, тогава у нас е ден.“

7. Цар Соломон му даде жена. Родиха му се двама синове, единият с две глави, а другият с една глава. А баща им имаше голямо богатство. Когато той умря, двуглавият брат рече: „Да разделим имота на глава!“ Малкият брат отговори: „Двама сме, ще делим на половина.“ Тогава отидоха да спорят при царя. Едноглавият каза: „Двама братя сме, трябва да делим имота на половина.“ А двуглавият повтаряше: „Две глави имам, два дяла искам да взема.“

Царят със своята мъдрост заповяда да вземат оцет и рече: „Допускам, че тези две глави са с различни тела; ще полея оцета на едната глава; ако другата не усети, ще вземеш две части за двете глави. Но ако другата глава усети поливането на оцета върху първата глава, значи двете имат едно тяло и ти ще вземеш само един дял.“ Когато поляха оцета върху едната глава, и другата се разтърси. Царят рече: „Понеже е едно тяло, един дял ти се полага да вземеш.“ Така отсъди цар Соломон.