за

... 1. В онова време, рече Енох, когато навърших 165 години, роди ми се син на име ...

... . След това живях 200 години и събраха се всичко 325 години от живота ми. В първия месец, в определен ден, в първия ден на първия месец, аз, Енох, бях сам в своя дом и почивах на одъра си. Когато спях, голяма скръб обхвана сърцето ми и рекох: „Ето, очите ми плачат, какво ли ще ми се случи?” И явиха ми се двама преголеми мъже, каквито никога не бях виждал на земята. Лицата им бяха светли като слънце, очите им горящи като свещи, а из устата им излизаше огън. Облеклото им бе като пяна, а тялото им с много багри. Крилете им бяха по-светли от златото, а ръцете им по-бели от снега. Те застанаха при одъра до главата ми и ме повикаха на име. Аз се събудих от своя сън и явно видях стоящите пред мене мъже. Погледнах ги, поклоних им се и се ужасих, а лицето ми се озари от страх. И рекоха ми мъжете: „Дерзай, ...

... , бях сам в своя дом и почивах на одъра си. Когато спях, голяма скръб обхвана сърцето ми и рекох: „Ето, очите ми плачат, какво ли ще ми се случи?” И явиха ми се двама преголеми мъже, каквито никога не бях виждал на земята. Лицата им бяха светли като слънце, очите им горящи като свещи, а из устата им излизаше огън. Облеклото им бе като пяна, а тялото им с много багри. Крилете им бяха по-светли от златото, а ръцете им по-бели от снега. Те застанаха при одъра до главата ми и ме повикаха на име. Аз се събудих от своя сън и явно видях стоящите пред мене мъже. Погледнах ги, поклоних им се и се ужасих, а лицето ми се озари от страх. И рекоха ми мъжете: „Дерзай, Еноше, не бой се! Вечният господ ни прати при тебе. Ето още днес ти ще се възнесеш заедно с нас на небето. Кажи на своите синове и на домочадието си какво да правят без тебе на земята в къщата ти; и никой да не те търси; докато господ не те върне при тях.” Като ги изслушах, бързо излязох от къщата си и затворих вратите, както ми рекоха. И повиках синовете си ...

... между тлението и нетлението; и минават от другата страна, и се разделят на 40 части, и се разливат по земята; и пак се връщат, както останалите въздушни стихии. Тук няма безплодно дърво, а всяко дърво ражда богато. Цялото това място е благословено; и триста много светли ангели, които пазят рая, с непрестанен глас и с мелодичното си пение цял ден служат на бога. И рекох: „Колко хубаво е това място!” И двамата мъже ми рекоха: „ Еноше, това място е приготвено за праведниците, които са претърпели всевъзможни беди в своя живот; когато озлобявали душите им, те са обръщали очите си от неправдата и са давали справедлива присъда. На гладните са давали хляб, обличали са голите, падналите са вдигали, помагали са на оскърбените и на сираците; те ходят без порок пред лицето господме и единствено нему служат. За тях е приготвено това място за вечно наследство.” Двамата мъже ме заведоха на северната страна и тук ми показаха много страшно място, гдето има люти мъки: дълбока тъмнина и тъмна мъгла и никаква светлина. Там гореше мрачен огън и огнена река течеше по цялото това място. От една страна огън, а от друга — студен лед, гори и мрази. Видях и страшна тъмница и мрачни и безмилостни ангели, носещи нечувано оръжие, които безмилостно мъчеха. И рекох: „Горко, горко! Колко страшно е това място!” И двамата мъже ми рекоха: „ ...

... , това място е приготвено за праведниците, които са претърпели всевъзможни беди в своя живот; когато озлобявали душите им, те са обръщали очите си от неправдата и са давали справедлива присъда. На гладните са давали хляб, обличали са голите, падналите са вдигали, помагали са на оскърбените и на сираците; те ходят без порок пред лицето господме и единствено нему служат. За тях е приготвено това място за вечно наследство.” Двамата мъже ме заведоха на северната страна и тук ми показаха много страшно място, гдето има люти мъки: дълбока тъмнина и тъмна мъгла и никаква светлина. Там гореше мрачен огън и огнена река течеше по цялото това място. От една страна огън, а от друга — студен лед, гори и мрази. Видях и страшна тъмница и мрачни и безмилостни ангели, носещи нечувано оръжие, които безмилостно мъчеха. И рекох: „Горко, горко! Колко страшно е това място!” И двамата мъже ми рекоха: „ Еноше, това място е приготвено за ония, които не почитат бога, които правят на земята зло, магии, баяния, бесовски гадания; които се хвалят със своите лоши деяния; които, окаяници, крадат човешки души, притискат бедните и вземат имота им и сами богатеят от чуждия имот; които могат да наситят гладните, а ги уморяват от глад; които могат да облекат голите, а ги оставят голи; които не познават своя творец, а се покланят на бездушни и суетни богове; които правят идоли и се покланят на мръсното творение на ръката. За всички тези е отредено това именно място за вечно достояние. ...

... 9. И вдигнаха ме оттам двамата мъже и ме възнесоха на седмото небе. И тук видях преголяма светлина и цялото огнено войнство на великите ангели, на безплътните сили, на господствата, началата, властите, херувимите и серафимите, престолите и многооките девет полка, отанимски светлостояния. Уплаших се и затреперах от голям страх. Двамата мъже ме взеха, заведоха ме в средата и ми казаха: „Дерзай, Енох, не бой се!” Показаха ми отдалеч господа, седящ на своя превисок престол. Всички небесни войнства пристъпиха и застанаха наредени на 10 степени поред своя чин. Те се покланяха на господа и с радост и веселие пак се завръщаха на местата си в извънредно голяма светлина, пеейки с тихи и кротки гласове. А славите му прислужваха, без да се отдалечават нощем и денем, като стояха пред лицето господне и изпълняваха волята му; херувимите и серафимите пък обикаляха около престола, шестокрилите покриваха престола му, пеейки с тих глас пред лицето господне. ...

... И когато видях всичко това, двамата мъже ми рекоха: „ Еноше, наредено ни е да те съпроводим дотук.” И си отидоха, и никого от тях вече не видях. Аз останах на края на небесата сам, уплаших се и паднах на лицето си и си рекох: „Горко ми, какво ме сполетя!” И господ изпрати един от своите славни ангели, архангел Гавриил, който ми рече: „Дерзай, ...

... , наредено ни е да те съпроводим дотук.” И си отидоха, и никого от тях вече не видях. Аз останах на края на небесата сам, уплаших се и паднах на лицето си и си рекох: „Горко ми, какво ме сполетя!” И господ изпрати един от своите славни ангели, архангел Гавриил, който ми рече: „Дерзай, Еноше, не бой се! Стани и ела с мене и застани пред лицето господне во веки.” Отговорих му и рекох в себе си: „Боже мой, душата ми се смути от страх и трепет. Повикай при мене мъжете, които ме доведоха до това място, защото на тях се надявам и с тях отивам пред лицето господне. И отнесе ме Гавриил, както вятърът отнася лист; взе ме и ме постави пред лицето господне. И видях господа в лицето. Лицето му беше силно и преславно, чудно и преужасно, страшно и престрашно. Кой съм аз, та да мога да разкажа за необятното същество господне и неговото предивно неизразимо лице, за неговия многоучен и многогласен лик, за неръкотворния му престол, за заобикалящото го войнство херувими и серафими, за тяхното непрестанно пение, за неизменния и неописуем образ на неговата красота и за величието на неговата слава! И паднах на лицето си, и се поклоних на господа. И господ ми рече със своите уста: „Дерзай, ...

... , не бой се! Стани и ела с мене и застани пред лицето господне во веки.” Отговорих му и рекох в себе си: „Боже мой, душата ми се смути от страх и трепет. Повикай при мене мъжете, които ме доведоха до това място, защото на тях се надявам и с тях отивам пред лицето господне. И отнесе ме Гавриил, както вятърът отнася лист; взе ме и ме постави пред лицето господне. И видях господа в лицето. Лицето му беше силно и преславно, чудно и преужасно, страшно и престрашно. Кой съм аз, та да мога да разкажа за необятното същество господне и неговото предивно неизразимо лице, за неговия многоучен и многогласен лик, за неръкотворния му престол, за заобикалящото го войнство херувими и серафими, за тяхното непрестанно пение, за неизменния и неописуем образ на неговата красота и за величието на неговата слава! И паднах на лицето си, и се поклоних на господа. И господ ми рече със своите уста: „Дерзай, Еноше, не бой се! Стани и застани пред моето лице во веки.” Господният архистратиг ...

... ме повдигна и ме заведе пред лицето господне. И господ рече на своите слуги, като ги изгледа: „Да се изправи Енох и да застане пред лицето господне во веки!” И славите се поклониха господу и рекоха: „Нека бъде по твоите думи!” Господ рече на ...

... : „Пристъпи и съблечи земните дрехи на Енох, помажи го с моето благодатно миро и го облечи в дрехите на моята слава.” ...

... 10. И господ повика един от своите архангели на име Вревоил, който по ум беше по-бърз от останалите архангели и записваше всички божии дела. И господ каза на Вревоил: „Изнеси книги от моите хранилища, вземи тръст и дай на Енох и покажи му книгите.” Вревоил побърза и ми донесе изящни и благовонни книги и ми даде от своята ръка бързописна тръст. И ми показа всички дела по небето и земята и по морето и движението на всички стихии — техните шествия, и гърма на живота им; показа ми още слънцето, луната и звездите и техния вървеж, времената и годините, дните и часовете и издигането на облаците, излизането на ветровете, броя на ангелите, песните на въоръжените войни, и всяка човешка вещ, и песни на различни езици, и човешкия живот, и заповеди и поучения, и сладкогласно пеене, и всичко, от което трябва да се поучим. Вревоил ми разказваше това 30 деня и 30 нощи, без да спрат устата му. ...

... 11. Господ ме повика и ми рече: „ Еноше, седни от лявата ми страна с Гавриил.” И се поклоних господу. А господ ми каза: „ ...

... , седни от лявата ми страна с Гавриил.” И се поклоних господу. А господ ми каза: „ Еноше, каквото виждаш, каквото стои и се движи, е създадено от мене. Аз ще ти разкрия всичко отначало как сътворих от невидимо видимо. Не съм открил тайните си дори на моите ангели; нито съм им разказал за техните въстания, нито за моите безкрайно неразумно мислещи създания, което днес на тебе ще открия. ...

... Еноше, всичко, каквото ти разказах, и каквото разбра, и каквото видя на небето, и каквото видя на земята, и каквото написа в книгите, съумях да създам с моята премъдрост, сътворих го от горната основа до долната и до края. На моите създания няма съветник нито наследник. Аз съм сам, вечен и неръкотворен. Непреходна е моята мисъл, съветник ми е моята мъдрост, а моето слово е дело. А очите ми всичко виждат: каквото погледна, то се разтреперва от страх. Ако ли отвърне лицето си, всичко ще се унищожи, ...

... , всичко, каквото ти разказах, и каквото разбра, и каквото видя на небето, и каквото видя на земята, и каквото написа в книгите, съумях да създам с моята премъдрост, сътворих го от горната основа до долната и до края. На моите създания няма съветник нито наследник. Аз съм сам, вечен и неръкотворен. Непреходна е моята мисъл, съветник ми е моята мъдрост, а моето слово е дело. А очите ми всичко виждат: каквото погледна, то се разтреперва от страх. Ако ли отвърне лицето си, всичко ще се унищожи, Енох, отдай своя ум и познай говорещия; вземи книгите, които сам написа. Давам ти Самуил и Рагуил...

... , които те доведоха при мене. Слез на земята и кажи на своите синове това, което ти казах и колкото видя от долното небе до моя престол. Всички войнства аз създадох и всички сили. Никой не ми се съпротивлява или непокорява; всички се подчиняват на моето единовластие и работят само за моята власт. Дай им написаните от тебе книги — да прочетат и всички да познаят мене, твореца, и да разберат, че няма друг освен мене. И нека раздадат книгите, написани от твоята ръка, децата — на своите деца и родът — на рода си, роднините — на роднините си. И ще ти дам, Еноше, за ходатай моя архистратиг ...

... А сега, Еноше, давам ти срок 30 дни да се върнеш в своя дом и да разкажеш от мое име всичко на своите синове и на домочадието си. И да изпълняват казаното от тебе, да прочетат и да разберат, че няма друг освен мене. Всички да запазят твоите заповеди и да започнат да преписват твоите книги. След 30 дена ще изпратя моя ангел, който ще те вземе от земята и от твоите синове [и ще те доведе] при мене.” ...

... 12. И господ повика един от по-старите ангели, страшен и грозен, и го постави край мене. Образът му беше бял като сняг, а ръцете му изглеждаха като лед и бяха много студени. И лицето ми така замръзна, че не усетих страх господен и не беше възможно да почувствувам огъня, слънчевия зной и въздушния мраз. Господ рече: „Еноше, ако тук твоето лице не изстине, човек не може да го види.” И господ рече на онези мъже, които ме доведоха: „Да слезе ...

... , ако тук твоето лице не изстине, човек не може да го види.” И господ рече на онези мъже, които ме доведоха: „Да слезе Енох на земята и го почакайте до уречения час!” И ме поставиха нощем на моето легло. ...

... 18. Когато Енох разговаряше със своето домочадие, господ прати мрак на земята и настана тъмнина, която закри стоящите с Енох мъже. И ангели бързо взеха Енох и го възнесоха на небето, гдето господ го прие и го постави пред своето лице во веки. И тъмнината се вдигна от земята и настана светлина. Хората гледаха и не разбираха как ...

... разговаряше със своето домочадие, господ прати мрак на земята и настана тъмнина, която закри стоящите с Енох мъже. И ангели бързо взеха Енох и го възнесоха на небето, гдето господ го прие и го постави пред своето лице во веки. И тъмнината се вдигна от земята и настана светлина. Хората гледаха и не разбираха как Енох беше взет. Те прославиха бога и тогава се разотидоха по домовете си. ...

... 19. Енох се роди в шестия ден на месец памовус...

... , и братята му, и всичките Ехонови синове и издигнаха жертвеник на мястото, наречено Ахузана, откъдето бе взет Енох. Те уловиха овце и говеда, повикаха целия народ и пренесоха жертва пред лицето господне. Хората, като дойдоха при тях на веселие, донесоха дарове на Еноховите синове. И направиха тържество, радващи се и веселящи се три дни...

... Следващите епизоди в текста на Попов липсват; всъщност тук е логическият завършек на творбата — видението Енохово, намерило обобщен израз и в обширното заглавие. Следващите части разказват не за Енох, а за неговото поколение. Не е изключено първоначално да са съществували два апокрифа, които след това са компилирани. Структурата на апокрифите позволява такова компилиране (както и обратното — съкращаването)....

... отговори на народа си: „Почакайте, о мъже, докато господ, бог на моя баща Енох, сам се въздигне жрец над своите хора.” Людете прекараха още една нощ там на мястото Ахузана, а ...

... край олтара. Той се помоли на господа и рече: „Господи на делия свят, който избра единствен моя баща Енох, постави ти жрец на своя народ и вразуми сърцата им да се боят от твоята слава и да вършат всичко по твоята воля.” И заспа ...

... , и бог му се яви в нощно видение и му каза: „Чуй, Метусаламе, аз съм господ, бог на твоя баща Енох, чуй гласа на своите хора и застани пред лицето на моя олтар и аз ще те прославя пред целия народ и ще бъдеш славен през всичките дни на своя живот”. ...

... , аз, господ бог на твоя баща Енох, искам да знаеш, че се свършват дните на твоя живот. Днес е близък покоят ти. Повикай Нира, сина на твоя син ...

... , 2-ро Азар, 3-то Енох, 4-то ...

... Отговор: Енох. ...