за

... Сантос Отеро наброява 33 преписа от творбата (Отеро, с. 188—195). Този списък обаче не е пълен, липсват ред бълг. преписи, например: Сб. № 681, XV в., НБКМ (...

... Известните преписи на апокрифа очертават три версии: българска, разпространена сред южните и източните славяни, руска и сръбска. Към бълг. версия принадлежат: Тих. 1, Пыпин, Строхал, един молдавски пр. бълг. ред. (Отеро, с. 191, № 14), преписът в сб. № 681 от XV в. и др. Най-старият препис на варианта, който наричаме български, се отличава минимално от гр. текст (вж. сравнение у Срезневски). Апокрифът обаче още на гр. почва варира, а вероятно и на славянска, защото в границите на този вариант могат да се установят няколко славянски редакции. ...

... Отеро посочва 64 преписа на различни текстове, свързани с името на Тома (Ръкописни апокрифи, с. 85—96), с някои липси на български преписи. Тук ще добавя още няколко преписа от втората версия: дам. № 90, XVIII в., БАН (...

... , съответни на две гр. версии. От всички творби за Йоан в слав. книжнина Отеро наброява 146 преписа, но те могат да се умножат (Ръкописни апокрифи, с. 97— 123, там и библиография на изданията). ...

... , с. 220). Всички са непубликувани. Множество преписи в различни редакции се намират в съветските библиотеки (вж. Отеро, Ръкописни апокрифи, с. 197—209, тук авторът дава преписите на апокрифа заедно с пр. на един друг сходен по форма апокриф — Въпроси на Йоан към Аврам, — тъй че от пръв поглед не може да се получи представа за броя на преписите на Апокалипсиса). ...

... , 1, с. 290—293). В славянската книжнина творбата е позната в 6 преписа. Те показват езикови и съдържателни различия, затова според Й. Иванов може да се говори за няколко превода. И тъй като почти всички преписи съдържат българизми, Й. Иванов смята, че тези преводи са правени в България. Според Отеро (вж. ...

... , с. 113—161. Изброяване на преписи, свързани с името на ап. Андрей, у Отеро, Ръкописни апокрифи, с. 71—83....

... Славянската редакция на апокрифа е по-късна и преминава в славянските страни най-вероятно чрез гръцки. В Погодинов индекс той не се споменава, но се отбелязва в по-късни негови редакции с укора, че някои “неразумни” го носят на шията си. Библиография и преписи — общо 48 — вж. у Отеро, Ръкописни апокрифи, 1, с. 149—157. Част от славянските преписи са цялостни, други предават само двете писма. В края на апокрифа се изреждат Христови имена и други заклинания, които не стоят в пряка смислова връзка с останалото съдържание на апокрифа и навярно са късни напластявания. „Имена господни” е отделен апокриф, който е споменат в Погодинов индекс и многократно се среща под такова заглавие в ръкописите. Ето защо при нашата публикация изпускам тази част на апокрифа....