Съдържание

• Общи пояснения и приети съкращения
• Други съкращения

Общи пояснения и приети съкращения

По своята структура апокрифите обикновено се състоят от редуващи се смислови цялости, които логически не са крепко свързани помежду си. Често отделни епизоди могат да отпадат или други да се добавят, без да се наруши общият смисъл на творбата. В рамките на един апокриф може да се говори за разкази или епизоди “сами за себе си”. Поради това в средновековната ръкописна традиция понякога се разпространяват само откъси от по-големи творби или се създават кратки редакции поради изоставянето на някои епизоди. Тази структурна особеност на апокрифите отдавна е забелязана от изследвачите. Стара е практиката при издаването творбите да се разчленяват на епизоди (части), които се означават с поредна цифра (Тишендорф, Й. Иванов, Б. Грабар, М. Соколов и др.). Същото правят и преводачите, като следват обикновено номерацията на издадените текстове (Шнеемелхер, К. Куев, Сантос Отеро и др.). Това се върши и с практическа цел — за по-лесно използуване и цитиране на паметниците. В ръкописите липсва разграничение на смислови цялости. При текстове, които от издателите им са разчленени и номерирани, спазвам (с малки изключения) същата номерация на епизодите, за да улесня онези, конто биха искали да направят справка със съответния момент в оригиналния текст. При неиздадени текстове или издадени точно по ръкописа без нови редове, разчленението е мое.

Заглавията на творбите запазвам според ръкописите. Изключение от принципа допускам при отделни заглавия, които са прекалено дълги; при такива случаи цитирам пълното заглавие в бележките. Тъй като в научната литература ред апокрифи се упоменават в съкратена форма и така са станали известни (за това има основания, понеже заглавията в различните преписи показват разнообразие), в съдържанието на книгата отбелязвам в скоби кратките названия.

В преписа, взет за основа при превода, понякога се срещат нелогични или неразбираеми думи, неразчетени добре от преписвача или плод на неволни грешки. Натъкнах се и на пропуски на думи и на цели изречения, направени от недоглеждане при преписването, а някои може би още при превеждането. Поради тази причина смисълът на отделни места се губи или замъглява. За да се добера до логиката на текста и да предам колкото е възможно по-точно първичния превод, използувам за справка, уточнявания и допълнения други преписи, в които съответните места са предадени по-логично или по-ясно. Интересува ме не точността на преписа, а смисълът и целостта на творбата. Незначителните изменения съобразно с други преписи не означавам в бележките. Добавените от мен думи или изречения по други преписи заграждам в ъглести скоби, като в бележките съобщавам откъде е взето допълнението. Същото правя и когато липсва началото или краят на творбата и аз ги добавям по друг ръкопис. С ъглести скоби заграждам още онези думи, които липсват в текста, но се подразбират и тяхното добавяне прави изречението по-ясно. Апокрифните творби идат в преписи от различни епохи и отразяват различни степени от развитието на езика. Тук се срещат както старинни, така и диалектни думи, някои от тях липсващи в наличните речници. Понякога се касае за непреведени гръцки думи и други чуждици, често предадени неточно. Затова там, където бе възможно, си изяснявах смисъла на изречението с помощта на гръцкия текст.

Някои имена в апокрифите се споменават многократно. За да се избягнат повторения, сметнах за необходимо в края на труда да приложа един общ речник на срещаните в текстовете имена. Приведените по Библията обяснения и отпратки към съответни нейни книги и глави имат за цел да дадат възможност на интересуващия се читател да прави сравнения; в ред случаи те помагат и за изясняване смисъла на текста. Някои имена от апокрифите липсват в Библията, не са засвидетелствувани и в историята, други са съвсем епизодични, заради това не са взети пред вид в речника. Съпоставката между апокрифните разкази и съответните библейски моменти добре показва различията между апокрифи и канонични книги. Апокрифите предлагат богатство на подробности, обилие от картини и диалози, разлики в обясненията и в изображението на героите — плод на фолклорно или еретическо влияние и на творческия размах на въображението.

За заглавия, които по-често цитирам, приемам следните съкращения:

Ангелов – Генов

Демина, Тих. дам.

Дуйчев, Из старата 1

Дуйчев, Из старата 2

Дуйчев, Естествознанието

Иванов, Богомилски книги

Иванов, Староб. разкази

Кодов, Опис БАН

Лавров, Апокр. тексты

Начов, Тиквешки рък.

Новакович, Примери.

Порфирьев, Апокр. сказ. нов. лицах

Попов, Описание рук. и каталог

Попов, Библ. материалы

Пыпин, Памятники 3

Радченко, Заметки

Соколов, Материалы

Сперанский, Заметки

Стоянов – Кодов, Опис 3

Тихонравов, Памятники Ι

Тихонравов, Памятники ΙΙ

Цонев, Опис 1

Цонев, Опис 2

Цонев, Опис Пл.

Франко, Апокрифи 1

Франко, Апокрифи 2

Франко, Апокрифи 3

Франко, Апокрифи 4

Христоматия

Яцимирский, Мелкие тексты

Грабар

Хенеке-Шнеемелхер

Тишендорф, Апокалипсиси

Тишендорф, Евангелия

Тишендорф, Деяния

Други съкращения

За отбелязване на отделните издания при бележките към текстовете използувам съкращения, отдавна приети в науката — според издателя на текста: Тих(онравов), Порф(ирьев), Яц(имирский), Пол(ивка), Л(авров} и др. Подобно и при преписите. Соф(ийски), В(иенски).